Решение № 11551 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2010 г.

Решение № 11551 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1532/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Съдебното производство е по чл. 197 и сл. във връзка с чл. 103, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Венцислав Филипов Боянов против писмен отказ на министъра на вътрешните работи да възобнови административно производство за отмяна на индивидуален административен акт. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен отказ поради допуснато нарушение на материалния закон и на административнопроизводствените правила. Оплакването е, че разпореждане № 660320 от 12.09.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" - Бургас, с което е било отказано отпускането на пенсия поради незачитане на определен период от време за осигурителен стаж, е ново обстоятелство и сезираният административен орган е следвало да отмени влязлата в сила заповед № К-4315 от 30.07.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 ЗМВР - "по искане на служителя". Ответната страна - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав приема за установено следното: Предмет на настоящото производство е заповед рег. № Iз-2421 от 28.12.2009 г. на министъра на вътрешните работи за отказ за възобновяване на административно производство за отмяна на заповед рег. № К-4315 от 30.07.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение на оспорващия по чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма и мотивирана при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, действащ към момента на издаването й, а така също е в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 99 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал. Съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР заповедите за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители се издават от министъра на вътрешните работи. От приложените към делото доказателства е видно, че оспорващият е бил специалист V степен в дирекция "Свръзки" на МВР и е имал категория "Г" II степен. По тази причина заповедта - предмет на оспорване, се явява издадена от компетентен орган - министърът на вътрешните работи няма висшестоящ орган и той е компетентен сам да разгледа молбата за възобновяване на административното производство. Спазени са изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК - актът е в писмена форма с данни за неговия издател, има съответното наименование - "заповед", съгласно чл. 21, т. 11, пр. последно от ЗМВР, посочен е адресатът на акта, изложени са фактическите и правните основания за издаването му, налице е разпоредителна част на заповедта, а също така е означено пред кого и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Оспорената заповед съответства на материалния закон. Министърът на вътрешните работи е бил сезиран от оспорващия в настоящото производство да отмени заповед рег. № К-4315 от 30.07.2008 г. за прекратяване на служебното му правоотношение, издадена на основание чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР "по искане на служителя", като незаконосъобразен административен акт. Твърди, че след издаването на посочената заповед с разпореждане № 660320 от 12.09.2008 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" - Бургас, му е било отказано отпускането на пенсия поради незачитане на определен период от време за осигурителен стаж. Заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение не е била оспорена пред съда и е влязла в сила. Съгласно чл. 99, т. 1 във връзка с чл. 100 от АПК възобновяване на производство по издаване на индивидуален административен акт може да бъде инициирано от административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, ако съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му. В конкретния случай не е имало инициатива на посочените органи в лицето на министъра на вътрешните работи, в лицето на прокурор или на омбудсман. Дори и да е била налице такава инициатива, то срокът за възобновяване на това основание е изтекъл, тъй като такова производство е възможно само в случай че е започнало в едномесечен срок от влизането в сила на акта. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с оспорващия е била връчена на 1.08.2008 г. и като необжалвана е влязла в законна сила на 16.08.2008 г. Искането за възобновяване на административното производство е постъпило в МВР на 17.11.2009 г. и е входирано с вх. № ж.-79063 от същата дата. Не са били налице и другите основания за възобновяване на административното производство, визирани в чл. 99, т. 2 - 7 от АПК. Не е било налице основанието за възобновяване на административното производство "ново обстоятелство" - непризнаването от страна на ръководителя на ПО - НОИ - гр. Бургас, на осигурителния стаж за времето от 1.10.2004 г. до 1.09.2005 г. на основание § 9, ал. 2 от КСО, тъй като фактът на внасяне на осигурителни вноски от оспорващия за признаване за осигурителен стаж на времето за обучение не е било ново за него. Той лично е внесъл тези вноски и е депозирал съответния документ преди издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Но дори и да се приеме, че разпореждането за отказ да се отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст е ново обстоятелство по смисъла на АПК, то искането за възобновяване е просрочено. От данните в преписката е видно, че оспорващият е депозирал жалба против разпореждането с вх. № МП5211 от 9.02.2009 г. (вж. решение на директора на РУСО - Бургас, № 20 от 5.03.2009 г.), поради което следва изводът, че разпореждането му е било известно преди тази дата. Съгласно чл. 102, ал. 2 от АПК срокът е тримесечен, т. е. искането е преклудирано. Неоснователно е твърдението, че решението на Върховния административен съд - шесто отделение, № 15996 от 23.12.2009 г. представлява основание за възобновяване на производството по отмяна на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение, тъй като това решение не е било известно на министъра на вътрешните работи при постановяването на заповед № Iз-2421 от 28.12.2009 г., още повече, че това решение не представлява ново обстоятелство по смисъла на АПК по отношение на производството по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Правилно е отказано възобновяване на административното производство по чл. 99, т. 2 АПК, защото не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването му да не са могли да бъдат известни на страната. Основанието по чл. 99, т. 2 АПК касае непълнота на фактическия и доказателствения материал, която се разкрива след влизането в сила на административния акт и не се дължи на небрежност на страната. Основанието по чл. 99, т. 2 АПК са само тези обстоятелства и писмени доказателства, които е могло, ако са били известни, да бъдат включени в доказателствения материал по административната преписка. На ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, равняващо се на минималното адвокатско възнаграждение в размер на 450 лв., съгласно чл. 8 и § 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,