Решение № 15572 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2017 г.

Решение № 15572 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2017 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-П. моли да бъде отменено решение № 224/17.02.2017 г. по адм. д. № 1914/2016 г. на АС-П. в частта, с която е отменен РА № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-П. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против РА да бъде отхвърлена изцяло и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ако се присъждат разноски на другата страна, поддържа, че в размер над минималното възнаграждение са прекомерни. Втора касационна жалба е подадена от Г. Г., действащ като ЕТ"Р.-Г. Г.", против решението в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА. Поддържа, че е неправилно поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли решението да бъде отменено в тази част, както и РА. По съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила в частта, обжалвана от другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба и за неоснователност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-16002615008162-091-001/26.04.2016 г. на ТД на НАП-П. във частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ: за 2010 г. над 1820 лв със съответните лихви, за 2011 г. над 454,74 лв със съответните лихви, за 2013 г. над 1750 лв със съответните лихви и за 2014 г. над 356,65 лв със съответните лихви, като жалбата против РА в останалата й част по ЗДДФЛ и по ЗДДС е отхвърлена. В частта по ЗДДС: В жалбата на втория касатор не са изложени никакви доводи и съображения за неправилност на решението в тази част. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне задълженията на ревизираното лице по ЗДДС за ревизираните периоди. Въпреки дадените указания по чл. 171, ал. 4 от съда до ревизираното лице, че носи доказателствената тежест по отношение на отказания данъчен кредит, по делото не са представени доказателства, които да обосноват извод за осъществяване на доставките по спорните фактури, за наличие на непредставена фактура, по която се претендира признаване право на приспадане на данъчен кредит и за осчетоводено данъчно кредитно известие, за намаление на данъчната основа по фактура на "Мик"ООД, поради което съдът обосновано е приел, че задълженията в РА в частта по ЗДДС са определени законосъобразно. В тази част решението като правилно следва да бъде оставено в сила. В частта по ЗДДФЛ съдът не е дал указания на жалбоподателя по чл. 171, ал. 4 от АПК, че следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, с което е нарушил цитираната процесуална норма. Съдът е обсъдил установените внесени суми през всяка от ревизираните години в касата на търговеца от физическото лице, което не е декларирало сумите и не е заплатило данък върху тях. Разпитал е петима свидетели, чиито показания не са обсъдени в нарушение на чл. 172 от ГПК предвид родството с двама от свидетелите и приятелските отношения с останалите свидетели. По делото е прието заключение на счетоводна експертиза със задача да даде заключение предвид банковите сметки на заемодателите имали ли са възможност да предоставят заемни средства на ревизираното лице. Заключението на вещото лице не е обсъдено от съда в нарушение на чл. 202 от ГПК. В нарушение на чл. 236, ал. 2 от ГПК не са обсъдени и писмените доказателства, приложени по делото, въз основа на които е изработено заключението на вещото лице. Въпреки правилният извод на съда за законосъобразно прилагане на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ в РА предвид липсата на указания по чл. 171, ал. 4 от АПК до жалбоподателя решението в частта по ЗДДФЛ следва да бъде отменено изцяло, тъй като процесуалното нарушение на съда е довело до постановяване на решение при неизяснена фактическа обстановка в частта по ЗДДФЛ. Съществени процесуални нарушения са и посочените по горе нарушения на чл. 172, чл. 202 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Решението като неправилно в частта по ЗДДФЛ следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да се дадат указания на ревизираното лице по чл. 171, ал. 4 от АПК и да се обсъдят събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат определени от административния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, I отделение,