Решение № 7364 от 4.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1714/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ц. П. П. от гр. Нова Загора срещу Решение 6 от 03.01.2025 г. по адм. дело 520/2024 г. на Административен съд Сливен в частта, с която е отхвърлена жалбата на П. по т. 2 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) РД-14-4405 от 01.10.2024 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ООАА). Касационният жалбоподател - Ц. П. П., счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни и необосновани изводите на съда, че е безспорно установено от писмените и гласни доказателства по делото, че от страна на касатора е извършено посоченото в административния акт нарушение, а именно извършването на услуга превоз на пътници срещу заплащане, представляващо превоз на пътници под формата на международен превоз на пътници. Твърди, че съдът е нарушил правилата за оценка на доказателствата, както поотделно, така и в тяхната цялост, доколкото са налице ясни противоречия в същите, които обаче не са отчетени от последния, въз основа на което съдът е достигнал до неправилни правни изводи. Обосновава подробни доводи в полза на защитната си теза и сочи, че е налице съществено разминаване в показанията на разпитаните свидетели, които от една страна неправилно са ценени, както от административния орган така също и от първоинстанционния съд, а от друга съдът не е обосновал, защо приема, че приетата от превозвача сума е 400,00 евро, сочена от св. Н., а не другата от 100,00 евро или за 4 по 50,00 евро, посочени от св. К.. Твърди, че съвпадащото от твърденията на двамата свидетели е за сумата от 100,00 евро, което не прави 200,00 лева, като дори да се приеме, че е взета сумата от по 50,00 евро на човек, това прави 200,00 евро или 400,00 лева, което определено не може да се счита за възнаграждение от извършване на услуга - превоз на пътници, тъй като сумата отговаря на стойността на парите, необходими за заплащане горивото на превозното средство от България до Германия, като не остава никакъв остатък, който може да се приеме за възнаграждение за превоза. По изложените съображения се претендира отмяна на съдебния акт, в обжалваната му част и произнасяне по съществото на спора с отмяна на оспорената заповед, в обжалваната й част. Ответникът началникът на ООАА - гр. Русе към Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА), изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора адвокатско възнаграждение, в случай че същото надвишава минималните размери, предвидени в Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. ДВ, бр. 14 от 2025 г.). Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението, в обжалваната му част, съдът е отхвърлил жалбата на Ц. П. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка РД-14-4405 от 01.10.2024 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" в частта по т. 2 от акта, с която на основание чл. 107, ал. 1 във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" и ал. 2, т. 1 и 3 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) е приложена следната принудителна административна мярка (ПАМ): - временно отнемане на Свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) [номер] от 21.10.2021 г. на Ц. П. П. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За да постанови този правен резултат съдът е установил от фактическа страна, че на 01.10.2024 г., при оказано съдействие на органите на гранична полиция относно спазване на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове, служители на Областен отдел "Автомобилна администрация" гр. Русе, са установили, че Ц. П. П. от гр. Нова Загора, извършва международен обществен превоз на 4 броя пътници от Република България до Федерална Република Германия с лек автомобил марка Фолксваген Транспортер от категория N1 с рег. [рег. номер], регистриран в Република България на 28.10.2022 г., собственост на З. И. С., срещу заплащане, като същият не притежава, лиценз на Общността за извършване на международен превоз на пътници (установено след извършена справка в информационната система на ИААА). За констатираното административно нарушение, е съставен и Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) 334436 от 01.10.2024 г., в който деянието е описано по време, място и начин на извършване. По делото са представени писмени обяснения от посочено в АУАН лице Й. А. И. - пътник в автомобила, както и писмени обяснения на Ц. П., дадени в присъствието на инспектор А. К.. Със Заповед за прилагане на ПАМ РД-14-4405 от 01.10.2024 г., началникът на ООАА гр. Русе, на основание чл. 107, ал. 1, във вр. с чл. 106а, ал. 1, т. 1, буква а и т. 4, буква "б" и ал. 2, т. 1 и т. 3 и ал. 7 ЗАвтП, е приложил следните ПАМ: по т. 1 от акта - временно спиране от движение на моторно превозно средство марка Фолксваген Транспортер от категория N1 с рег. [рег. номер], регистриран в Република България на 28.10.2022 г., собственост на З. И. С., до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация [номер]. по т. 2 от акта - отнемане на СУМПС [номер] издадено на 21.10.2021 г. от Министерството на вътрешните работи (МВР) Сливен на Ц. П. П. до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. За изясняване на релевантните за делото обстоятелства в първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства посредством разпит на свидетели. Със Заповед РД-01-67 от 29.02.2024 г. на изпълнителния директор на ИААА са делегирани права да прилагат ПАМ по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП на началниците на ООАА. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд е приел от правна страна, че обжалваният административен акт, в частта по т. 2, е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Анализирайки относимата нормативна регламентация, първоинстанционният съд е приел, че заповедта, в оспорваната част, е издадена при правилно приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че посочените факти се потвърждават и от свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели и писмените обяснения на самия оспорващ, дадени в рамките на административното производство. Приел е още, че по делото е доказано, че П. е извършил превоз на 4 човека от Република България за Федерална Република Германия, с лек автомобил собственост на друго лице (З. С.) срещу уговорено заплащане от 100,00 евро или приблизително 200,00 лева на човек, тоест извършвал е обществен превоз на пътници, без последният към момента на проверката и към датата на издаване на оспорваната заповед да е притежавал заверено копие към лиценз на Общността за автомобила. Допълнил е, че нарушението се установява и от приложените към преписката саморъчни обяснения от оспорващия, в които той по същество не отрича извършването на превоза, като твърди, че при извършване на същия щял да вземе по 50 евро на пътуване за гориво , предвид което съдът е счел, че в случая е безспорно установено, че е налице уговорена цена за услугата превоз от България до Германия. По тези съображения съдът е приел, че ПАМ е приложена при наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки за това. Въз основа на изложеното съдът е достигнал до извод, че жалбата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението, в обжалваната му част, е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 6, ал. 1 ЗАвтП обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на територията на Република България, лиценз за извършване на международен превоз на пътници или товари лиценз на Общността, удостоверение за регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за регистрация за извършване на таксиметрови превози на пътници, и документи, които се изискват от този закон. За нарушение на изискването за извършване на обществен превоз на пътници въз основа на посочените документи, в закона е предвидено прилагането на ограничителните мерки, визирани в глава ІХ от ЗАвтП. Според чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП, за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. По смисъла на § 1, т. 2 ДР ЗАвтП "превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от "превоз за собствена сметка" по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при правилно установените правнозначими факти по делото, административният съд обосновано е приел, че в случая са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. Съдържащите се в административната преписка писмени обяснения на водача на автомобила, от които се установява, че е уговорено заплащане на превоза, са дадени по съответния процесуален ред, установен в чл. 39, ал. 1 АПК и се подкрепят от изслушаните в първоинстанционното производството свидетелски показания. Без значение в случая е какъв е конкретният размер на договореното възнаграждение. Ето защо съдът е извел правно обоснован извод за наличие на основанията за прилагане на оспорената ограничителна мярка. Противно на доводите на касатора, доколкото от негова страна не са представени доказателства, които да опровергават констатациите, изложени в акта, то правилно първоинстанционният съд е приел за безспорно установено, че управляваното от него МПС е пътувало към Федерална република Германия, което е свързано с преминаване на държавната граница. Това не оставя никакво съмнение, че извършваният от него към момента на проверката превоз е представлявал международен превоз на пътници по смисъла на § 1, т. 14 ДР ЗАвтП. Този извод не се променя от факта, че към момента на проверката държавната граница на Република България все още не е била премината. Автомобилният обществен превоз на пътници е дейност, която се характеризира с повишен риск за живота и здравето на хората. Именно поради това законодателят е регламентирал извършването й, само при спазването на определени в закона предпоставки. Временното спиране от движение на моторно превозно средство, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела и отнемане на свидетелство за регистрация, както и отнемането на притежаваното от водача-нарушител СУМПС осуетява възможността с посочения автомобил и от това лице да се извърши друго нарушение, поставящо в риск горепосочените правнозащитими блага. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, в обжалваната част, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответната страна не са претендирани, с оглед на което и такива не следва да бъдат присъждани. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение