Решение № 11685 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. С. Г. от гр. София против решение 7318/16.12.2020 г., постановено по адм. дело 9589/2020 г. по описа на Административен съд - София-град. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради и което се иска неговата отмяна и уважаване на жалбата против издадения акт. Ответната страна - Комисията за разкриване на документите и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (Комисията или КРДОПБГДСРСБНА), чрез председателя с писмен отговор, и чрез юрисконсулт Мутафчийска в открито съдебно заседание, поддържа доводите си за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението на наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Настоящото производство е второ по ред касационно, след като с решение 11936/25.09.2020 г., постановено по адм. дело 11347/2019 г. по описа на Върховния административен съд е отменено решение 3077/08.05.2019 г., постановено по адм. дело 10523/2018 г. по описа на Административен съд София-град, и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. С обжалваното в настоящото производство решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Г. С. Г. против Решение 2-1421/18.09.2018 г. на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с което е установена и обявена принадлежността му към органите по чл. 1 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (ЗДРДОПБГДСРСБНА). За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че с писмо изх. 92-00-463/18.07.2017 г. на министъра на икономиката, е изпратен списък до Комисията за извършване на проверка в архивните масиви на Комисията за лицата, които са били членове на управителни и надзорни органи на търговски дружества от системата на Министерство на икономиката за периода от 10.11.1989 г. до момента на извършване на справката, като в този списък е включен и Г. С. Г., който е бил член на съвета на директорите на Ален мак ЕАД от 15.12.1992 г. до 23.02.1994 г. Така след извършена проверка на основание чл. 26, ал. 1, т. 2 ЗДРДОПБГДСРСБНА на лицата по чл. 3, ал. 2, т. 15 от закона е установено, че Г. С. Г. фигурира в отговора, като в периода от 15.12.1992 г. до 23.02.1994 г. е бил член на съвета на директорите на Ален мак ЕАД. За Г. е прието, че е бил агент на Държавна сигурност, вербуван от о.р. О. П. на 25.12.1973 г., регистриран на 06.02.1974г., с псевдоним Г., въз основа на: разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в дело Ф1, а.е. 3151; рег. дневник; картони обр. 1 2 броя. Въз основа на анализа на приложените доказателства и възраженията на страните, съдът направил извод, че оспореното решение е прието от компетентен колективен орган, при нужното за това мнозинство, при спазване на процедурата по приемане на решението, в законоустановената писмена форма, с мотиви, фактически и правни основания за издаването му, без допуснати съществени процесуални нарушения. Прието е, че по делото е доказано, че Г. С. Г. е [наименование] по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, което се доказва от представените към преписката доказателства. Отбелязано е, че в процесното административно производство Комисията удостоверява конкретно обстоятелство - принадлежало ли е лицето, заемащо публична длъжност или извършващо публична дейност към Държавна сигурност или разузнавателните служби на Българската народна армия, като също така Комисията упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касационната инстанция споделя извода на административния съд, че решението на комисията е мотивирано и има съдържанието, каквото изисква ЗДРЗОПБГДСРСБНА. Във встъпителната му част са изложени съображения относно вида на извършената проверка и проверяваните лица, като е уточнено, че принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА се установява въз основа на наличните материали, намерени в централизирания архив на документите на Държавна сигурност и на разузнавателните служби на Българската народна армия. Прегледът на посочените в решението документи обоснова наличието на дейност на Г. С. Г. в качеството му на [наименование] по смисъла на §1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия. Посочените в преписката документи - разходен документ, отчетен от ръководил го щатен служител; документи от ръководил го щатен служител, съдържащи се в дело Ф1, а.е. 3151; рег. дневник; картони обр. 1 2 броя, покриват дефиницията на документ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, съгласно който документ е всяка записана информация, независимо от материалния й носител, включително информацията в автоматизирани и комплексни информационни системи и бази данни. Следва да се посочи, че за установяване на принадлежност на лице към органите по чл. 1 ЗДРЗОПБГДСРСБНА не се изисква наличието на определени по брой или вид документи. Както е отразено в решение 4 на Конституционния съд от 26.03.2012 г. по конституционно дело 14/2011 г., Законът за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия придава еднаква доказателствена сила на всички документи по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби, които са годно доказателствено средство за установяване на принадлежността. Отделно от това, при извършване на проверката от Комисията са били намерени документи от вида на предвидените в чл. 25 ЗДРДОПБГДСРСБНА, въз основа на които органът е установил принадлежността на жалбоподателя към Държавна сигурност, като Решението на Комисията установява наличието на конкретен юридически факт - принадлежност на проверяваното лице към съответните държавни служби, посочени в закона. В постоянната практика на съдилищата е прието, че в чл. 25, т. 3 от Закона са изброени неизчерпателно документите, въз основа на които се установява принадлежност на дадено лице към ДС. Изброяването не е изчерпателно, т.к. самата разпоредба завършва с израза или други информационни носители , от една страна. От друга, редакцията на посочената разпоредба не изисква кумулативната им даденост. Достатъчно е документите, съгласно които Комисията постановява своето Решение, да са от кръга на изброените в чл. 25 и да отговарят на легалното определение на понятието документ съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗДРДОПБГДСРСБНА, а такива са налице в конкретния случай, поради което съдът е направил правилния извод, че Комисията е издала законосъобразно Решение. В заключение следва да се посочи още, начинът на установяване на наличие на дейност, възприет от законодателя, сочи законовата презумпция, според която при наличие на съответните документи или данни в справочните масивни законът предполага наличие на дейност (вж. Решение 4 по КД 14/2011 г. на КС на РБ) без да е необходимо да се изследва въпроса за активното участие на лицето. Правомощието на комисията по чл. 4 от Закона е ограничено до установяване, т.е. констатиране принадлежността на лицата към органите по чл. 1 ЗДРДОПБГДСРСБНА. Липсва законово вменено задължение на органа да изследва обстоятелството имало ли е реална (активна) агентурна дейност на лицето или същото е вписано в картотеката и в регистрационните дневници без негово съгласие и без да е извършвало дейност. С други думи, при действащия закон Комисията е длъжна да установи принадлежност към органите по чл. 1 от Закона при установена регистрация, като също така тя упражнява правомощията си при условията на обвързана компетентност без възможност за избор и свободна преценка между два и повече нормативно допустими правни резултата. Поради това, първоинстанционният съд е постановил решението си в съответствие с приложимия закон и решението му следва да бъде оставено в сила. Претенцията на процесуалния представител на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия за заплащане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,