Решение № 12340 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2014 г.

Решение № 12340 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12458/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на гл. ХII от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Боби - Борислав Найденов" - Борислав Димитров Найденов срещу решение № 314/17.07.2014 г. на Административен съд гр. Велико Търново /АСВТ/ по адм. д. № 149 по описа за 2014 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) с № 121301800/15.10.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 49/30.01.2014 г. на директор Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите, относно установени допълнителни задължения за довнасяне - данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 27880,23 лева и лихви в размер на 9929,44 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата, фактическите и правните му изводи. Иска отмяна на първоинстанционното решение и потвърждаване на РА. Претендира разноски. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" гр. Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: С оспорения пред АСВТ ревизионен акт са установени в тежест на ЕТ "Боби - Борислав Найденов" - Борислав Димитров Найденов описаните по горе допълнителни данъчни задължения и лихви. Първоинстанционният съд е констатирал, че с предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 29.04.2009 г. ревизираното лице се е задължило да прехвърли идеални части от недвижим имот, а купувачът - "СИ - МОДЕЛ" ООД е поел задължение да заплати цена в размер на 220000,00 евро (с левова равностойност 430282,60 лева). При подписването на договора купувачът е заплатил капаро в размер на 100000,00 евро (с левова равностойност 195583,00 лева) и е договорено, че остатъкът от продажната цена ще бъде заплатена най-късно до 03.08.2009 г., когато ще бъде сключен и окончателния договор. Посоченият договор, съгласно чл. 8, ал. 2 служи и като разписка за даденото, съответно получено капаро. Дружеството е отчело счетоводно извършено авансово плащане на 29.04.2009 г. в размер на 195583,00 лева, но няма издадена фактура от ревизираното лице. Приходните органи са приели, че е налице придобит от жалбоподателя доход за 2009 г., който трябва да бъде включен при определяне на данъчната му основа по чл. 26 от ЗДДФЛ и след приспадане на задължителните осигурителни вноски е определен дължимия данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. От последния е внесен данък в размер на 1000,00 лева за извършвана патентна дейност, който е приспаднат от установеното годишно данъчно задължение. В съдебното производство е изслушано експертно заключение, съгласно което сумата от 100000 евро не е отразена в счетоводството на ревизираното лице. В останалата част заключението правилно не е кредитирано от АСВТ, тъй като представлява правни изводи. При безспорно установените факти, съдът е приел от правна страна, че сумата от левовата равностойност на 100000,00 лева представлява приход, съгласно т. 4.4 от Националните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия и счетоводен стандарт № 18, което налага с тази сума да бъде увеличен финансовият резултат и да се определят допълнителни задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Касационната инстанция в настоящия и състав споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд. Не са налице инвокираните касационни основания. Решението е правилно. При постановяване на съдебния акт съдът е обсъдил всички събрани доказателства в тяхната съвкупност, формирал е фактически изводи при спазване на логическите правила и съответно правилно е приложил материалния закон. В съответствие със задължението си да изясни спора от фактическа страна и да се произнесе по същество, съдът е приел и обсъдил събраните писмени доказателства и е изслушал експертно заключение. Правилно АСВТ квалифицира предадената сума като капаро, което страните по сделката са уговорили. Според чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД "Задатъкът служи за доказателство, че е сключен договорът и обезпечава неговото изпълнение. Ако страната, която е дала задатъка, не изпълни задължението си, другата страна може да се откаже от договора и да задържи задатъка. Ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора може да иска задатъка в двоен размер. Отликата между задатъкът и неустойката се състои именно в това, че задатъкът се дава предварително, докато при неустойката само се обещава една бъдеща престация в случай на неизпълнение. Правните последици, които ще бъдат свързани с това даване отнапред, биват различни в зависимост от функциите които страните са възложили на задатъка. В настоящия случай волята на страните по договора е била, сумата от 100 000 EUR, която ревизираното лице е получило да послужи на първо място като външен белег и потвърждение за постигнатото споразумение. На следващо място, несъмнена е общата воля на страните, всяка от тях, да може да се откаже от изпълнение на предварителния договор, като съответно жертва задатъка или предаде на другата двойният му размер. В тази насока следва да се отбележи, че в договора не е отбелязано сумата от 100000 EUR да представлява аванс или предварително, частично изпълнение на престацията по проектирания окончателен договор за покупко - продажба на недвижим имот. Най сетне, следва да се посочи, че тълкуваните тук съглашения се съдържат не в договор за покупко-продажба на недвижим имот, а в предварителен договор, за сключването на окончателен такъв. Няма съмнение, че основното задължение за което страните се обвързват с предварителен договор е да сключат окончателен, по съществените условия на който са постигнали общо съгласие. Ясно е при това положение, че отнапред платената по предварителния договор сума, за която няма каквато и да е изрична договорка, че представлява аванс или предварително, частично плащане по окончателния договор, и за която изрично и подробно е уговорено, че осъществява функциите на потвърждение за сключения предварителен договор, на възможност всяка от страните да се откаже от сключването на окончателен договор и на обезщетение за вредите от неизпълнение на задълженията по предварителния договор, следва по правната й природа да бъде квалифицирана като гаранционно плащане - задатък по предварителния договор. Впрочем твърденията на касатора са именно в тази насока. По силата на чл. 11 ЗДДФЛ доходът се счита придобит при плащането, тъй като е налице плащане в брой. Не са налице изключенията по чл. 13 ЗДДФЛ за необлагаемост на дохода. Налице е данъчна печалба, формирана по реда на ЗКПО по смисъла на чл. 26 ЗДДФЛ, която подлежи на облагане за данъчния период, в който е придобит доходът. Не са налице хипотезите на чл. 37 ЗКПО. Неправилно касаторът поддържа, че се касае за приходи за бъдещи периоди и невъзможност за текущо начисляване. Налице е приход, окончателно определен по размер към момента на разваляне на договора, което е станало в рамките на данъчен период 2009 г. Този приход е безусловен и не е обвързан с никакви разходи. Обстоятелството, че окончателен договор не е сключен през 2009 г. е без значение в случая и не обуславя отчитане на сумата като бъдещи приходи, тъй като окончателният договор не само не е сключен изобщо, но и предварителният договор е развален. По изложените съображения правилно жалбата срещу РА е била отхвърлена. Обжалваното решение не страда от пороците, посочени в чл. 209 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. На ответника по касация вече е присъдено юрисконсултско възнаграждение пред първата съдебна инстанция, поради което и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК касационната инстанция не присъжда такова. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Осмо отделение