Решение № 13218 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2010 г.

Решение № 13218 от 8.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8476/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Ахмед Юсеин Зурнаджи от гр. Бургас, срещу решение № 411/21.04.2010 г., постановено по адм. д. № 246/2010 г. на Административен съд - гр. Бургас, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и неизяснена фактическа обстановка. Иска се решението да се отмени, като се присъдят и направените по делото разноски. В съдебното заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Зейра Мехмед Зурнаджи не се явява и не се представлява. Община - Бургас, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, предлага същата да се остави без уважение. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото, във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна по същество. С обжалваното решение Административен съд - гр. Бургас, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, е отхвърлил жалбата на Ахмед Юсеин Зурнаджи срещу Заповед № 3548/12.11.2009 г. на Зам. кмета на община гр. Бургас, с която, на основание чл. 57а, ал. 3 ЗУТ, е наредено да се премахне преместваем обект под № 2, по изготвената помощна схема - павилион за златарски изделия, с конкретни размери, без разрешение за поставяне в УПИ I-28, 20, 21, кв. 143, РЦ "Меден Рудник". За да постанови решението си съдът приел, че за преместваемия обект не е издавано разрешение за поставяне, поради което заповедта е законосъобразна. Решението е правилно. По делото безспорно е установено, че процесният преместваем обект, представляващ павилион за търговия, е поставен в съсобствен с общината терен, без да е издавано разрешение за поставяне. С оглед на това при правилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че след като не е налице разрешение за поставяне, преместваемият обект подлежи на премахване, съгласно изискванията на чл. 57а, ал. 1, първо предложение, ЗУТ. Заповедта е издадена след съставяне на констативен акт, връчен на жалбоподателя, който е направил възражение по него, като обектът е индивидуализиран с оглед изготвената помощна схема. Съдът е установил безспорно релевантните за спора факти и обстоятелства и е постановил обосновано решение, в съответствие на материалния закон, като не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Исканията, направени от касатора до кмета за делба на имота, са ирелевантни, а непълнотата на доказателствата не съставлява касационно основание. С оглед изложеното, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението, като правилно, следва да се остави в сила. Настоящата касационна инстанция счита, че неправилно е оформен протоколът от съдебното заседание по съществото на спора съгласно изискванията на чл. 150, ал. 4 ГПК. Същият е следвало да се подпише от съдебния секретар и председателствуващият заседанието преди постановяването на решението, а не след него, тъй като решението не е част от протокола. Независимо от това, налице е несъществено процесуално нарушение на съдопроизводствените правила, което не води до липса на проведено заседание и отмяна на решението, което е надлежно подписано. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК,