Решение № 4237 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2009 г.

Решение № 4237 от 31.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12557/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Подадена е касационна жалба от Диан Иванов Господинов, гр. Пловдив, против Решение № 1030/21.07.2009 г., постановено по адм. дело № 2094/2008 г. по описа на Пловдивския административен съд, Първо отделение, III-ти състав, с която е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 160800489 от 1.08.2008 г., издаден от Васко Йорданов Борисов - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 736/9.10.2008 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Диан Иванов Господинов, за данъчен период месец юни 2007 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2000 лева, по фактура № 571/19.06.2007 г., издадена от "Балкан Трейд Груп" ЕООД, гр. София, в резултат на което за данъчен период месец юни 2007 г. са му определени задължения към бюджета - данък добавена стойност за внасяне в размер на 1933,78 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 297,22 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения изложени в жалбата моли Решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отменен обжалвания Ревизионен акт. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва жалбата в приложено писмено становище и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Първо "А" отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, преценява следното: С обжалваното решение на Пловдивския административен съд е отхвърлена жалбата на Диан Иванов Господинов, гр. Пловдив против Ревизионен акт № 160800489/1.08.2008 г., издаден от Васко Йорданов Борисов - старши инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 736/9.10.2008 г. на Директор Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Диан Иванов Господинов, за данъчен период месец юни 2007 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 2000 лева, по фактура № 571/19.06.2007 г., издадена от "Балкан Трейд Груп" ЕООД, гр. София, в резултат на което за данъчен период месец юни 2007 г. са му определени задължения към бюджета - данък добавена стойност за внасяне в размер на 1933,78 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 297,22 лева на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Не се спори от страните по фактическата обстановка, намерила отражение в атакувания пред Съда РА. В хода на ревизионното производство са били извършени насрещни проверки на доставчика "Балкан Трейд Груп" ЕООД, гр. София. Прекият доставчик не представя годни доказателства, удостоверяващи произхода на строителните материали, тяхното движение и съхранението. Освен това, събраните от "Балкан Трейд Груп" ЕООД документи по никакъв начин не удостоверяват разполага ли дружеството-доставчик с необходимия кадрови и материален потенциал, свързан със съответна складова база за съхранение на фактурираното количество от 26350 кг строителни материали, както и транспортирането на същите до получателя по доставката. Предметът на доставката са строителни материали, т. е. родово определени вещи, при които правото на собственост се прехвърля чрез тяхното предаване или отделяне. Същите не са конкретизирани и индивидуализирани във фактурата, издадена от "Балкан Трейд Груп" ЕООД, тъй като тя е с предмет стоки по опис. Към фактурата е бил прикрепен опис на строителните материали, в който същите са описани по вид, количество и единична цена, но самия опис не е подписан от издателя на фактурата и от получателя на стоките. Наред с това, не са представени доказателства за отделянето на тези стоки от склада на доставчика, липсват годни доказателства за наличие на складова база, в която могат да се съхраняват посочените в описа стоки. По отношение тяхната наличност в дружеството доставчик също не са налице доказателства. Не са представени счетоводни регистри на с-ки 302 "Материали" и 304 "Стоки". Това от своя страна не дава възможност и да се установят наличностите на такива материали към момента на тяхното предаване, както й тяхното заприхождаване и отписване в счетоводството на дружеството - доставчик. В хода на ревизията данъчно задълженото лице заявява, че стоките са му доставени с транспорт на фирмата - доставчик, а тя от своя страна не е представила годни доказателства за това. При извършената насрещна проверка на "Балкан Трейд Груп" ЕООД пълномощникът на дружеството заявява, че закупените строителни материали от земеделския производител Диан Иванов Господинов са транспортирани с камион на негов приятел /Пешо Асенов Пешов/ безвъзмездно от гр. София до землището на с. Иван Вазово, община Калояново, област Пловдив. Тези обяснения имат само декларативен характер, тъй като при проверката същите не са подкрепени със съответните доказателства за извършен транспорт като: пътни листове, от които да е видно направлението и маршрута на извършения транспорт, за колко курса са превозени стоките по фактурата, кой е шофьорът на товарния автомобил, какво количество гориво е изразходвано при превоза. Не са представени фактури за гориво, нито разпечатки на счетоводни сметки за изписване на гориво и издаване на товарителници. Не са представени и никакви писмени документи за взаимоотношенията между Пешо Асенов Пешов и "Балкан Трейд Груп" ЕООД. Лицето е представило талон на автомобила, с който се твърди, че са превозени материалите. При прегледа му се установява, че въпросният автомобил е товарен, марка "Ифа" В50Л, с товароносимост 4,5 тона. Общото количество на фактурираните строителни материали по приложения опис е 26350 кг, т. е. за да бъдат превозени строителните материали по фактурата са били необходими далеч повече от един курс от гр. София до с. Иван Вазово, което е невъзможно да стане в рамките на един ден. В хода на административното производство от страна на жалбоподателя е била представена фактура № 78/25.06.2007 г., издадена на "Балкан Трейд Груп" ЕООД от ЕТ "Чочо - Александър Асенов", с предмет - строителни материали по опис, за която лицето претендира, че същата удостоверява предходна доставка на изследвания стоков поток. При прегледа й се установява, че същата не би могла да се приеме като такава, тъй като е с дата на издаване от 25.06.2007 г., а изследваните строителни материали са доставени и получени от Диан Иванов Господинов на 19.06.2007 г. Следователно, не би могло "Балкан Трейд Груп" ЕООД да достави строителните материали по спорната фактура № 571 на 19.06.2007 г. преди още да ги е получил от доставчика си ЕТ "Чочо - Александър Асенов" по представената с жалбата фактура № 78/25.06.2007 г. Предвид факта, че не всички изискани документи са били представени, както и предвид противоречивата информация във връзка с произхода и транспортирането на строителните материали, първоинстанционният съд правилно е достигнал до правилния извод за липса на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, предвид на което данъкът по фактурата е начислен неправомерно и по същата не е налице и формиран данъчен кредит. Настоящата инстанция споделя изводите на ПАС, че процесната фактура не е издадена в съответствие с разпоредбите за дата на данъчното събитие. Съгласно чл. 25, ал. 3 от ЗДДС (отм.) на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли (в този смисъл е и чл. 25, ал. 5 от действащия ЗДДС. Понятието данъчно събитие и кога следва да се счита за възникнало е регламентирано в чл. 25, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от действащия ЗДДС и чл. 25 от ЗДДС (отм.). Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗДДС (отм.) данъчното събитие възниква на по-ранната от двете дати - датата на прехвърляне на правото на собственост или датата на плащането (цялостно или частично авансово плащане). Освен това изискуемите от закона предпоставки за възникване правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 68 от ЗДДС (сила от 1.01.2007 г.), като съгласно чл. 68, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл. 72, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице може да упражни това право за данъчния период, през който е възникнало или в един от следващите три данъчни периода, поради което правилни са изводите на решаващия съд, че данъкът е начислен неправомерно и на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и не е налице право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предвид изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и наличието на претенция за разноски от страна на ТД на НАП Пловдив, настоящата инстанция счита, че в полза на Националната агенция за приходите не следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, тъй като не е била представлявана от юрисконсулт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Първо "А" отделение,