Решение № 1864 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14904/2012 г.
ВАСПетчленен състав08.02.2013 г.докладчик Лозан Панов
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането, подадено на основание чл. 239, т. 1 от АПК от Антон Костадинов Ботев от с. Калековец за отмяна на влязло в сила решение № 8903 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4875/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2261 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 990/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1864 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14904/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Антон Костадинов Ботев от с. Калековец, чрез пълномощника си, за отмяна на влязло в сила решение № 8903 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4875/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2261 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 990/2011 г. на Административен съд - Пловдив. Навеждат се твърдения за наличието на новооткрито писмено доказателство, което не е било известно на страната към момента на постановяване на съдебните актове. Ответниците - Кмета на Марица, Петьо Костадинов Ботев, Иван Тодоров Ботев, Величка Стоянова Илиева, Йорданка Атанасова Ангелова - Събевска, Радка Величкова Ботева, Антония Александрова Ботева, Димитър Петков Терзиев, Тодор Иванов Милев, Димитър Иванов Милев и Румен Владимиров Руменов не са взели становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за отмяна е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 240 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 2261 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 990/2011 г. на Административен съд - Пловдив е отхвърлено направеното от Антон Костадинов Ботев оспорване на заповед № РД-09.224 от 25.03.2011 г. на кмета на община Марица, с която е одобрен проект за изменение на ПУП - ПЗР за УПИ ХIII-474, кв. 51, по плана на с. Калековец, като се извърши делба и се образуват два нови УПИ ХIII-1001 и ХVI-1002 за жилищно застрояване и улица тупик ПИ № 502.1003 в кв. 51, по плана на с. Калековец. С решение № 8903 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4875/2012 г. тричленен състав на Върховния административен съд е оставил в сила първоинстанционния съдебен акт. Антон Костадинов Ботев поддържа искането си за отмяна на решенията с довод, че след постановяване на решението по чл. 223 от АПК случайно е узнал за съществуването на ново писмено доказателство от съществено значение за правния спор, а именно: одобрен проект за сградата, находяща се в процесния имот от 07.06.1967 г. Поддържа, че сградите в имота са неподеляеми. Нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото по чл. 239, т. 1 от АПК са онези, които страната не е могла да узнае или представи по делото дори при положена от нейна страна достатъчна грижа при водене на процеса. Основание за отмяна по този текст от закона обаче, могат да бъдат само онези нови писмени доказателства (официални или частни документи), които установяват нови обстоятелства по делото, съществуващи към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но неизвестни на страната. Законът изисква тези доказателства да не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото не поради виновното поведение на страната или порочни процесуални действия на съда, а поради това, че не са били известни на страната. На следващо място тези доказателства следва да са от съществено значение за правния спор и при обсъждането им да водят до различното му решаване. В молбата е посочено писмено доказателство - одобрен проект за сградата, находяща се в процесния имот от 07.06.1967 г. Това писмено доказателство не сочи на ново обстоятелство, което да е от съществено значение за изхода на делото. Оспореният пред Административен съд - Пловдив индивидуален административен акт касае УПИ, който е поделяем на основание чл. 201 ЗУТ, като поделяемостта на УПИ не зависи от възможността за обособяването на самостоятелни обекти на части от съсобствените сгради в имота. ПР се отнася само за УПИ, но не и за сградите в него, при което на основание чл. 203, ал. 1 от ЗУТ при техническа възможност за обособяването се одобрява инвестиционен проект. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила решение № 8903 от 20.06.2012 г. по адм. д. № 4875/2012 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение № 2261 от 28.12.2011 г. по адм. д. № 990/2011 г. на Административен съд - Пловдив, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, седмо отделение