Решение № 8401 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2011 г.

ВАСV отделение14.06.2011 г.докладчик Диана Добрева

Диспозитив

Оставя в сила решение № 4459 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 7007/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в обжалваната му част. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 8401 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3042/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Йордан Георгиев Харасимов от гр. Варна срещу решение № 4459 от 29.12.2010 г. по адм. дело № 7007/2010 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против заповед № з - 5247 от 7.09.2010 г. на ВНД заместник - директор на Главна дирекция "Криминална полиция" - МВР, представляваща отказ за снемане на полицейска регистрация № 38324/26.01.1981 г., извършена в ОД на МВР - Варна. Иска се отмяна на съдебния акт в оспорената част с оплакване, че същият противоречи на материалния закон. Жалбоподателят твърди, че след като е реабилитиран по право и е заличен фактът на осъждането, са налице основания за снемане от полицейската регистрация. Ответната страна не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Правилно са установени релевантните за спора факти. Видно е, че по заявление на жалбоподателя е постановен изричен мотивиран отказ за снемане на полицейската му регистрация, извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК (кражба), за което с влязла в сила присъда през 1981 г. е осъден на лишаване от свобода, предсрочно е освободен през 1982 г., като е налице настъпила на 18.07.1985 г. реабилитация по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2 от НК. Отказът на органа е мотивиран с разпоредбата на чл. 160, ал. 2 от ЗМВР. Решението е законосъобразно. Правният проблем е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от действащия ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Целта на полицейската регистрация е посочена в чл. 160, ал. 1 от ЗМВР, като данните от нея се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления или за дейности, свързани със защитата на националната сигурност и обществения ред. Основанията за снемането й са пет, изчерпателно посочени в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР: регистрацията да е извършена в нарушение на закона; наказателното производство да е прекратено, с изключение на случаите по чл. 24, ал. 3 от НПК; да е налице влязла в сила оправдателна присъда; лицето да е освободено от наказателна отговорност и да му е наложено административно наказание; лицето да е починало. Сред тези хипотези липсва настъпване на реабилитация по право, поради което правилно и при спазване на материалния закон съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Целта на реабилитацията като институт на наказателното право и целта на полицейската регистрация като правен институт на административното право, са различни, поради което настъпването на реабилитация не е основание за снемане от полицейска регистрация. Неоснователно е позоваването на чл. 88а от НК и тълкуването му от страна на касатора като относима към настоящия спор правна норма. Предвид изложеното решението следва да се остави в сила и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

1