Решение № 5534 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2008 г.

Решение № 5534 от 28.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14485/2008 г., I о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на РМД - гр. Бургас, чрез пълномощника му ст. юрисконсулт Кета Керенска-Гелова, срещу решение № 906 от 16.10.2008 г. по адм. дело № 990/2008 г. на Административен съд - гр. Бургас, първи състав, с което са отменено ППСПДВ № 33 от 2008 г. на началника на митница Бургас, потвърдено мълчаливо от директора на РМД - гр. Бургас, с което "Пристанище Бургас" ЕАД е задължено да заплати публични държавни вземания в размер на 2635, 64 лв. - ДДС и акциз в размер на 255, 17 лв., ведно със законната лихва. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушение на материалния закон, както и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Изложени са съображения, че съдът е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС и чл. 114 от ППЗМ и е изградил изводите си на предположения за съществуване на отклонения от теглото при теглене по метода "драфт сървей" и на системна грешка при мерене на жп кантар, както и на загуби при механично разпиляване на товара, загуба на влага и т. н. Касаторът моли съда да отмени решението и да се произнесе по същество, като отхвърли подадената жалба против ППСПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Пристанище Бургас" ЕАД - гр. Бургас не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - началникът на митница Бургас и директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови това решение, съдът е приел, че постановлението е издадено предвид констатирана липса от 28025 кг. металургичен кокс, представляваща разликата между разтовареното и експедираното количество от същата стока. Съдът е възприел изслушаното по делото заключение на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че съществува обективно несъответствие в резултатите при измерването по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар поради разлика в методите, като предвид международно установената практика в корабоплаването разликата е в рамките на + (-0, 5% от количеството на товара на кораба. Съществуват също системна грешка и грешка на везната. Съдът е посочил, че според вещото лице разликата може да се дължи на естествени загуби или на механично разпиляване и на влиянието на атмосферни фактори, тъй като се касае за насипна стока, но на тези загуби не може да се даде конкретно цифрово изражение. Предвид това съдът е направил извода, че установената разлика в количеството металургичен кокс не се дължи на липса по чл. 114 от ППЗМ. Приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 2 вр. чл. 59, т. 16 от ЗДДС) отм. (във вр. с чл. 823, ал. 1 от ППЗМ, тъй като има доказателства "за друго", различно от отклонението на стоки от митнически контрол. Така постановеното решението е правилно. Между страните по делото не съществува спор от фактическа страна. На 26.10.2007 г. в МП "Пристанище център" - Бургас е манифестирана стока - 5007265 кг металургичен кокс. По реда на чл. 772 ППЗМ е съставен генерален акт № 301 от 28.10.2007 г. Стоката е приета във временен склад с титуляр "Пристанище Бургас" ЕАД и е експедирана на партиди, като след натоварването и претеглянето й е установено окончателното количество в размер на 4979240 кг., за което е дадено митническо направление. Установени са липси по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ в размер на 28025 кг. От обжалваното пред съда постановление се установява, че публичното задължение е определено на основание чл. 204, ал. 1, т. А от МК и чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ, във вр. чл. 114, ал. 1 ППЗМ, чл. 13, т. 2 от ЗАДС и чл. 56 ЗДДС. Според разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ в случаи на липси по време на съхраняването на стоките търговецът, който управлява временния склад, е длъжен да заплати дължимите митни сборове. В случая не е установено неизпълнение на някое от изискванията при временно складиране от страна на "Пристанище Бургас" ЕАД, което е титуляр на временния склад. Митническите органи са приели за липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ това количество стока - металургичен кокс, на което не е дадено допустимо митническо направление според съставените единни административни документи. Поради това, че процесната стока е със ставка нула за вносното мито, дължимите публични държавни вземания, които са определени с обжалваното ППСПДВ, представляват ДДС и акциз. Съгласно чл. 56 от ЗДДС начисляването на данъка при внос по чл. 16 се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема под отчет по реда, определен за митническото задължение. Според чл. 16, ал. 1 от ЗДДС вносът на стоки представлява въвеждането на необщностни стоки на територията на страната, като в ал. 5 е предвидено, че независимо от предходните алинеи, когато при въвеждането на територията на страната стоките са получили статут на временно складирани стоки или са поставени в свободна зона или свободен склад, или под митнически режими - митническо складиране, активно усъвършенстване, временен внос с пълно освобождаване от митни сборове, външен транзит, вносът се смята за осъществен, когато стоките престанат да бъдат под съответния режим на територията на страната. В чл. 58, ал. 1, т. 14 ЗДДС е предвидено, че освободен от данък е вносът на стоки под митнически надзор, които са унищожени или безвъзвратно загубени поради причина, свързана с естеството на стоките, или поради непреодолима сила. При преценката дали са налице предпоставките за възникване на вносното митническо задължение първоинстанционният съд правилно е възприел заключението на съдебната техническа експертиза, която е дадена по въпроси, за които се изискват специални познания от определена област по смисъла на чл. 195, ал. 1 ГПК, и представлява допустимо доказателствено средство. Заключението е изготвено по поставените въпроси обективно, обосновано, компетентно и последователно, поради което съдът не е допуснал процесуално нарушение, като е възприел изводите на вещото лице. От това заключение, което по същество не е оспорено от страните, се установява, че винаги има несъответствие в резултатите на двата вида измерване - по газенето на кораба (драфт сървей) и на кантар, поради разликата и несъвършенствата на методите и измервателните уреди, както и при случайна грешка. Международно установената практика в корабоплаването е да се приемат разлики в рамките на + (-0, 5% от товароносимостта на кораба в момента на натоварване или на разтоварване. Съдът е приел, че именно тези отклонения при тегленото, които в конкретния случай се движат в пределите на допустимото, са довели до установената от митническите органи разлика. Следователно за посоченото количество не може да се приеме, че е осъществен внос в хипотезата на чл. 16, ал. 5 ЗДДС, тъй като стоките не са престанали да са под съответния режим на територията на страната. Неправилни са оплакванията на касатора, че съдът се е позовал на предположение за наличие на механично разпиляване на стоката по време на товаро-разтоварната дейност, на сухопътния транспорт, загуба на товар поради загуба на влага и т. н., което е в резултат на естеството на стоката. Съдът само е изложил в решението, че има заключение на вещото лице в тази връзка, според което не може да бъде дадено конкретно цифрово изражение на тези загуби. Предвид изложеното правилни са изводите на съда, че разликата в количеството на част от разтоварената стока в насипно състояние на пристанището в гр. Бургас не е в резултат на лошо съхранение от страна на управляващия временния склад, нито в резултат на посегателство, поради което не е установена липса по смисъла на чл. 114 от ППЗМ. По-малкото количество, което е установено към момента на експедиране на товара е в резултат на грешки при меренето на кораба, а впоследствие и на жп вагоните, която разлика за случая е в диапазона на нормално допустимата грешка. Разликата в теглото, която е в резултат на измерването на насипни товари, която се приема от международната практика в корабоплаването, произтича от естеството на стоката, поради което титулярът на временния склад не следва да носи отговорност за липси. Следва да се приеме, че съгласно чл. 823, ал. 1, т. 1 от ППЗМ не е налице отклонение от митнически режим или освобождаване на стоките от митнически контрол. Относно начисленият акциз решението също е правилно като краен резултат, макар, че не са изложени правните основания, по които "Пристанище Бургас" ЕАД следва да бъде освободено от заплащането на акциз за липсващия от открития склад металургичен кокс. Правилно митническите органи са приели, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗАДС тази стока е акцизна стока. Следва да се посочи обаче, че на основание чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗАДС лицензираният складодържател не дължи акциз при загуби от естествени фири вследствие на промяната на физико-химическите свойства при съхранението и транспортирането на акцизни стоки, определени в рамките на установените норми за пределните размери на естествените фири с наредбата по ал. 2. По последната алинея е възложено на министъра на финансите в наредба да определи нормите на пределните размери на естествените фири на акцизните стоки. С ДВ бр. 41/22.05.2007 г. с Наредба за изменение на Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материални ценности при съхранението и транспортирането им с § единствен е приета Таблица № 11 за пределните размери на естествените фири, липси и загуби на насипни товари, обработвани и съхранявани в българските морски и речни пристанища. Естествените фири се признават от законодателя, точно, за да не се доказва размерът им, нито факта на настъпване на обстоятелства, довели до загуби от стоките в техните рамки. Съобразно изложеното не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, I А отделение