Решение № 3232 от 18.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 481/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Назари, гражданин на Афганистан, против Решение 7411 от 29.11.2023 г., постановено по адм. дело 10333/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, чрез юрист Георгиева, в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на С. Назари, гражданин на Афганистан, срещу Решение 14265 от 02.10.2023 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалвания резултат съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, при спазване на предвидената от закона писмена форма и правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е намерил за обоснован изводът на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че според изложената бежанска история не е налице преследване, представляващо нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им. По отношение на извода за липсата на основания за прилагане на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ спрямо чужденеца съдът е приел, че решението на административния орган е законосъобразно и в тази част. Посочил е, че не се доказва никаква реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, нито на лично основание, нито поради ситуацията в страната по произход. Съдът е счел, че предвид доказателствата по делото не може да се направи извод, че за търсещия закрила е налице реален риск от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е формирал обосновани изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. При постановяването на обжалваното решение не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Въз основа на формираните обосновани изводи административният съд е приложил правилно материалния закон. Бежанската история на кандидата не основава извод, че същият изпитва основателен страх от преследване поради изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини - раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение. Съдът правилно е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице обстоятелства, които може да породят основателен страх от преследване по смисъла на чл. 8 ЗУБ.Според чл. 8, ал. 4 ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че преследване по смисъла на посочената разпоредба спрямо касатора е налице, като обратният извод е направен при липса на надлежна преценка на индивидуалната бежанска история на лицето, търсещо закрила и актуалната обстановка в Афганистан. Бежанската история, поддържана при проведените интервюта и фактите, свързани с нея, са обсъдени в тяхната съвкупност и в съпоставка с данните за съществуващата актуална ситуация в Афганистан. Обосновано не са кредитирани твърденията на кандидата за преследване и заплахи във връзка с родствената му връзка с лице свързано с предходното правителство в страната му по произход. При установеното по делото, правилен е извода на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне статут на бежанец на чужденеца по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Правилно съдът е приел, че не са налице и основания за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 ЗУБ. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне Афганистан, поради това че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция. Не се твърдят и установяват тежки посегателства спрямо личността му, както и изтезание или нечовешко, или унизително отношение или наказание по други причини. Предпоставките по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ не са налице. Съдът изрично е обсъдил и основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, с оглед на което правилно е приел, че в страната по произход не е налице вътрешен въоръжен конфликт, който да е до степен на безогледност и повсеместност на цялата територия на страната. При постановяване на решението си първоинстанционният съд се е съобразил с фактите от справките по делото за ситуацията в Афганистан, както и с решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО (отм.) на Съвета на ЕС, съгласно което е необходимо компетентният национален орган или съдилищата, до които е подадена молба за субсидиарна закрила, да са установили, че в съответната държава по произход съществуващият въоръжен конфликт достига толкова висока степен, че се демонстрират сериозни и потвърдени основания да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на дадена държава или регион, би било изправено пред реален риск да стане обект на тази заплаха. Такова установяване по отношение на чужденеца не е налично, а опасностите на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства срещу отделния кандидат като обект на лична заплаха и риск. В конкретния случай няма добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплаха за живота на чужденеца. Не се установява спрямо него и да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено с присъствието си на територията на Афганистан той би бил изправен пред реален риск да бъде обект на заплаха, релевантна за предоставянето на хуманитарен статут. Такива доказателства по делото не са представени. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидата за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,