Решение № 6194 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2017 г.

Решение № 6194 от 14.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1169/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния му представител А. В., против решение № 676 от 30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 435/2016 г. по описа на Административен съд – П., с което е отменена негова заповед № 587 от 27.04.2016 г., с която С. С. А. от [населено място] е отписан от публичния регистър на лица за упражняване на лесовъдска практика и е обявено за невалидно удостоверение № [номер] от 23.02.2012 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че не са изпълнени елементите от фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от Закона за горите (ЗГ). Иска се отмяна на решението и да се постанови друго по същество, с което да се потвърди обжалваната заповед. Ответникът - С. С. А., в писмен отговор и лично в съдебно заседание на 30.04.2018 г., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, тъй като съдът е извършил недопустим косвен контрол за законосъобразност на влязло в сила наказателно постановление. Върховния административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, които е обсъдил, съдът е приел за установено, че С. А. упражнява лесовъдска практика, като е издал позволително за сеч № [номер] от 24.04.2015 г. за отдел [номер], подотдел "г1" на територията на ТП Държавно горско стопанство (ДГС) [ЮЛ]. За това деяние е съставен АУАН от 12.02.2016 г. за констатиране на административно нарушение, тъй като е прието, че цитираният отдел и подотдел не е предвиден в утвърдения горскостопански план за техническа сеч. Издадено е Наказателно постановление (НП) от 09.03.2016 г. за нарушение по чл. 257, ал. 2 от ЗГ, във вр. с чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 от 5.08.2011 г. за сечите в горите. Наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила на 22.03.2016 г. Издателят на административния акт е уведомен за посоченото, което е послужило за основание да се приеме, че е изпълнен фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, което е и основанието за издаване на процесната заповед. От заключението на назначената лесотехническа експертиза, съдът е приел за установено, че на утвърдения лесоустройствен план, по който за отдел [номер], подотдел "г" е предвидена ландшафтна възобновителна групово постепенна сеч е изготвена актуализация, утвърдена от Изпълнителна агенция по горите, съгласно която е приета промяна на вида на сечта за 2013 г. Съгласно изменението за част от отдел [номер], подотдел "г", с площ от 1. 6 хектара е предвидена техническа сеч - за противопожарна просека. Обособен е подотдел "г1", който съгласно утвърдения план - извлечение е с посоченото променено предназначение на стопанисването - частта за просека е определена за стопанисване като гола площ. В този смисъл са и показанията на разпитания свидетел С. П. заместник-директор на ДГС [ЮЛ]. При тези данни първоинстанционният съд е приел от правна страна, че при издаването на позволителното за сеч за отдел [номер] "г1", жалбоподателят не е нарушил Закона за горите, което е описано като нарушение в съставения АУАН и издаденото НП, тъй като разрешителното е съобразено с настъпилата промяна в плана. Съответно не е налице осъществяване на фактическия състав на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ и издадената заповед за отписване на жалбоподателя от регистъра на физическите лица за упражняване на лесовъдска практика е без основание и е незаконосъобразна. Административният орган е нарушил нормите на чл. 35 и 36 от АПК, тъй като е дължал изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. По тези съображения, съдът е отменил оспорената заповед и е присъдил разноски в полза на жалбоподателя. Решението на Административен съд – П. е постановено в противоречие с материалния закон. Правилно първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с правомощията на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, при спазване изискванията за форма и на административнопроизводствените правила - заповедта е издадена след предложение на комисията по чл. 231, ал. 2 от ЗГ, с оглед данни за допуснато нарушение при издаване позволително за сеч. Неправилен е обаче изводът на съда за липса на предпоставките по чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, съответно за незаконосъобразност на заповедта за отписване от публичния регистър на лицата, упражняващи лесовъдска практика и обявяване за невалидно на издаденото удостоверение на С. А.. Съгласно чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ, физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, се отписва, когато издаде позволително за извършване на дейност в горските територии в нарушение на този закон или подзаконовите актове за неговото прилагане, установено с влязъл в сила акт на компетентен орган. В случая, с влязло в сила наказателно постановление - акт на компетентен орган, е установено, че А., за когото няма спор, че е физическо лице, вписано в регистъра за упражняване на лесовъдска практика, е издал позволително за сеч, т. е. за извършване на дейност в горска територия в нарушение на чл. 257, ал. 2 от ЗГ и чл. 52, ал. 1, т. 1 от Наредба № 8 за сечите в горите. Следователно материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 239, ал. 1, т. 6 от ЗГ са осъществени и са налице основания за отписване от регистъра за упражняване на лесовъдска практика. Издадената заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите, предмет на оспорване, е постановена при спазване на материалния закон, а изводът на състава на Административен съд – П. за липса на законово основание за издаване на заповедта е направен в противоречие със закона. Фактическите установявания във връзка с извършеното административно нарушение, както и възприемането на доводите на жалбоподателя за неправилно съставен АУАН и издадено незаконосъобразно наказателно постановление, на практика са осъществяване на косвен контрол за законосъобразност на акт, издаден в отделно самостоятелно административнонаказателно производство, който е влязъл в сила, което е недопустимо. Подобни доводи не могат да бъдат взети предвид в производството по оспорване на издадената заповед за отписване на жалбоподателя от регистъра на лицата, упражняващи лесовъдска практика. Същите е следвало да бъдат релевирани в рамките на производство по оспорване законосъобразността на наказателното постановление, в което е следвало да бъде реализирана защитата на жалбоподателя. Издаденото наказателно постановление е правораздавателен акт и след влизането му в сила, не може да бъде предмет на косвен контрол за законосъобразност. Защита срещу влязло в сила НП, може да бъде осъществена само по реда на раздел VIII на ЗАНН - Възобновяване на административнонаказателните производства, при наличие на сочените предпоставки, по посочения ред и срокове. Решението на Административен съд – П. е постановено в противоречие с материалния закон и следва да бъде отменено. На основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановен съдебен акт по същество, като жалбата на С. С. А. против заповедта на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите бъде отхвърлена, като неоснователна. Касаторът не е претендирал разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,