Решение № 1182 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7346/2024 г.
ВАСВторо отделение11.02.2025 г.докладчик Стефка Кемалова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 2097/30.05.2024 г., постановено по административно дело 374/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Р. И. К., [ЕГН] да заплати в полза на Министерството на вътрешните работи, съдебно-деловодни разноски в размер на 150 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА Членове: /п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА/п/ РАДОСТИН РАДКОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. И. К., подадена чрез адвокат Е. Фичерова, против Решение 2097/30.05.2024 г., постановено по административно дело 374/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С оспореното решение е отхвърлена жалбата срещу Заповед 8121к-3254/31.03.2023 г. на Министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 107, ал. 2, във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител е прекратено служебното правоотношение с Р. И. К., заемаща длъжността началник на сектор "Административен", в Регионална дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" Пазарджик към Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" МВР, считано от 31.03.2023 г. В касационната жалба се сочат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което процесната заповед да бъде отменена. Касационната жалба се поддържа от адвокат Фичерова по изложените в нея доводи, с молба да бъде уважена. Ответната страна, Министър на вътрешните работи, се представлява от юрисконсулт В. Табакова, която в съдебно заседание и в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество намира същата за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е посочената по-горе заповед, която е мотивирана с правно основание чл. 107, ал. 2 ЗДСл, а като фактическо такова е прието от органа, че държавния служител е получил възможно най-ниската годишна оценка на изпълнението на длъжността. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспорената заповед е издадена е от компетентен орган Министър на вътрешните работи, който е орган по назначаването, в изискуемата писмена форма и с реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Настоящият касационен състав, счита, че първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, описал е подробно и точно всички относими за спора обстоятелства, след което е извършил пълна проверка за законосъобразност на заповедта на всички основания по чл. 146 АПК, като възприетите от съда правни изводи напълно се споделят от настоящия състав. Прекратяването на служебното правоотношение при условията на чл. 107, ал. 2 ЗДСл изисква осъществяването на две кумулативни предпоставки получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността и законосъобразно проведена процедура по оценяване. Задължителните правила за атестиране на държавните служители са уредени в НУРОИСДА, като стриктното им съблюдаване е гаранция за обективността на извършеното оценяване. Оценяването на служителите преминава през три етапа, като годишната оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия/контролиращия ръководител безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец. В тази връзка следва да се има предвид, че съдът не разполага с възможността да контролира правилността на оценяването на нивото на изпълнение и професионална компетентност на служителя, но следва да провери спазването от страна на административния орган на нормативните изисквания за провеждане на процедурата по оценяване, в това число спазване на изискванията за формулиране на целите в индивидуалния работен план и тези за формиране на годишната оценка на изпълнението. В случая съдът е осъществил контрол върху процедурата по оценяването, като е достигнал до правилни правни изводи за законосъобразност на оспорената заповед, които се споделят и от настоящия съдебен състав. Служебното правоотношение на Р. К. е прекратено след като тя получава при атестиране възможно най-ниската оценка за индивидуално изпълнение на длъжността. Правилен е изводът на административния съд, че атестирането е извършено в съответствие с условията на НУРОИСДА като обхваща едногодишен период и е проведено на три етапа, удостоверени с подписите на оценяващия и на служителя: изготвяне на работен план, междинна среща и заключителна среща с определяне на обща оценка за изпълнение на длъжността. Не е спорно по делото, че лицата, които са провели атестирането - оценяващ ръководител и контролиращ ръководител са оправомощените лица в съответния период да изпълняват тези функции. Законосъобразни са изводите за това, че атестирането е извършено в съответствие с Наредбата - работният план е съгласуван с оценявания, междината среща е проведена в посочения в наредбата период, като резултатите са отразени във формуляр, заключителната среща също е проведена съгласно нормативните изисквания, след което е изготвена и общата оценка. Последната включва изпълнението на длъжността по конкретни показатели и оформяне на обща оценка, като конкретните показатели са оценени отделно и са мотивирани писмено от оценяващия. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че работният план е съставен в нарушение на Наредбата, защото в него са посочени общи задължения, а не конкретни, постижими и измерими по обем, качество, срокове и цели. Сравнителният анализ опровергава изложената теза, а съобразяването със задълженията на заеманата длъжност при изготвяне на работния план е заложено като нормативно изискване в чл. 9 от Наредбата. Видно е, че във формуляра за оценка на изпълнението са заложени седем цели, а подписите на оценяващия ръководител и на оценявания установяват, че индивидуалния работен план е изготвен съвместно, от което следва, че служителят е разполагал с възможност да изложи собствената си позиция по формулираните цели, преките задължения и компетентностите, както и за предвидените срокове и критерии за изпълнението им, а не да претендира, че са допуснати нарушения едва в производството по оспорване на уволнението си. От друга страна, в случая целите в индивидуалния работен план са конкретни, съгласувани са с целите на административната структура, вкл. с обема, качеството и сроковете на специфичните дейности, осъществявани в същата. Целите са съобразени и с длъжностната характеристика на служителя. Очевидно е, че поставените цели жалбоподателката е приела за постижими, тъй като е подписала без забележки съставения план. Обосновано и правилно административният съд е отхвърлил възраженията на служителката срещу проведената междинна среща, като е констатирал спазване на правилата на Наредбата. Неизпълнението на целите е установено от оценяващия ръководител и са дадени препоръки. В случая, във формуляра в частта за междинната среща е описано, че Киселова се старае да контролира и ръководи сектор "Административен", но въпреки това в процесния период се наблюдава изоставане в изпълнение на задачите по месечните планове, както и пропуски в прилагане на нормативната база. Видно е, че периодът на отпуск поради временна нетрудоспособност е изключен при оценяването, тъй като поставяните задачи са били със срокове на изпълнение по време, в което Киселова е изпълнявала трудовите си задължения. Общата оценка е изготвена съобразно преобладаващите оценки по отделните показатели, общите постижения и поведението на оценявания, с което е спазена и нормата на чл. 18 от Наредбата, а атестирането е отразено във формуляр по образец, който е подписан от оценяващия и оценявания и е предаден на контролиращия ръководител в срока по чл. 20 от Наредбата. При определяне на общата оценка са взети предвид и бележките от междинната среща, на която са констатирани пропуски при изпълнението на целите, а възражението в обратен смисъл на касатора е неоснователно. Още на междинната среща е констатирано неизпълнение, за което са дадени конкретни препоръки за подобряване на организацията на работа. Оценката е мотивирана с анализ на изпълнението на целите от плана, както и подробен коментар на показаните от Киселова знания и умения, неотговарящи на изискванията, с дадени конкретни примери в мотивите на оценяващия ръководител, материализирани и в приложенията към докладна записка рег. 1983р-4747/20.03.2023 г. Оценяващият ръководител е приел, че неизпълнението на целите е предизвикано от обстоятелства, изцяло зависещи от служителя и причините за несправяне с работата се дължат на лошата му организация. С горното са изпълнени изискванията на чл. 16, т. 5 от Наредбата като са оценявани едновременно посочените в същата предпоставки. Правилно съдът е преценил за обоснована и съобразена с нормативните правила годишната оценка "неприемливо изпълнение" на жалбоподателката, която е подкрепена с конкретни случаи на неизпълнение, лошо изпълнение или забавено изпълнение на служебните задължения от атестирания служител. Служителят се е възползвал от правото си на възражение по чл. 23, ал. 1 НУРОИСДА до контролиращия ръководител, видно формуляр по приложение 4 от Наредбата. В срока по чл. 24, ал. 1 от Наредбата контролиращият ръководител се е произнесъл по възраженията, като е потвърдил определената от оценяващия ръководител оценка, подробно мотивирана, попълнена и подписана съгласно формуляра по приложение 5 от НУРОИСДА. Тоест, изпълнена е и процедурата по чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА, като контролиращият ръководител е разгледал възражението на Киселова, като в правомощията му е да потвърди годишната оценка или да я промени, съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата, а правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролния ръководител. Предвид изложеното, касационната инстанция счита, че изводите в оспореното решение за законосъобразност на процесната заповед са обосновани и правилни. В съответствие с нормативната уредба първоинстанционният съд, приема че процедурата по атестиране на служителя е изпълнена надлежно и не са допуснати нарушения, които да опорочават определената обща оценка. Горният извод, както и получената от жалбоподателката най-ниска възможна оценка при атестирането за последния годишен период, обосновават и крайното заключение на административния съд, че предпоставките на чл. 107, ал. 2 ЗДСл са изпълнени и са налице основания за освобождаване на служителката от заеманата длъжност, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е осъществено в съответствие със закона. Неоснователни се явяват твърденията на касационния жалбоподател за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Относимите материално-правни норми са приложени и тълкувани по правилен начин. Не се установиха допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, съдът правилно е разпределил доказателствената тежест, предоставил е възможност на страните да сочат доказателства, които са анализирани правилно. Постановен е мотивиран съдебен акт, съобразен с изискванията на чл. 172а АПК. Решението е обосновано, като въз основа на правилно установени обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сума в размер на 150 лева, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правна помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,