Решение № 4368 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2010 г.

Решение № 4368 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 7, ал. 9 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпаси (ЗКВВООБ, отм., ДВ, бр. 73 от 17.09.2010 г., в сила от 17.09.2010 г.). Иван Георгиев Прасков, от с. Доспей, Софийска област, ул. "26-та", № 6, е подал касационна жалба срещу решение № 374 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 222/2010 г. по описа на Административен съд - София област (АССО), с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 242 от 13.10.2009 г. на началника на Районно управление на МВР (РУМВР), гр. Самоков. В касационната жалба са изложени доводи за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на приложимия материален закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1-во и 2-ро АПК. Претендира се отмяна на съдебното решение и на оспорения административен акт. Ответникът - началник на РУМВР - Самоков, не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът при Върховната административна прокуратура дава заключение, че решението на АССО не страда от пороци, съставляващи основания за касирането му, поради което жалбата следва да се отхвърли. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. С посочения съдебен акт, състав на АССО е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Прасков срещу заповед № 242 от 13.10.2009 г. на началника на РУМВР - Самоков, с която на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ е отнето разрешение за носене на огнестрелно оръжие серия СФ, № 027662, издадено на 27.09.2006 г. и е постановено изземването на пистолет "Байкал 442", кал. 9 х 18 мм с № АТМ 8592. От събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд е установил, че касаторът е подал искане с вх. № 3675/15.09.2009 г. по чл. 41а, т. 2, във вр. с чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ) за продължаване срока на издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие. В самото искане и в хода на проведеното административно производство не са били изложени конкретни причини, обосноваващи необходимостта от издаването на разрешение, не са посочени и доказателства в тази насока. По повод искането компетентният административен орган е извършил проверка и след анализ на установените факти е стигнал до извода, че необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е обоснована и на това основание е отнел издаденото на Прасков разрешение за носене на огнестрелно оръжие. Сезиран с жалба срещу описаната заповед, първоинстанционният съд е приел, че необходимостта от носене на огнестрелно оръжие не е доказана и следователно не са налице предпоставки за постановяване на облагоприятстващ акт по искането на жалбоподателя. Развил е съображения, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в предвидената форма и съдържание и не са налице основания за неговата отмяна, без да съобрази, че произнасянето на административния орган не съответства на отправеното до него искане, а изложените мотиви противоречат на формулираното с диспозитива волеизявление, т. е. заповедта на началника на РУМВР - Самоков практически не съдържа мотиви и отменя акт с изтекло правно действие. Решението е неправилно. Видно от данните по делото касаторът Прасков е титуляр на разрешение с. СФ, № 0276621 от 27.09.2006 г. за носене и употреба на огнестрелно оръжие. Разрешението е влязъл във формална правна сила индивидуален административен акт с предписан срок на действие (27.09.2009 г.), с чието изтичане се погасяват учредените в полза на адресата права за извършване на дейности под контрола на специалния ЗКВВООБ. При условие, че действието на акта е ограничено с прекратителен срок, правото, породено от административния акт се погасява с изтичането му. Респ.: към датата на постановяване на заповедта на началника на РУМВР - Самоков (13.10.2009 г.) разрешението е било невалидно. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 1 ППЗКВВООБ разрешенията за съхраняване и носене на огнестрелни оръжия се издават за срок от 3 години и след изтичането му могат да бъдат подновени при същата процедура и изисквания, каквито се прилагат и при първоначалното им издаване. Хипотезата на чл. 16, ал. 1 ЗКВВООБ е основание за издаване или отнемане на издаденото разрешение, преди да е изтекъл срокът на неговото действие, ако се установи наличие на обстоятелствата, визирани в т. т. 1 - 4 с. з. Оспорената пред АССО заповед № 242/13.10.2009 г. на началника на РУМВР - Самоков съдържа мотиви за отказ да бъде продължен срокът на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно оръжие и е издадена на основание чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ, но в диспозитива на акта е посочено, че се отнема издадено разрешение, чиито срок на действие е изтекъл на 27.09.2009 г. По този начин административният орган е изложил фактически обстоятелства за постановяване на отказ по искането на касатора за продължаване срока на разрешението му за боравене с огнестрелно оръжие поради наличие на хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1-во ЗКВВООБ - "недоказана необходимост", като с волеизявлението си е постановил прекратяване действието на предходно разрешение. Налице е противоречие между фактите по преписката, мотивите на органа и правното основание, на което е постановена заповедта (от една страна) и съдържанието на властническото произнасяне, формулирано в диспозитива на акта (от друга страна). При условие, че е сезиран с искане за продължаване срока на издадено разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, административният орган има правомощието да издаде ново разрешение или да постанови отказ, като съобрази предвидените в закона условия за това. В конкретния случай началникът на РУМВР - гр. Самоков, обсъждайки материалноправните предпоставки за подновяване на издаденото в полза на Иван Прасков разрешение е постановил акт, с който го отнема, без да съобрази, че срокът му е изтекъл. С изтичане срока на действие на акта по чл. 5, ал. 1 ППЗКВВООБ се прекратяват правните последици на разрешителния административен акт, респ. прекратява се учреденото субективно право на адресата за извършване на съответните дейности. Административният орган е издал заповедта след изтичане на срока на разрешението и е постанови отнемане на административен акт, който вече няма правно действие. При това положение заповедта на началника на РУМВР - гр. Самоков е издадена без законово основание, поради което е нищожна. Същата не може да породи целените правни последици - да преустанови действието на издаденото разрешение с изтекъл срок на валидност, т. к. към момента на постановяването й касаторът не е имал право да борави с огнестрелно оръжие по силата на самия закон. Въведените в рамките на производството фактически твърдения, ведно с представените доказателства са неотносими към законосъобразността на административния акт, т. к. не съответстват на възприетото от компетентния административен орган правно разрешение. Произнасяйки се по искането за продължаване срока на действие на издаден разрешителен акт със заповед за отнемането му, началникът на РУМВР - Самоков е нарушил материалния закон и административнопроизводствените правила. От своя страна решаващият съд е провел едностранчив контрол за законосъобразността на оспорения административен акт, изследвайки наличието на основание, различно от това, цитирано от органа при произнасянето му. Като не е констатирал допуснатите закононарушения, АССО е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да се обяви за нищожна заповедта на началника на РУМВР - Самоков, а преписката му се върне за ново произнасяне по направеното искане за подновяване срока на издаденото на Иван Прасков разрешение за съхранение, носене, употреба на огнестрелно оръжие, като съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящия акт (Арг.: чл. 228, вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК). В този смисъл виж още: решения по адм. д. № 12310/2007 г. и адм. д. № 9086/2006 г. по описа на ВАС, пето отделение. Независимо от изхода на спора, съдебно-деловодни разноски не се претендират, поради което и не следва да се присъждат. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,