Решение № 10887 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2011 г.

Решение № 10887 от 25.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3184/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от АПК касационна жалба от д-р Галина Йочева - лично и като ЕТ "Галина Йочева-АПМП-ИППМП", против Решение № 866/18.01.2011 г., постановено по адм. дело № 5318/2010 г. на четвърто отделение на Върховния административен съд, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3от АПК. Касаторът поддържа жалбата си и в съдебно заседание. Представителят на ответника - юрисконсулт Бранковска, от негово име оспорва основателността на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - петчленен състав, като извърши проверка на обжалваното решение на основанията, изложени от касатора, и като съобрази доводите и на останалите страни в процеса, намира, че касационната жалба е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е спазил специалните изисквания на раздел III от АПК, предоставил е пълна възможност на страните да представят доказателства в подкрепа на твърденията си и като е приел тези доказателства, ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност, като е мотивирал пространно и точно решението си. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на решението си съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че жалбата на жалбоподателя е частично недопустима и частично неоснователна. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Съдът правилно е приел, че оспорената наредба е издадена от компетентен орган по законова делегация от чл. 6, ал. 1 от ЗЛЗ, съгласно който лечебните заведения осъществяват дейността си при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента, като медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че оспорените индикатори и стандарти не противоречат на норми от по-висок ранг, а им кореспондират. Съдът е дал вярна и точна оценка на съответствието на оспорените норми със законовите норми и разпоредбата на чл. 52, ал. 1 от Конституцията на Република България. Правилно съдът е приел, че индикаторът по б. "А" е с променено съдържание и не възлага на общопрактикуващите лекари лично и непрекъснато да осигуряват достъп на пациентите до доболнично медицинско обслужване. При извършената и служебна проверка съдът не намира противоречие на обжалваното решение със законовите норми, поради което като правилно и законосъобразно следва да го остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховния административен съд - петчленен състав,