Решение № 376 от 29.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1155/2014 г.

Решение № 376 от 29.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1155/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдената Р. Т. М., чрез адвокат Г. Б., за възобновяване на производството по в. н. о. х. д. № 43/2014 г. на Окръжен съд - Кърджали, отмяна на решение № 24 от 09.06.2014 г. и връщане на делото за ново разглеждане. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания за допуснати съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В искането са развити съображения за допуснати съществени процесуални нарушения с превратно обсъждане на доказателствата и при формиране на вътрешното убеждение у съда, което е довело и до неправилно прилагане на материалния закон. В съдебно заседание пред касационната инстанция осъдената и нейният защитник адв. Г. Б. не вземат становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 24 от 09.06.2014 г. по в. н. о. х. д. № 43/2014 г. Кърджалийският окръжен съд потвърдил присъда № 14 от 24.02.2014 г., постановена по н. о. х. д. № 1013/2013 г. на Кърджалийски районен съд, с която осъдената Р. Т. М. била призната за виновна в това, че на 29.07.2011 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила и поддържала заблуждение у А. М. А., действащ като управител на [фирма], гр. М., че е собственик на павилион Л. № ..., с площ 60 кв. м., находящ се в гр. К., [жк], [улица] продала павилиона на дружеството, с което му причинила имотна вреда в размер на 9 000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й било наложено наказание от седем месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от 3 години, на основание чл. 66 от НК. На гражданския ищец [фирма], [населено място], представлявано от С. А. А., съдът присъдил обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 9 000 лева, заедно със законната лихва от 29.07.2011 г. до окончателното им изплащане. Направените по делото разноски и задължението за плащане на държавната такса били възложени в тежест на осъдената. Процесуално допустимото искане на осъдената М. за възобновяване на въззивното производство по делото е неоснователно. Не е допуснато нарушение на процесуалните правила по чл. 13 и чл. 14 от НПК. Окръжният съд изцяло е подкрепил доказателствения анализ, направен в мотивите към присъдата, където всички доказателствени източници са обсъдени задълбочено и с необходимото внимание, съпоставени са констатираните противоречия и несъответствия между обясненията на осъдената М. и показанията на свид. А., изложени са убедителни съображения на кои от тях и защо е отдадено предпочитание и защо другите са отхвърлени с недоверие. Престъпното поведение на осъдената е разгледано в съпоставка със сигурното й знание за собствеността на търговския обект, за съществувалите между нея и действителния собственик (свид. М.) наемни правоотношения и за водените помежду им съдебни дела. Изложената теза в искането за възобновяване, че по време на деянието съдената се е считала за собственик на търговския обект, е несъстоятелна, предвид сключения от нея на 28.06.2008 г. със свид. М. договор за наем върху магазина. Продажбата на чуждия обект от осъдената по време на висящ граждански процес срещу нея разкрива и преследваната користна цел за неправомерно обогатяване със сумата от 9 000 лева, а затаяването на истината около собствеността на магазина - за предприетите от дееца измамливи действия по създаване на невярна представа у свид. А. Престъпното поведение на осъдената правилно е квалифицирано като измама по чл. 209, ал. 1 от НК. Процесуалният и материалният закон не са били нарушени. Не е налице твърдението за допуснати касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Искането на осъдената Р. Т. М. за възобновяване на въззивното наказателно производство като неоснователно следва да бъде оставено без последици. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425 от НПК