Решение № 11785 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2009 г.

Решение № 11785 от 12.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5935/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда чл. 208 и сл. от АПК, вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на заместник-директора на Д "ОУИ"-гр. Варна при ЦУ на НАП, по представена по делото заповед, срещу решение № 66 от 28.01.2009 година, постановено по адм. дело № 506 по описа за 2006 година на Варненски окръжен съд, с което е отменен ДРА № 3465 от 19.12.2005 година на ТДД-Варна, потвърден с решение № 51 от 17.12.2006 година на заместник-директора на Д "ОУИ"- гр. Варна. Твърди се, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено, да се постанови решение по същество, с което се потвърди ДРА и се присъдят разноски - юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по така подадената касационна жалба - ЕТ "Атанатос-Атанас Диамандиев" не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред окръжния съд е бил ДРА № 3465 от 19.12.2005 година на ТДД-Варна, потвърден с решение № 51 от 17.12.2006 година на заместник-директора на Д "ОУИ"- гр. Варна, с който е било отказано право на данъчен кредит в размер на 5604, 30 лв., определени са задължения и са начислени лихви върху сумата, за данъчен период на м. 3.2004 година по фактура № 97 от 30.3.2004 г., издадена от Инвестстрой" ЕООД. За да отмени акта съда е приел, че са събрани достатъчно доказателства, които да оформят извод за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), поради което правилно е начислен данък от доставчика и неправилно органите по приходите са отказали данъчен кредит на основание чл. 64 ал. 1 т. 3, 5 и 6 и чл. 65 ал. 4, т. 3 и 4 от ЗДДС. Решението е правилно, не са налице касационните основания за отмяна, описани в жалбата. Съдът е постановил акта си въз основа на надлежно установени факти, направил е законосъобразни изводи и е обосновал надлежно акта си. Спорът правилно е очертан като такъв за реалност на доставката по процесната фактура - неръждаема ламарина, надлежно е отчел внасянето на данъка по ДДС-сметка на доставчика, поради което е разглеждал предпоставката по чл. 64 ал. 1 т. 3, 5 и 6, без тази по чл. 65 ал. 4 от ЗДДС (отм.) с оглед разпоредбата на чл. 65 ал. 8 от ЗДДС и е установил, че са представени доказателства относно реално извършване на доставката. Това са такива относно наличието на стоката в склад, приемо-предавателен протокол и товарителница, пътен лист за извършен превоз на 30.3.2004 г. - Варна-Провадия, както и писмени обяснения от управителят на доставчика, копие от инвентарна книга за налични МПС за притежаване на автомобил "ИФА", както и данни за кадрова обезпеченост - назначени на трудов договор лица. Тези данни са правилно преценени от съда и направените правни изводи се споделят и от настоящата инстанция. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Всички твърдения на касатора относно преценката на събраните частни документи не срещат подкрепа с доказателства по делото, тъй като всички събрани доказателства са идентични, не си противоречат и се допълват. Те не са били дори оспорени в съдебното производство. Съдът следва да обоснове акта си именно на доказателствата по делото и самите твърдения, когато са неподкрепени, остават недоказани, така, че разсъжденията на касатора относно същността на частните документи са само принципни и не могат да се примат по настоящето дело. Но дори и да са били оспорени, правилна е преценката на съда, че всички данни са единни, безпротиворечиви и надлежно установени по няколко начина. Още повече, че жалбоподателя пред първата инстанция е събирал и представял всякакви доказателства. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение: