Решение № 12953 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6415/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Председателя на Държавна агенция за българите в чужбина (ДАБЧ) подадена чрез пълномощника му, адвокат Димитрова, насочена срещу Решение 1431/ 08.03.2021 г. по адм. дело 9893/ 2020 г. на Административен съд- София- град (АССГ), поправено с Определение от 12.03.2021 г. по същото дело. Касационният жалбоподател твърди, че решението е необосновано и неправилно, поради това, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. По подробно изложени съображения в касационната жалба, моли решението да се отмени, като се постанови друго по същество на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на Б. Милошевич срещу процесната заповед издадена от и. д. председател на ДАБЧ, евентуално моли решението да бъде обезсилено. Претендира и направените разноски по делото, за което представя списък. Ответникът Б. Милошевич в писмен отговор, подаден чрез адв. Георгиев в качеството на пълномощник, моли да се отхвърли касационната жалба и потвърди решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира и направените разноски по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и предлага съдебния акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед О-10495/2019-10-23 на и. д. председател на Държавната агенция на българите в чужбина, с която на Б. Милошевич е отказано издаването на удостоверение за български произход и делото е изпратено като преписка на Държавна агенция за българите в чужбина за ново произнасяне по Заявление с вх. 10495/ 09.08.2018 г. на Б. Милошевич, съобразно дадените в мотивите указания по тълкуването и прилагането на закона в седем дневен срок от постъпване на преписката. Освен това, Държавна агенция за българите в чужбина е осъдена да заплати на жалбоподателя сума в размер на 510 лева, представляваща направените във връзка с делото разноски. С Определение от 12.03.2021 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение 1431 от 08.03.2021г., постановено по адм. дело 9893/ 2020г. по описа на АССГ VІІ, като диспозитива следва да се чете: ОТМЕНЯ Заповед О-10495/2019-10-23 на и.д. Председател на Държавната агенция за българите в чужбина, с която на Б. Милошевич., гражданин на Република Сърбия, е отказано издаването на удостоверение за български произход. Съдът е приел, че по делото са представени достатъчно доказателства относно българския произход на заявителя. Сметнал е, че административният орган не е спазил изискванията на чл. 35 от АПК, като не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая и не е дал възможност за възражения и становище от страна на молителя, както и не е изискал и събрал необходимите доказателства относими към направеното искане. В заключение е счел, че оспорената заповед е незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна, а подадената жалба е основателна и следва да бъде уважена. Решението е правилно. Административният съд, след анализ на събраните по делото доказателства, правилно е възприел фактическата обстановка и въз основа на нея е формирал обосновани правни изводи, съответстващи на материалния закон. Процесният административен акт на и. д. председател на ДАБЧ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като представените от заявителя многобройни доказателства изобщо не са обсъдени и правният извод за липса на основания за издаване на удостоверение за български произход е формиран, без да са установени и обсъдени фактите по случая нарушение на чл. 7 и чл. 35 АПК. В хода на производството административният орган е следвало да изясни всички факти и обстоятелства, имащи значение за изясняване на спорния факт - наличието или не на български произход на молителя. В касационната жалба не са посочени конкретни съображения в какво се състоят необосноваността на решението и същественото нарушение на съдопроизводствените правила при постановяването му. Изложените в нея доводи представляват по естеството си несвоевременно излагане на мотиви към административния акт. Едва в касационната жалба се съобщава какви са фактическите и правните съображения за издаване на оспорения административен акт. С оглед пълнота на изложението следва да се посочи, че настоящият съдебен състав не споделя развитите правни разсъждения на касационния жалбоподател. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Конституцията на Република България лицата от български произход придобиват българско гражданство по облекчен ред. Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за българското гражданство предвижда, че лице, което не е български гражданин, може да придобие българско гражданство по натурализация, без да са налице условията по чл. 12, ал. 1, т. 2, 4, 5 и 6, тоест, при облекчени условия или без да се изисква да е получило разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в Република България преди повече от 5 години; да има доход или занятие, което му дава възможност да се издържа в Република България, да владее български език и да е освободено от досегашното си гражданство или ще бъде освободено от него към момента на придобиване на българско гражданство. Лицето може да придобие българско гражданство по натурализация при облекчени условия, ако отговаря на едно от следните изисквания: 1. да е от български произход; 2. да е осиновен от български гражданин при условията на пълно осиновяване; 3. единият му родител е български гражданин или е починал като български гражданин. В производството по придобиване на българско гражданство по натурализация с молбата за придобиване на българско гражданство на основание чл. 15, ал. 1, т. 1 ЗБГ се представя удостоверение за български произход, издадено от Държавната агенция за българите в чужбина. В удостоверението се посочват данните, въз основа на които е установен българският произход - чл. 15, ал. 2 ЗБГ. Според дефиницията по § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за българското гражданство, "лице от български произход е лице, на което поне единият възходящ е българин". Неправилно от касатора се поддържа, че "български произход" по смисъла на чл. 3 от Закона за българите, живеещи извън Република България е понятие, различно от "български произход" по смисъла на Закона за българското гражданство. Неправилно се свежда понятието "лице от български произход" до понятието "лице от българска народност или етнос". От една страна, удостоверението за български произход е поискано от заявителя именно във връзка с процедура по придобиване на българско гражданство. От друга страна, съгласно чл. 37, ал. 1 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове, думи или изрази с утвърдено правно значение се използват в един и същ смисъл във всички нормативни актове. В конкретния случай, преценката на събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, обуславя, че е правилен направеният от съда извод, че процесният акт е незаконосъобразен. Съдът правилно е приел, че обжалваният адм. акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон и не е съобразен с целта на закона. С основание АССГ е преценил, че съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за българите, живеещи извън Република България, българският произход се доказва с документ, издаден от български или чужд орган, каквито документи по преписката са налице. В случая, съдът е установил от приложените в преписката писмени доказателства, че жалбоподателят има един възходящ - прадядо по бащина линия, който е роден във Власи, Пирот, населено място в България към оня момент. Споделя се извода на съда, че има значение и ноторно известния факт, че към датата на раждане на прадядото на жалбоподателя [дата на раждане] гр. Пирот и околията попада в територията на България, като едва след подписването на Ньоския мирен договор, подписан на 27 ноември 1919 г. в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, ратифициран на 15 февруари 1920 г., попадат в територията на СФРЮ като т.нар. Западни покрайнини. С оглед всичко гореизложено съдът е извел правилен извод, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, доколкото при постановяването й административният орган не си е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, каквото е изискването на чл.35 от АПК и затова основателно е решил, че постановеният отказ за издаване на удостоверение за български произход е и в нарушение на материално-правните разпоредби и не е съобразен с целта на закона. Съдът е изложил подробни, ясни и непротиворечиви аргументи за направените от него изводи от фактическа и правна страна, които изцяло се споделят от настоящия състав. Въз основа на изложеното, обжалваното решение на Административен съд София- град, като правилно, следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото следва да се уважи искането на ответника за присъждане на разноски в размер на 500 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция- чл. 81 от ГПК, чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, съгласно представен Договор за правна защита от 10.06.2021 г. л. 26 от делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение