Решение № 490 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 675/2015 г.

Решение № 490 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 675/2015 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова "И. 33" ООД със седалище и адрес на управление С. е подало касационна жалба срещу решението от 4.11.2014 г. по адм. дело № 13930/2012 г. по описа на Административния съд-С. град, с което бил отхвърлен предявения от дружеството срещу Столична община иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за заплащане на обезщетение в размер на 37 688,84 лева за вреди, представляващи пропуснати ползи, причинени от отменения отказ № АБ-М-17/28.01.2004 г. на главния архитект на район "Л.", Столична община, за узаконяване на строеж, ведно с мораторната лихва върху тази сума в размер на 11 695,11 лева за периода 12.12.2009 г. - 11.12.2012 г. и законната лихва от датата на предявяване на исковата молба. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено, като се присъдят направените по делото разноски. Столична община е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че с нотариален акт № 113, том III, рег. № 15620 от 17.08.2001 г. на нотариус при Софийския районен съд Г. М. Я. бил признат за собственик на офис № 2, находящ се в С., кв. Л.", ул. "Б." №..., партер, със застроена площ 92,42 кв м, състоящ се от помещение и санитарен възел. На 23.08.2001 г. Г. Я. сключил договор с "М. С.-Е." ООД със седалище и адрес на управление С. за наем на офиса, който ще се ползва за търговски нужди. Договорът бил сключен за срок от три години. Наемателят извършил преустройство на офиса, променяйки предназначението му на "кафе-аперитив" без одобрен проект и строително разрешение. С молба № АБ-М-17/5.02.2002 г. Г. Я. като собственик на имота и М. Д. в качеството й на управител на "М. С.-Е." ООД, подали до главния архитект на Район "Л." молба за узаконяване на обект "кафе-аперитив", находящ се в С., ул. "Б." №.... На 13.05.2002 г. главният архитект на район "Л." издал становище, според което обектът не може да бъде узаконен поради липсата на съгласие на останалите собственици в етажната собственост. На същата дата началникът на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол издал наказателно постановление срещу Г. М. Я. за това, че в периода август - октомври 2001 г. е извършил преустройство на офис № 2 в кафе-аперитив без строителни книжа. На 3.07.2002 г. началникът на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол издал заповед № 232/2002 г., с които забранил ползването на незаконния строеж. На 17.7.2002 г. Г. Я. и "М. С.-Е." ООД подали жалба до началника на Столичната дирекция за национален и строителен контрол, поради това, че общинската администрация не е узаконила обекта, което препятствало развитието на стопанска дейност. С писмо № С2-714-С3-53/20.05.2003 г. началникът на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол дал задължително разпореждане за издаване в срок до 30.05.2003 г. на административен акт, с който главният архитект на район "Л." да се произнесе по искането за узаконяване. С акт № АБ М-17/28.01.2004 г. главният архитект на Район"Л." отказал узаконяването на обект "Преустройство на офис в кафе-аперитив", на адрес: С., ул. "Б." №..., със собственик Г. М. Я.. С дружествен договор от 11.10.2004 г. Г. М. Я. и В. Д. А. учредили дружеството "И. 33" ООД, регистрирано впоследствие в търговския регистър. С. Г. М. внесъл като апортна вноска три имота, между които офис № 2, находящ се в С., жк Л., ул. "Б." №..., партер. Със заповед № ДК-04-6/23.01.2008 г., влязла в сила на 26.11.2008 г., началникът на Столичната регионална дирекция за национален строителен контрол отменил мотивирания отказ на главния архитект на Район "Л.", Столична община, за узаконяване на строеж " Преустройство на офис в кафе-аперитив". С акт № 01/1.02.2010 г. главният архитект на Район "Л." узаконил строеж "Преустройство на офис № 2 в кафе - аперитив", на адрес: С., ул. "Б." №.... Според заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза стойността на месечния наем за имота за периода 1.01.2006 г. - 26.11.2008 г. възлиза на 37 688,84 лева. От правна страна съдът приел, че предявените искове са неоснователни. Според изложените от съда мотиви, липсвала причинна връзка между претендираните от ищеца пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможност да отдава под наем преустроения обект в периода 1.01.2006 г. - 26.11.2008 г., и незаконосъобразния отказ на главния архитект на Район "Л." да узакони строежа. Връзката между законността на обекта и ползването му била опосредена от провеждането на специално производство по чл. 177, ал. 3 от Закона за устройство на територията за издаване на разрешение за ползване на обекта, тъй като строежът, макар и узаконен, би могъл да не бъде въведен в експлоатация. Отказът за узаконяване представлявал само една от причините, довели до невъзможност за ползването му, респективно, за отдаването му под наем. Преустроеният обект функционирал без да е въведен в експлоатация, поради което ползването му било забранено със заповед № 232/3.07.2002 г. на началника на Столичната РДНСК. Необходимостта от узаконяване била обусловена от реализирането му без строителни книжа. Началото на причинно-следствения процес, довел до отказа за узаконяване на главния архитект на район "Л.", било поставено с неправомерното поведение на извършителя на строежа, от което собственикът не може да черпи права. Поради това съдът отхвърлил предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Касационната инстанция намира, че решението е правилно. Не се оправдава оплакването, че съдът не е обсъдил относими за преценката му факти, както и че изводите му не кореспондира с доказателствата по делото. Административният съд е преценил фактите, установени по делото, като част от причинно-следствен процес, и законосъобразно е приел, че те не разкриват наличието на всички елементи от фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на имуществената отговорност на Столична община. Касационната инстанция споделя мотивите в обжалваното решение, според които лишаването на дружеството "И. 33" ООД от възможността да ползва имота за извършването на стопанска дейност, не е пряка и непосредствена последица от отменения отказ на главния архитект на Район "Л." за узаконяване на преустроения в кафе-аперитив без строителни книжа офис. П. на офиса е било преустановено поради преустройството му без строително разрешение в кафе-аперитив, извършено от наемателя "М. С.-Е." ООД, което е довело до налагането на забрана за неговото ползване със заповед № 232/3.07.2002 г. на началника на Столичната РДНСК. При положение, че строежът е незаконен, не може да се приеме, че собственикът на имота е имал легитимно очакване за неговото узаконяване. Съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията, строежите, извършени без разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект, какъвто е строежът, осъществен в имота на Г. Я., са незаконни и подлежат на премахване. В случая узаконяването на преустройството на офиса, извършено през 2001 г., е станало възможно само поради приемането на преходни разпоредби с изменението на Закона за устройство на територията, обнародвано в Д. вестник, бр. 65 от 22 юли 2003 г. Съгласно § 184 от преходните и заключителни разпоредби строежи, извършени незаконно до влизане в сила на този закон, могат да бъдат узаконени по искане на собственика, ако са допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби. В образуваните по този текст производства се изследва възможността за узаконяване, което означава, че изходът им не е предпоставен. Компетентният административен орган преценява допустимостта на строежа и може да откаже узаконяване, ако изискванията не са изпълнени. След като преустройството на офиса не е извършено при спазване на установения ред, а узаконяването е възможност, предвидена по изключение с преходна правна норма и се допуска при наличието на определени условия, не може да се направи извод, че твърдените от ищеца имуществени вреди са пряка и непосредствена последица на постановения отказ, каквато причинна връзка се изисква съгласно чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Не е налице и друг елемент от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Отказът за узаконяване не е бил издаден по отношение на дружеството "И. 33" ООД. Производството е проведено по заявление на предишния собственик на имота Г. М. Я. и именно по отношение на това лице е постановен отменения като незаконосъобразен отказ на главния архитект. След като ищецът не е адресат на постановения отказ и не е посочен като собственик в издадения впоследствие акт за узаконяване, не е осъществено предвиденото в закона основание за присъждане на търсеното обезщетение. Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и в зависимост от неговата фактическа и правна сложност в полза на Столична община следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд