Решение № 15416 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2018 г.

Решение № 15416 от 13.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13281/2018 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Вецев, от [населено място], чрез пълномощника си адвокат Риджаков, срещу Решение № 4342 от 26.06.2018 г., постановено по адм. дело № 13812/2017 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и моли да бъде върнато делото за нова разглеждане от друг състав на първоинстанцинния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), в съдебно заседание чрез юрисконсулт. Ненков изразява становище, че съдебното решение е правилно, законосъобразно и обосновано, а касационната жалба за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – "ЧЕЗ Разпределение България" АД, в писмено становище, чрез пълномощника си Р. Берков, счита постановеното решение за правилно и законосъобразно. Моли да бъде оставена без уважение касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Вецев, от [населено място] срещу Решение № Ж-431 от 14.11.2017 г. на КЕВР, с което е прекратена преписката, образувана по негова жалба с вх. № Е-13-62-85 от 19.09.2017 г. и го е осъдил да заплати на ответника разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че на 20.07.2017 г. служители от отдел "Нетехнически загуби" към "ЧЕЗ Разпределение България'' АД са посетили къща находяща се на ул. "Сава Михайлов" № 3 и са извършили проверка на средството за търговско измерване на клиент на "ЧЕЗ Електро България" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, В. Вецев, като консумираната електрическа енергия се отчита от електромер с фабричен № 0212659 и абонатен номер 111050126 и се фактурира с клиентски № 300147611428, като служителите на "ЧЕЗ Разпределение България" са уведомили органите на МВР СДП/ОДП на телефон 112 за извършената проверка. В резултат на проверката е издаден констативен протокол, подписан от двама свидетели които не са служители на дружеството от който се установява, че: "Липсва пломба на предпазния шит на електромерното табло. Направено е неправомерно присъединяване с проводник ПВА1-6 кв. мм в електромерното табло директно от фазовата клема след главен прекъсвач (АП-125 А). В единия си край присъединението е свързано към фазовата клема на електромерното табло, а в другия си край към инсталацията на обекта. Осъществена е промяна в схемата на свързване, като по този начин цялата консумирана електрическа енергия не се отчита. Неправомерното присъединяване е премахнато и е направено измерване с еталон, при което СТИ работи в класа на точност. " Въз основа на тази проверка и в съответствие с чл. 48, ал. 1, т. 1, буква,. Б" от Правила за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е коригирана сметката на клиента за периода от 22.04.2017 г. до 20.07.2017 г., като е установено, че доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия е в размер на 4140 kWh. Дружеството "ЧЕЗ Разпределение България" АД е изпратило до Вецев констативния протокол от извършената проверка и уведомление за извършване на корекция на сметката за консумирана електрическа енергия, получени от съпругата на клиента срещу подпис на 27.07.2017 г., като за начислената сума е издадена фактура № 0225471765/24.07.2017 г., на стойност 632. 56 лева. Съдът е установил, че срещу издадената корекционна сметка е депозирана жалба и след като е разгледана, КЕВР с Решение № Ж-431 от 14.11.2017 г. е прекратил производството при приета неоснователност. Въз основа на тази фактическа установеност, първоинстанционния съд е приел, че процесното решение е издадено от компетентен орган в кръга на предоставените му по закон правомощия, при необходимия кворум и мнозинство за вземане на решение, същото е издадено в предвидената от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 от АПК. Решението е мотивирано, описани са изцяло фактите, водещи до прекратяване на преписката. Съдът е приел, че административния акт е издаден в съответствие на материалноправните разпоредби, както и че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Комисията за енергийно и водно регулиране е колективен административен регулаторен орган, който е компетентен да се произнася по жалби на клиенти срещу ползватели на мрежи и съоръжения срещу оператори на преносни и разпределителни мрежи, добивни предприятия, оператори на съоръжения за съхранение на природен газ и оператори на съоръжения за втечнен природен газ, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, и на потребители срещу В и К оператори, свързани с предмета на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, съгласно чл. 22, ал. 1, т. 1 от ЗЕ. Същото правомощие е предвидено и в чл. 142, ал. 1, т. 1 предложение последно от Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (НЛДЕ). Правилно административния съд е приел, че оспореният индивидуален административен акт - Решение № Ж-431/14.11.2017 г. на КЕВР, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма и в съответствие с чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ), където КЕВР разглежда жалби на клиенти срещу доставчици на енергия, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон, като в съответствие с ал. 5 когато комисията приеме жалба за основателна, тя с решението дава задължителни указания по прилагането на закона. Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се уреждат в наредбата по чл. 60, а именно Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката (обн. в ДВ, бр. 33/05.04.2013 г.), Глава девета. В настоящият случай, изискванията на Наредбата, в частност тези на чл. 144 и сл. са спазени. Неоснователни са и аргументите на касационния жалбоподател, че обжалваното съдебно решение не е обосновано. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал. Необосновани са доводите в касационната жалба за допуснати нарушения на съдопроизводстваните правила, поради недопускане от съда на съдебно-електротехническа експертиза. Видно от доказателствата по административната преписка е, че при извършената проверка и издадения констативен протокол, е установено, че проверения електромер се използва от жалбоподателя и съгласно чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. границата на собственост е низходящите клеми на средствата за търговско измерване или низходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители и прекъсвачи. Установено е също при проверката, че липсва пломбата на електромера с фабр. № 0212659, който измерва ел. енергия, използвана именно от В. Вецев. Неоснователни са и доводите в касационния жалба за неправилност на процесното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. В случая, при така определения предмет, съдът е изпълнил процесуалното си задължение за проверка на акта на всички основания по чл. 146 от АПК, а и доказателствената тежест е разпределена правилно. В тази връзка правилно е проведено събирането на доказателства съобразно чл. 170, ал. 1 АПК, с оглед задължението на административния орган да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения административен акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Правилно съдът от първата инстанция е приел, че електроразпределителното дружество е изпълнило задълженията си по чл. 10, ал. 1 от Общите условия да пренася електроенергия до границата на собственост на електрическите съоръжения. Обоснован е и изводът направен от съдът, че е в тежест на касатора е да уведоми за всяка промяна, свързана със собствеността на присъединената мощност, съгласно чл. 15, т. 6 от Общите условия, което същия като единствен ползвател на процесния електромер не е сторил, поради което правилно е прието, че при констатираните нарушения следва да заплати коригиращата фактура. В решението си административният съд е обсъдил подробно относимата правна уредба, като въз основа на правилна преценка е извел единствено възможният, логически обоснован извод, съответен на изведеното от закона съдържание за неоснователност на подадената жалба. По тези съображения настоящата съдебна инстанция намира, че сочените отменителни основания не са налице, изводите на първоинстанционния съд са основани върху подробно обсъждане и преценка на всички относими доказателства, при съобразяване на спецификата на процедурата и при правилно тълкуване на относимите правни норми от материалния закон. С оглед гореизложените съображения обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на Комисия за енергийно и водно регулиране за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, поради което на основание чл. 143 и чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП вр. чл. 24 от Наредбата за правната помощ, В. Вецев следва да заплати на КЕВР разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение