Решение № 7864 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14335/2010 г.

Решение № 7864 от 6.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14335/2010 г., IV о., докладчик председателят Румяна Монова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Васил Димитров Иванов, Калинка Костадинова Пенева, Марийка Иванова Калева, Петранка Иванова Димитрова, Елена Авернова Димитрова, Димитричка Костова Янева и Анка Костова Божкова против Решение № 1343 от 30.06.2010 г., постановено по адм. д. № 80/2009 г. на Варненски административен съд. Изложени са доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго по същество, с което да се отмени оспореният административен акт. Ответната страна Областен управител на област Варна в писмен отговор от 17.08.2010 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Лора Емилова Тасева е депозирала писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Заинтересованите страни Веселин Иванов Пенев и Жана Борисова Пенева с писмен отговор от 31.08.2010 г. изразяват мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Останалите заинтересовани страни не са взели становище по подадената касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Обжалваното решение е постановено в производство по реда на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на настоящите касатори против Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.08 г. на областния управител на област Варна за одобряване плана на новообразуваните имоти на селищно образувание по § 4, ал. 2 от ЗСПЗЗ - местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна в частта относно имоти № 4215, № 668, № 670, № 671, № 4556, № 662, № 663, № 664, № 665, № 666, № 667, № 727, № 728, № 1609, № 1715, № 716 и № 1749. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Установено е, че имоти № № 668, 670, 671, 662, 663, 664, 665, 666, 667, 727, 728, 1609, 1715, 716, 1749 попадат в границата на бившите имоти № 7011 - 7017 - възстановени на жалбоподателите, че разлика над 600 кв. не е налице за ПИ № № 668, 669, 670, 671, 664, 665, 666, 667, като разликата над 600 кв. м е за ПИ № 662-134 кв. м, за ПИ № 663 - 108 кв. м, за ПИ № 727 - 256 кв. м, за ПИ № 728 -221 кв. м, за ПИ № 1609 - 486 кв. м, за ПИ № 1715 - 60 кв. м, за ПИ № 716 - 480 кв. м, за ПИ № 1749 - 23 кв. м. Приети са за неоснователни твърденията в жалбата, че конфигурацията на имоти № 4213 и 4556 не позволява рационалното му ползване, тъй като от заключението на вещото лице е установено по безспорен начин, че имотите са проектирани с максимално правилни форми, както и формите на съседните на тях имоти, отговарят на изискванията на ППЗСПЗЗ и ЗУТ за размери, площ и лице, и при друга конфигурация тези имоти на жалбоподателите, както и съседните им, отредени за ползватели ще получат неправилна форма. По отношение на имоти № 662 и № 663 е прието, че не може да се образува имот от разликите над 600 кв. м, който да се отреди за жалбоподателите. Технически от имот пл. № 662 и 663 може да се новообразува имот с площ 242 кв. м, който няма да отговаря по площ на изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 2 ЗУТ. Прието е още, че не е налице възможност от разликите над 600 кв. м от имоти № № 727 и 728 и имоти № № 716, 1749, 1715 и 1609 да се новообразуваните имоти за жалбоподателите, тъй като новообразуваните имоти, както и съседните имоти няма да отговарят на изискванията на чл. 28 ППЗСПЗЗ и чл. 19 ЗУТ за площ, форма, достъп до път. По отношение на претенцията на жалбоподателите да се отредят за тях имотите, в които не е налице сграда или за присъединяване на имот № 662 към техен имот, същата също е приета за неоснователна. Лицата вписани като собственици на процесните имоти се легитимират с документ за собственост, поради което съдът е приел, че спор за материално право между страните следва да бъде решен по исков път в производство, различно от настоящото. По тези съображения съдът е намерил жалбата за неоснователна и я е отхвърлил като такава. Така постановеното решение е правилно. Не са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебният акт е обоснован. По делото са събрани необходимите доказателства, като за изясняване на спора, съдът правилно е назначил СТЕ и допълнителна такава, чиито заключения са приети от страните като професионално и точно изготвени. Въз основа на всички доказателства, съдът е направил правилни изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Неоснователни са доводите за неправилност на решението по отношение на приетото от съда, че разликата над 600 кв. м от имоти № 662 и 663 не може да бъде присъединена към новообразувания имот № 4556. Твърди се, че в ЗУТ, ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ няма изискване за форма при обособяването на имот. Правилно и съобразно дадените заключения на вещото лице първоинстанционният съд е приел, че така направеното искане е неоснователно. Не могат да се споделят твърденията на касаторите, че няма законоустановено изискване за форма при конфигурирането на имотите. ПНИ се изработва с оглед правилното устройство на територията, което означава целесъобразна организация, при която имотите се проектират с форма удобна за обработка и с осигурен нормален транспортен достъп, включително и лице към улица. Образуването на имоти с неправилна форма би затруднило изготвянето на планове за застрояване и организация на територията. Предложените от касаторите варианти за промяна на ПНИ по отношение на тези имоти не отговарят на изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Неоснователни са и твърденията за неправилност на изводите на съда по отношение на имоти № 727 и 728. Касаторите считат, че не са изследвани всички възможности за определяне на местонахождението на разликата над 600 кв. м. от двата имота. Правилно и съобразно събраните по делото доказателства съдът е приел, че не може да се образува имот за жалбоподателите, тъй като и в трите варианта, предложени от тях са предложени форми, които не отговарят на изискванията за урбанизирани територии - в първи вариант лицето на имот № 728 остава 4 м, а се нарушава и формата на имот № 727, във втори вариант не се изпълняват изискванията на чл. 28, ал. 5 ППЗСПЗЗ за път за достъп до новообразуван имот, а така също във втори и трети вариант не е спазено отстоянието от 5 м до заварени постройки в имота. С оглед установеното и съобразно приетата и неоспорена от страните СТЕ правилно съдът е приел, че не е налице възможност от разликите над 600 кв. м от имоти № 727 и 728 да се новообразува имот за жалбоподателите. Доводите на касаторите, касаещи имот № 1715, засягат собствеността върху последния и не са предмет за разглеждане в настоящото производство. При изготвянето на ПНИ административният орган следва да отрази данните за собствеността в регистъра на имотите, като се базира на наличната информация за собствениците. В случая е безспорно, а и в този смисъл е заключението на вещото лице, че процесният имот е включен в държавен горски фонд. Да се приемат аргументите на касаторите, че незаконосъобразно имотът е включен в ДГФ като гора, означава съдът да се произнесе по спор за собственост, което не е в неговата компетентност. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,