Решение № 10591 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2015 г.

Решение № 10591 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3416/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"- София при ЦУ на НАП, против Решение № 533 от 2.02.2015 г., постановено по адм. д. № 7791 от 2014 г. по описа на Административен съд София град, I - отделение, 15 състав. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските претендирани от ЕТ "Пеев - Румен Пеев". Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Пеев - Румен Пеев", чрез процесуалния си представител адв. Гайдарска в с. з., оспорва основателността на касационната жалба. Представя списък с разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба на Директора на Дирекция "ОДОП" - София, е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 2151308379/10.02.2014 г., издаден от Катя Методиева началник сектор Ревизии, Дирекция Контрол в ТД на НАП София, възложил ревизията и Боянка Янкова, ръководител на същата в потвърдената с Решение № 1011/5.06.2014 г. на заместващ директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП част относно установени задължения общо в размер на 97087,61 лв, от които по ЗДДС за периода 1.12.2007 г до 30.04.2013 г. в размер на 42349,35 лв главница и лихви 15 528,40 лв /и след преобразуване на данъчен резултат/ и по ЗДДФЛ за периода 01.01.2008 г. - 31.12.2010 г. главница 27 065,51 лв и лихви 11244,35 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. По съществото на спора същият е приел, че се концентрира в това налице ли са действително извършени доставки на услуги - строително монтажни работи /СМР/ по процесните фактури, издадени от "ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД, "ТРАНС КЪМПАНИ" ЕООД, "ЕМИКА 2008" ЕООД, "ПАМИ М 73" ЕООД, "Д. М. ИНВЕСТ" ЕООД и "БУЛ СТРОЙ 10" ЕООД. За да отговори положително на този въпрос, съдът е приел, че по делото са ангажирани достатъчно на брой убедителни писмени доказателства за реалността на фактурираните доставки. Съдът е обсъдил заключението на съдебно-счетоводната експертиза и е приел, че същата подкрепя извода за реалност на спорните доставки. Досежно изводите на органите по приходите, че не са представени доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост, съдът в обстойни мотиви е приел, че направените в тази връзка възражения от приходната администрация са неоснователни, като в подкрепа с посочил констатациите на вещото лице по ССЕ за меродавни. Съдът се е позовал и на практиката на СЕС - конкретно на Решение по дело С-80/11 и С-142/11 и С-285/11. С оглед на всичко това, административният съд е приел, че правото на данъчен кредит е било надлежно възникнало и упражнено, а РА е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението на Административен съд София-град е правилно. Не са налице наведените касационни оплаквания. По съществото на спора съдът, разпределяйки правилно доказателствената тежест, е приел законосъобразно, че механизмът на ДДС поставя като условие за възникване правото на данъчен кредит установяване наличието на реална доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС като на датата на възникване на данъчното събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС възниква задължение за регистрираното лице да начисли данък и съответно свързаното с това право на получателя да ползва данъчен кредит. Правилно в тази връзка е прието, че доказателствената задача на жалбоподателя като ревизирано лице, което твърди, че в негова полза е възникнало субективното материално право за приспадане на данъчен кредит, е да установи по несъмнен начин обема, вида и стойността на фактурираните СМР. Установено е, че дейността на ревизираното лице в процесните периоди е била свързана със проектиране и изграждане на външни комуникации - топлопроводи, електропроводи, газопроводи, водопроводи, канализации, вертикални планировки, доставка и монтаж на абонатни станции, промишлено и гражданско строителство. Обоснован е и изводът на съда за установеност на редовно водено счетоводно отчитане при ревизираното лице, аналитично и хронологично, като процесните фактури са заведени в съответните хронологични регистри и дневници за покупка и продажба. Установено е, че отчетените от РЛ приходи са основно от СМР, както от процесните обекти, така и от други, с общ брой 159, дадени по години. Разгледан е средносписъчният състав на РЛ по години и разпределението му по групи - аналитични специалисти, техници, квалифицирани производствени работници, оператори на машини и съоръжения и работници по монтаж на изделия и професии, неизискващи специална квалификация. Обобщено е в заключението, че счетоводството на РЛ е редовно водено. Вещото лице по ССчЕ дава заключение за отчитането на извършените услуги при РЛ, по съответните сметки, съответно са отчетени счетоводни разходи във връзка с последващите доставки и са отразени счетоводни записвания, имащи функционално отношение към доставките за посочените възложители. В доказателствена тежест на получателя на фактурите е да докаже настъпване на данъчни събития по тях - извършване на услугите. В тази връзка по делото е установено наличие на договорни отношения между РЛ и неговите доставчици по договори за строителство и такива за възлагане на СМР, предаването на извършеното по силата на възлагателни писма, договори или приети оферти с отразяване на вид, количество и стойност на възложените работи. По силата на така събраните писмени доказателства се явяват обосновани изводите за приемане на услугите, в който момент същите се считат за извършени по правилата на ЗЗД. Доставките, документирани от шестте дружества, са на услуги от вида на строително-монтажните работи /СМР/, извършени на установени по преписката и въз основа ССЕ обекти. Фактурираните услуги са осъществени, резултатите от тях са налични на обектите, потвърдени са и в заключението на ССЕ. Резултатите от фактурираните услуги са вложени в последваща облагаема дейност на дружеството - установено е предаването им на възложителите, изброени в заключението на ССЕ. Доставките са надлежно документирани в счетоводството на ЕТ "ПЕЕВ - Румен ПЕЕВ" и същото е редовно водено. Ревизираният търговец през периодите 2008 г. - 2011 г. е с голям брой работници/служители по трудов договор, сред които само един е с квалификация работник полагане на пътни настилки /през 2008, 2009 и 2010 г./; само един е шофьор на тежкотоварен автомобил през 2009 г., сред работниците на търговеца липсва специалист в областта на озеленяването, наличието на какъвто е необходимо за изпълнение на работата възстановяване на зелени площи при реконструкция на топлопровод; отчетените от жалбоподателя приходи от продажби /ССЕ/ са формирани основно от строително ремонтни дейности; за доставките са издадени фактури, съответстващи на чл. 114 ЗДДС и чл. 7 ЗСч, от регистрирани по ЗДДС субекти; налични са плащания по фактурите. Относно доставчиците ТИМ ГРУПС 2007" ЕООД, "ТРАНС КЪМПАНИ" ЕООД, "ЕМИКА 2008" ЕООД, "ПАМИ М 73" ЕООД, "Д. М. ИНВЕСТ" ЕООД и "БУЛ СТРОЙ 10" ЕООД е установена по несъмнен начин последваща реализация на резултатите от получената услуга. Същите разполагат с данъчни фактури, отразяващи действително извършени услуги. Налице са и данни за надлежното осчетоводяване на услугите от получателя. Административен съд София град правилно се е позовал на трайната съдебна практика на Върховния административен съд, който посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б. а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В конкретния случай няма събрани обективни данни, от които да следва извода за липса на реално извършени доставки. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. Позоваването на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите или от друг субект по веригата доставки, за която ревизираното лице да е знаело или да е трябвало да знае. Същевременно са представени доказателства, установяващи обективното извършване на услугите. Затова получателят, в качеството му на данъчнозадължено лице, разполагащо с данъчни фактури, отразяващи действително извършени строително - монтажни работи, по които дружеството е платило данъчните основи, има право на данъчен кредит в размер, съответстващ на платения ДДС по фактурите. Обосновано съдът е кредитирал заключението на вещото лице като компетентно и добросъвестно изготвено, обсъждайки го при спазване разпоредбата на чл. 202 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че при наличие на достатъчно неоспорени доказателства относно договаряне, плащане, получаване и приемане на услугите, при преценката им съвкупно и поотделно и съотносими с получените услуги от този доставчик, липсата на кадрова обезпеченост, не е основание да се приеме нереалност на доставката. Законосъобразно е направеното позоваване на даденото задължително тълкуване на СЕС по решение по дело Изводът на касационния съд е, че първостепенният съд правилно е разрешил спорния по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Представените фактури сочат, че между търговците за реално осъществена доставка на СМР. Фактическите и правни доводи на жалбата са поддържани и в производството пред първата инстанция, а решаващият съд ги е обсъдил задълбочено и последователно, без да е необходимо повторното им възпроизвеждане от настоящата инстанция, след като тя ги споделя изцяло. Предвид изложеното касационните оплаквания се явяват неоснователни. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: При този изход на спора в тежест на бюджета на касатора следва да се присъдят направените разноски от ответника по касация в претендирания размер от 17 430 лв. съобразно представени доказателства за направени разноски и списък. Не се уважава искането на ответната страна за намаляване на възнаграждението, тъй като - съответства на фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение