Решение № 10068 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11323/2013 г.

Материята за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Развитие на конкурентноспособността на българската икономика" - приоритетна ос 1, включително видовите процедури, допустимите кандидати, минимално изискуемото съдържание на проектното предложение, оценката на подадените предложения, основания за отхвърляне на проектните предложения, както и определяне на одобрените за финансиране предложения, се регулира от ПМС № 121 от 31.05.2007 г. за определяне на реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми, съфинансирани от Структурните фондове и Кохезионния фонд на Европейския съюз за програмния период 2007-2013 г., както и от приетите от Управляващия орган в рамките на всяка процедура Насоки за кандидатстване (стр. 125 и сл.), неразделна част от които са Критерии и методология за оценка на проектните предложения (стр. 199 и сл.).

В конкретния случай, Административен съд София-град неправилно е определил предмета на правния спор, като се е произнесъл по мотивите към административния акт, а не по диспозитива на същия, от който произтича прякото и непосредствено засягане на интересите на дружеството-жалбоподател. Административният акт, подлежащ на оспорване в настоящото производство, който засяга по неблагоприятен начин правата и законните интереси на кандидата в процедурата, е решение № РД-16-1800 от 20.12.2012 г. на Главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на ДО (стр. 90-92), постановено на основание чл. 28, ал. 1 от ПМС № 121/2007 г., с което предложението на "Окмарон Технологии" е отхвърлено. С последващото писмо с изх. № 26-0-42 от 08.02.2013 г. касационният жалбоподател, в хипотезата на чл. 29, ал. 3, изр. 2 от ПМС № 121/2007 г. е дал допълнителни разяснения на неуспелия кандидат относно основанията за отхвърляне на проектното му предложение, което по своята същност е доразвиване на мотивите към основния акт, с който кандидатът вече е отхвърлен. Няма пречка мотивите към административния акт да бъдат изложени в отделен документ, в какъвто смисъл е и ТР № 16/1975 г., ВС, ОСГК.

Като се има предвид горното, с писмото си от 24.01.2013 г. (стр. 72) дружеството неправилно е посочило, че възразява срещу обосноваността на извършената техническа оценка от оценителната комисия, защото нито в приложимия подзаконов нормативен акт, нито в Насоките за кандидатстване, е разписана законова възможност за оспорване на техническата или финансовата оценка пред ръководителя на Договарящия орган (ДО). Такова възражение може да се подаде само срещу предложението на оценителната комисия за отхвърляне на съответното проектно предложение на етап оценка на административното съответствие и допустимостта (чл. 24, ал. 7 от ПМС № 121/2007 г.). В тази хипотеза, действително ръководителят на ДО разполага с правомощие да назначи лица, които да извършат проверка по основателността на възраженията, и ако въз основа на събраните данни приеме възраженията за основателни, то съответното проектно предложение се връща в оценителния процес на етап техническа и финансова оценка (чл. 24, ал. 7-14 от ПМС № 121/2007 г.). Следователно, единствено в хипотезата на отхвърляне на кандидата на етап административно съответствие и допустимост, ръководителят на ДО има законова възможност да преразгледа въпроса за отстраняване на кандидата. Такава правна възможност за "преразглеждане" на техническата и финансовата оценка на проектните предложения от страна на ръководителя на ДО не е предвидена и това е логично, тъй като и в единия, и в другия случай, става въпрос за специфични знания. Тази оценка се извършва от двама членове на комисията или от помощник-оценители, независимо един от друг, като обективността на оценяването на проектните предложения се осигурява не по пътя на възражението, а чрез механизма, разписан в чл. 24, ал. 17-19 от ПМС № 121/2007 г.

Следователно, предмет на оспорване пред административния съд е актът за отстраняването на кандидата, а именно решение № РД-16-1800 от 20.12.2012 г. на Главния директор на Главна дирекция "Европейски фондове за конкурентноспособност" и ръководител на ДО с мотивите от писмото с изх. № 26-0-42 от 08.02.2013 г. Първоначалният акт по чл. 28, ал. 1 от ПМС 121/2007 г. и допълнителните разяснения към него по чл. 29, ал. 3, изр. 2 от с. з. представляват едно цяло, защото волеизявлението в диспозитива на първоначалния акт (т. IV от решението) представлява правопораждащия акт и съдът, като е отменил мотивите, реално не се е произнесъл по акта.

Оспореното съдебно решение следва да се обезсили и да се върне на първостепенния съд за произнасяне по административния акт, засегнал интересите на "Окмарон Технологии", като съдът следва да провери и допустимостта на производството, предвид това в срок ли е подадена жалбата на дружеството. Безспорно е, че моментът, от който тече преклузивният 14-дневен срок за подаване на жалба, е уведомяването на кандидата за решението, че проектното му предложение е отхвърлено. Предвид неясната редакция на цялата разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПМС № 121/2007 г. и законовоустановената възможност кандидатът да поиска от ръководителя на ДО допълнителни разяснения, настоящият състав на Върховния административен съд, намира, че самото искане на разяснения от страна на отстранения кандидат обективира несъгласието му с постановеното решение. Т. е. ако поисканите разяснения са подадени в срок от 10 работни дни от получаване на уведомлението, то следва да се приеме, че оспорването на първоначалния акт е в срок.