Решение № 826 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2009 г.

Решение № 826 от 21.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10018/2009 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационен протест на Станимир Христов, прокурор при Окръжна прокуратура - Бургас, срещу решение № 516/12.05.09 г. по адм. д. № 671/07 г. по описа на Административен съд - Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците "Галакси Пропърти Груп" ООД, Красимир Атанасов, Атанас Атанасов, Сашо Симеонов, Васил Василев, Красимир Маринов, Александър Петров, Симеон Николов, Стефан Денин, Йосиф Новосад, "Сън Вилидж" ЕООД, "Крит" ЕООД, "Винотол" ЕООД, "Болкън Асет мениджмънт" ЕАД и "Сервизмед" ЕООД, чрез процесуалния си представител, адв. Куршумова, излагат доводи за неоснователност на касационния протест, молят оспореното с него решение да бъде оставено в сила, претендират разноски. Ответникът, началник ДНСК - София, чрез процесуалния си представител, юрк. Николова поддържа становище за основателност на касационния протест с молба за уважаването му. Ответниците Юлия Георгиева Белеганска и "ССФ - Стил Шипинг енд Форуърдинг" АД не са взели становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура по съображения за неправилност на решението, поддържа касационния протест. Върховният административен съд намира подаденият в срока по чл. 211, ал. 1 АПК касационен протест неоснователен по следните съображения: С протестираното решение състав на Административен съд-Бургас по жалба на "Галакси Пропърти Груп" ООД е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-239/17.05.07 г. на началника на ДНСК - София, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено премахването на незаконната по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ част от строеж, представляващ " Представителна сграда с офиси, апартаменти и КОО", изпълнен в УПИ I, кв. 72 по плана на к. к. "Слънчев бряг", община Несебър и е присъдил на оспорващия деловодни разноски в размер на 400 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че административният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. След обсъждане на доказателствата по делото, вкл. неоспореното, приобщено и оценено по реда на чл. 195 - 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 АПК, писмено заключение на в. л. Леонова (основно и допълнително) в съвкупност с доводите на страните, съдът е приел, че строежът съответства на предвижданията на подробния устройствен план, както и че за него са налице влезли в сила строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж № 106/15.11.04 г. и е въведен в експлоатация с удост. № 161/7.07.05 г., издадено от главния архитект на община - Несебър. Във връзка с първия решаващ извод съдът е изложил съображения въз основа на констатациите на в. л. Леонова, относно предвижданията на подробния устройствен план и липсата на дисонанс на одобрения инвестиционен проект с тези предвиждания. Обсъдено е обстоятелството, че подробният устройствен план, предвиждащ средноетажно застрояване в УПИ I, кв. 72 не установява височината на застрояване в точни мерки, предвид което изводите са възприети с оглед допустимите параметри на застрояване със средна височина, респ. до 15 м съгласно чл. 16, т. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ и съответствието на одобрения проект с тях. Изложени са обосновани мотиви по приложението на разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ и разпоредбата на чл. 156, ал. 1, предл. 2 ЗУТ, установяваща стабилитет на влязлото в сила разрешение за строеж и целяща предвидимост и сигурност на инвестиционния процес, като с оглед и на практиката на Върховния административен съд по подобен род казуси, е прието, че с влизане в сила на разрешението за строеж се счита окончателно установено съответствието на инвестиционния проект и разрешението за строеж с действащия подробен устройствен план, което съответствие законът е установил като предпоставка за тяхната законосъобразност - чл. 142, ал. 5, т. 1 и т. 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ. Прието е, че колизията между целта на чл. 156, ал. 1, предл. 2 ЗУТ и целите на действащият подробен устройствен план, защитени с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ не може да бъде разрешена чрез абсолютизиране на едната от двете норми, а следва да се подхожда диференцирано с отчитане и на двете норми, като се даде приоритет на разрешението за строеж или на подробния устройствен план в зависимост от тежестта на несъответствие между тях. По тези съображения и с оглед изводите за съответствие на одобрения проект с предвижданията на подробния устройствен план, е възприет решаващ правен извод за основателност на оспорването, респ. за незаконосъобразност на предметната на спора заповед. Касационният протест, подаден срещу така постановеното решение с релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК, е неоснователен. Първият касационен довод за неправилно отчитане нарушение на административнопроизводствените правила относно връчването на констативния акт на заинтересуваното лице е неоснователен, тъй като, решаващите правни изводи за отмяна на административния акт са възприети след преценка неговата законосъобразност по същество. Не се оправдава от данните по делото и доводът за нарушение на съдопроизводственото правило по чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК. Писменото заключение, основно и допълнително, изготвени от съдебно техническа експертиза със съответна специалност, е преценено в съвкупност с останалите доказателства по делото. Заключенията са представени в срока по чл. 199 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, с което на страните е било гарантирано правото да се запознаят с констатациите на експерта. Протестиращият, предвид неявяване в съдебно заседание на 25.03.09 г., проведено при редовното му уведомяване, е пропуснал възможността по чл. 200, ал. 3 ГПК вр. с чл. 144 АПК да оспори заключенията на в. л. Леонова докато трае изслушването й. Този свой процесуален пропуск страната не може да санира в касационното производство, поддържайки доводи за неправилност на съдебния акт, мотивирани с непълнота, необективност и противоречивост на писмените заключения. Извън това, касационните оплаквания в тази им част не се оправдават от данните по делото, респ. влезлият в сила подробен устройствен план предвижда средно застрояване, без определяне височината на сградата с точни мерки, което е дало основание на експерта да отговори принципно на въпроса за съответствие на строежа с плана въз основа на максимално допустимата по чл. 16, т. 2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ височина. Оплакването за нарушение на материалния закон, мотивирано с доводи за нищожност на влязлото в сила разрешение за строеж е също неоснователно. Преди всичко, следва да се посочи, че въпросът относно валидността на влязлото в сила разрешение за строеж се поставя за първи път в настоящето производство, при което настоящата инстанция го разглежда като един от вариантите на защита за протестиращия. Дори да се приеме, че между влязлото в сила разрешение за строеж, чиято неразделна част е одобреният инвестиционен проект - чл. 148, ал. 4 ЗУТ - и предвижданията на подробния устройствен план са налице несъответствия по отношение етажността на сградата, разрешението за строеж не е нищожно, защото промяната в инвестиционните намерения на инвеститора на строежа биха били основание за изменение на застроителния план досежно етажността на сградата в допустимите по Наредба № 7 ПНУОВТУЗ височинни параметри. Сградата по проект е предвидена с височина в съответствие с предвиденото с плана средноетажно застрояване и е изпълнена в съответствие с одобрения проект, а несъответствието в етажността сочи на евентуална незаконосъобразност, която би могла да бъде установена преди влизане в сила на разрешението за строеж. Следва да се има предвид, че дори при констатирано противоречие на разрешението за строеж с материалния закон, обуславящо неговата нищожност (разрешен строеж в защитена територия, в имот публична собственост, без наличие на ПУП) тази нищожност би следвало да е обявена от компетентния по чл. 215, ал. 2 ЗУТ орган преди издаване заповедта по чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ или най-късно заедно с последната. При безспорните установявания по делото решаващият съд обосновано и при правилното приложение на материалния закон е дал приоритет на неотменимото с оглед чл. 156, предл. 2 ЗУТ влязло в сила разрешение за строеж и защитената с цитираната разпоредба предвидимост и сигурност на инвестиционния проект пред целите, на подробния устройствен план, защитени с разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 1 ЗУТ. С оглед изложеното, оспореното първоинстанционно решение като лишено от визираните в касационния протест пороци по чл. 209, т. 3 АПК следва да бъде оставено в сила. При този правен резултат претенцията на ответника "Галакси Пропърти Груп" ООД за присъждане на разноски основателна и подлежаща на уважаване в доказания по делото размер от 720 лв. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 вр. с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,