Решение № 12540 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2017 г.

Решение № 12540 от 19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7146/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "И. Б." АД, гр. С. и Сдружение "Асоциация на операторите на ваучери за храна в България", гр. С., чрез процесуалния им представител адв. Драмов срещу решение № 3011 от 13.03.2017 г., постановено по адм. дело № 14549/2015 г. по описа на Върховния административен съд, седмо отделение. Касационният жалбоподател "И. Б." АД обжалва решението с характер на определение в частта, в която съдебното производство по оспорването му срещу заповед № ЗМФ-1162 от 27.11.2015 г. на министъра на финансите е прекратено. Излага съображения за наличие на правен интерес да обжалва индивидуалния административен акт. Прави искане за отмяна на съдебния акт в тази му част и за постановяване на друго решение, с което да се разгледа спора по същество или делото да се върне на тричленния състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Касационният жалбоподател Сдружение "Асоциация на операторите на ваучери за храна в България" обжалва решението в частта, в която е отхвърлена жалбата му срещу същата заповед, с която е разрешено на "М. т." ЕООД да осъществява дейност като оператор на ваучери за храна. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението в тази част поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго решение, с което да се отмени оспорената заповед или делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Ответниците - министърът на финансите, представляван от пълномощника си юрк. Чавдарова и "М. т." ЕООД, чрез адв. Енчева като процесуален представител, в писмени отговори и в съдебно заседание поддържат становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема жалбите за процесуално допустими като подадени от надлежни страни и в сроковете по чл. 230 и чл. 211, ал. 1 АПК. Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е заповед № ЗМФ-1162 от 27.11.2015 г., издадена от министъра на финансите на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна и осъществяване дейност като оператор, с която е разрешил на "М. т." ЕООД да осъществява дейност като оператор на ваучери за храна. С обжалваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е прекратил съдебното производство по жалбата на "И. Б." АД поради недопустимост на основание чл. 159, т. 4 АПК и е отхвърлил жалбата на Сдружение "Асоциация на операторите на ваучери за храна в България" (Асоциацията) като неоснователна. Касационната жалба на "И. Б." АД срещу съдебното решение в прекратителната част с характер на определение е неоснователна. За да обоснове извод за недопустимост на жалбата му, тричленният състав е приел, че по делото липсват доказателства, които да установяват какви негови субективни права и законни интереси засяга оспорената заповед. Посочил е, че финансовият интерес не е законен интерес или субективно право, които да подлежат на защита чрез правото на обжалване. Липсва правна връзка между оспорената заповед и правната сфера на дружеството. С индивидуалния административен акт само се разрешава извършването на дейност на друго юридическо лице като оператор на ваучери за храна, но не се разпределя ресурс за съответната година, поради което липсва засягане на интерес от незаконосъобразно разпределение на годишната квота. Отмяната на оспорената заповед не би довела до промяна в правната сфера на "И. Б." АД, нито би засегнала неблагоприятно субективни права и законни интереси на жалбоподателя, който също е оператор на ваучери. Съдът е приел, че изложените от дружеството доводи не могат да обосноват правен интерес от оспорване на заповедта. Решението с характер на определение в прекратителната му част е правилно. Законосъобразно и обосновано е заключението на тричленния състав за недопустимост на жалбата на "И. Б." АД на основание чл. 159, т. 4 АПК. Съгласно чл. 147, ал. 1 АПК активно легитимирани да обжалват индивидуален административен акт са гражданите и организациите, чиито права и законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. За дружеството не е налице правен интерес да обжалва заповедта на министъра на финансите, с която се разрешава извършването на дейност като оператор на ваучери на друго юридическо лице. Тази заповед е индивидуален административен акт, която създава права за нейния адресат. С нея не се вменяват задължения и не се засягат права и законни интереси на други правни субекти. В чл. 209 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и в издадената на това основание Н. Н. № 7 от 9.07.2003 г. за условията и реда за издаване и отнемане на разрешение за извършване на дейност като оператор на ваучери за храна, не е предвидено изискване относно броя на лицата, които могат да извършват посочената дейност. Нормативно се определят годишната квота за съответната година, общият брой и размера на индивидуалните квоти за предоставяне на ваучери за храна, както и реда за разпределянето им. Режимът за осъществяване на дейност като оператор е разрешителен съгласно чл. 209, ал. 2 ЗКПО. Правилно тричленният състав е приел, че жалбоподателят "И. Б." АД като притежател на разрешение да упражнява тази дейност, не разполага с пряк, личен и непосредствен правен интерес да оспори заповедта на компетентния административен орган, с която е разрешил на друг правен субект да осъществява същата дейност. Не е предвидена правна възможност да се търси съдебна защита, като се претендират неблагоприятни правни последици в чужда правна сфера. Евентуалната незаконосъобразност на оспорения акт също не може да обоснове пряк и непосредствен правен интерес от оспорването. Такъв интерес не произтича и от последващите действия на адресата на акта, относими към реализиране на разрешената дейност като оператор на ваучери за храна. Тричленният съдебен състав се е произнесъл по всички наведени от жалбоподателя доводи, свързани с финансовия му интерес, изчерпване на годишната квота за 2015 г. и получения отказ за предоставяне на индивидуална квота. Направените изводи за липса на активна процесуална легитимация за жалбоподателя да оспори заповедта на министъра на финансите се споделят напълно от настоящия състав. Заповедта не рефлектира пряко и непосредствено в правната му сфера, поради което за него не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването му законосъобразно е прието за недопустимо. Обжалваното решение в прекратителната му част като правилно следва да се остави в сила. При извършване на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК настоящият състав намира съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на Сдружение " Асоциация на операторите на ваучери за храна в България" за недопустимо. Като е съобразил характеристиките на дейността "оператор на ваучери за храна" и регистрираните цели на Асоциацията, тричленният състав е направил заключение, че нейните законни интереси могат да бъдат застрашени от оспорената заповед. Приел е жалбата за допустима и е разгледал спора по същество. Застрашаването според съда произтича от факта, че разрешението за извършването на дейността от "М. т." ЕООД не е издадено от административния орган при спазване на законовите изисквания. Това застрашава декларираните цели на Асоциацията за насърчаване ползването на ваучерните системи, както и за създаване на достъп до ваучерните системи на най-голям брой ползватели на принципа на свободния пазар, вкл. и за извършване на дейността в съответствие със законовите изисквания. Целите на сдружението са обществения резултат, който неговите членове желаят да постигнат в областта на ваучерната система, поради което твърдението за незаконосъобразност на оспорената заповед обосновава правния му интерес от оспорването. Съдът е приел, че този интерес е личен, защото това са цели на сдружението и е пряк, защото евентуалната отмяна на акта ще рефлектира върху интересите на жалбоподателя, обективирани в неговите цели. Касационната инстанция приема, че съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Оспорващата асоциация е юридическо лице с нестопанска цел по Закона за юридическите лица с нестопанска цел, което осъществява дейност в частна полза и като такава има качеството на организация по смисъла на § 1, т. 2 от АПК. Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на оспорването, като съдът е длъжен да следи служебно за тази предпоставка по време на цялото производство. В случая правен интерес от оспорването не е налице. Съгласно разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Р. Б. гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон. Засягане е налице, когато тези актове нарушават или застрашават права или законни интереси на гражданите и юридическите лица. Засегнати са онези лица, които са носители на материално-правни последици от решаването на спора, които последици се състоят в прекратяване или ограничаване на съществуващи субективни права; създаване на нови или разширяване на съществуващи правни задължения, както и хипотезите на невъзможност за упражняване на субективни права, за които законът предвижда издаването на административния акт. Следователно, засегнати лица са тези, в чиято правна сфера рефлектира пряко и неблагоприятно оспорения административен акт. Асоциацията основава наличие на правен интерес от оспорване на заповедта на министъра на финансите на това, че е организация, която има следните цели: популяризиране на системите, съществуващи във всички държави по света за използване на ваучерите и други заместващи парите платежни средства и тяхното значение и влияние върху правата на работниците, служителите и работодателите в България; насърчаване на малкия и средния бизнес за използването на ваучерните системи на стимулиране; представяне и защита на интересите на членовете си пред всички държавни институции, органите на местната власт, организациите на работодателите, търговците и синдикалните организации; създаване на прозрачна информационна и бизнес среда посредством използването на ваучерните системи за стимулиране на работниците и служителите; ангажиране и използване на всички средства, позволяващи достъп до системата на най-голям брой ползватели на база на принципа на свободния пазар. Членовете на асоциацията са оператори на ваучери за храна за територията на РБългария. За да се приеме, че сдружението е в кръга на лицата, които са активно легитимирани да оспорят индивидуалния административен акт, то следва да може да бъде страна в административното правоотношение. Качеството на страна е функция от нарушаването или застрашаването на негови права, свободи или законни интереси с оспорената заповед (чл. 147 АПК). Настоящият състав приема, че в случая Асоциацията не установява наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес от обжалването на акта като предпоставка за допустимостта на процесуалното право на жалба. Със заповедта на министъра на финансите се създават права и задължения за конкретен правен субект, който получава разрешение да извършва дейност като оператор, идентична с дейността на членовете на Асоциацията. С тази заповед не се създават права и задължения непосредствено за сдружението. Жалбоподателят не е страна в административното правоотношение и не е адресат на оспорения индивидуален административен акт. Обжалването на заповедта не е насочено към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигане на положителни правни резултати за сдружението. Твърденията за незаконосъобразност на акта и по - конкретно за свързаност между "М. т." ЕООД и друг оператор, съотнесени към целите на сдружението, не обуславят извод за активна процесуална легитимация на сдружението да обжалва заповедта. Правният интерес следва да произтича пряко от характера и естеството на акта, както и от разпоредените с него права и задължения. Отделно от това в чл. 14 от Наредба № 7 от 9.07.2003 г. е предвидена защита при заявяване на индивидуални квоти от оператори, които са свързани лица. След като заповедта не засяга непосредствено правната сфера на жалбоподателя, то за него не е налице правен интерес от оспорването. Правото на жалба на Асоциацията за защита пред съд на засегнати права, свободи и законни интереси на членуващите в нея правни субекти може да се упражни само ако това е предвидено със закон - чл. 26, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Такава законова регламентация в случая не е налице. Засягане на права и интереси на членовете на Асоциацията със заповедта не се установява, доколкото с нея се дава разрешение за осъществяване на дейност като оператор, каквото качество притежават и те, а не се разпределят квоти между операторите. Като е разгледал жалбата по същество, след като е подадена от лице при липса на правен интерес съгласно чл. 159, т. 4 АПК, т. е. при наличие на отрицателна процесуална предпоставка, осуетяваща надлежното упражняване на правото на съдебна защита, тричленният състав е постановил недопустимо решение в отхвърлителната му част, което следва да бъде обезсилено. Вместо него следва оспорването на Сдружение "Асоциация на операторите на ваучери за храна в България" срещу заповед № ЗМФ-1162 от 27.11.2015 г. на министъра на финансите да се остави без разглеждане, а образуваното производство в тази част - да се прекрати. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответниците се дължат направените за тази инстанция разноски. Касационните жалбоподатели следва да заплатят на Министерство на финансите, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение, а на "М. Т." ЕООД - сума в размер на 500 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.08.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и ал. 3, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав