Решение № 4580 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2009 г.
ВАСII отделение08.04.2010 г.докладчик Галя Костова
Диспозитив
Отменя решение с дата 30.04.09 г., постановено по адм. д. № 2602/08 г. по описа на Административен съд София-град, вместо което постановява: Отхвърля оспорването по жалбата на "Българска телекомуникационна компания" АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Тотлебен" № 8 срещу Заповед № РД-14-221/03.04.08 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, АЛ. 1 вр. АЛ. 2, т. 1 и т 2 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "КТМ от 40 бр. РVС тръби", изпълнен в урегулирани поземлени имоти УПИ I-1500 и УПИ II-696,696а, 1604, кв. 294а по плана на м. "Красно село -Плавателен канал", гр. София. Осъжда "Българска телекомуникационна компания" АД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Тотлебен" № 8 да заплати на "ТИР-М" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, р-н "Оборище", ул. "Русалка" № 4, ет. 5, ап. 13, представлявано от управителя Момчил Симеонов Сименов разноски за двете съдебни инстанции в размер на 6500 лв. Осъжда Българска телекомуникационна компания АД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Тотлебен" № 8 да заплати на "РАВЕЛИН 2000" ООД със седалище София, представлявано от управителя Иванов сума в размер на 1000 лв, на Иван Максимов Гоцев, на Бистра Николова Пападопова-Гоцева, на Петко Тодоров Пешев, на Габриела Георгиева Пападопова, и на Елена Георгиева Пападопова суми в размер по на 800 лв на всеки, на Цецилия Тодорова Делчева и на Петър Илиев Делчев суми в размер по на 750 лв за всеки, представляващи деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4580 от 8.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11393/2009 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационни жалби на ДНСК-София и на "ТИР-М" ЕООД, подадени от надлежно упълномощени процесуални представители, съответно юрк. Асенова и адв. Божков, срещу решение от 30.04.09 г. по адм. д. № 2602/08 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответниците Иван Максимов Гоцев, Бистра Николаева Пападопова-Гоцева, Петко Тодоров Пешев, Цецилия Тодорова Делчева, Габриела Георгиева Пападопова, Елена Георгиева Пападопова, Петър Илиев Делчев и "РЕВЕЛИН-2000" ООД, представлявани от адв. Кадънков, надлежно упълномощен, поддържат становище за основателност на касационните жалби, претендират присъждане на разноски. Ответникът "Българска телекомуникационна компания" АД в писмен отговор по касационните жалби излага доводи за тяхната неоснователност с молба обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационните жалби са неоснователни. Върховният административен съд намира допустимите, подадени в преклузивния срок по чл. 211, АЛ. 1 АПК от страни, за които решението е неблагоприятно, касационни жалби основателни по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, състав на Административен съд София-град е отменил като незаконосъобразна Заповед № РД-14-221/03.04.08 г. на зам. началника на ДНСК-София, с която на основание чл. 225, АЛ. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен по смисъла на чл. 225, АЛ. 2, т. 1 и 2 ЗУТ строеж " КТМ от 40 броя РVС тръби", изпълнен в урегулирани поземлени имоти УПИ I-1500 и УПИ II-696,696а, 1604, кв. 294а по плана на м. "Красно село-Плавателен канал", София. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че строежът не е незаконен предвид наличието на правно основание по Закона за съобщението /ЗС/ - отм. за извършването му, както и че е търпим по § 16, АЛ. 1 ДРЗУТ. Довод относно търпимостта на строежа е въведен едва в хода на първоинстанционното производство, във връзка с което по делото е събран обширен доказателствен материал. В нарушение на чл. 12 ГПК, приложим субсидиарно на основание препращащата норма на чл. 144 АПК съдебният състав не е обсъдил доказателствата по делото в съвкупност. Позовал се е формално, обсъждайки писменото заключение избирателно, единствено на назначената по делото тричленна съдебнотехническа експертиза въз основа на която е приел, че установената в двата урегулирани поземлени имота кабелна мрежа представлява част от първична такава, изградена в период преди 1987 г., а именно 1970-1980 г. предвид констатацията на вещите лица, че при монтажа на мрежата са ползвани циментови блокове. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 24, АЛ. 1 от Закона за съобщенията /ЗС/, ДВ бр. 27/75 г., отм., и е приел, че Асоциация "Съобщения" е имала право да изгражда въздушни и кабелни телефонни линии в частни имоти без съгласие на собствениците им и без заплащане на обезщетение, въз основа на което е извел решаващ извод относно законността на строежа. Извън това, цитирайки пълния текст на разпоредбата на § 16, АЛ. 1 ДРЗУТ, с оглед установения период на изграждане на първичната мрежа - преди 07.04.1987 г., приемайки липса на строителни книжа и допустимост по нормативите, действали към момента на изграждането му, е приел че строежът е търпим и не подлежи на премахване. Решението е постановено в нарушение на материалния закон, на съществени съдопроизводствени правила и необосновано, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. По делото няма спор относно местонахождението на КТМ в УПИ I-1500 и УПИ II- 696,696а, 1604, кв. 294а, м. "Красно село-Плавателен канал", попадащи в кад. лист № 494-III /л. 173/, в който липсва нанасяне на подземни комуникации, преминаващи през тези имоти. Въведените в експлоатация с приложените по преписката разрешения за ползване строежи, видно от констатацията на в. л. Георгиев по т. 4 от писменото заключение на л. 74-77, са геодезично заснети и нанесени в кад. л. № № 519-I, 495-III, 471-II, 472-I и 494-IV, което обосновава извод за липсата на идентичност между тези строежи и процесната КТМ. В унисон с тази констатация е и писменото заключение на тричленната експертиза, в чиято т. VI. 3 е отразено, че не може безспорно да се върди, че процесната кабелна мрежа е тази, приета с Разрешение за ползване № 1388-ПК-1655/09.09.03 г. В устния доклад в с. з. на 30.03.09 г., в което заключението не е оспорено, становището е доразвито от докладващият експерт П. Милчев с категорично утвърждаване, че обсъжданото разрешение за ползване касае друга част от мрежа, за която се отнася препоръката за ползване на съществуващи циментови блокове, каквито при огледа на място не са открити в процесните имоти. Експертът е пояснил наред с това, че ако въведената в експлоатация мрежа е преминавала през поземлени имоти, това е следвало да бъде изрично отразено в разрешението за ползване. Видно от текста на последното трасето на мрежата е подробно описано като преминаващо по улици, в унисон с изискването по чл. 93, АЛ. 1 ЗУТ. Идентични изисквания към този вид мрежи са визирали и разпоредбите на чл. 64 ЗПИНМ, на § 234, т. 3 ППЗПИНМ /отм/, определящ телефонните кабели като подземни улични съоръжения и на чл. 171, АЛ. 1 ППЗТСУ /отм/ . От приложените към писменото заключение на в. л. Георгиев скици, изготвени въз основа действащите устройствени планове от 1983 г, 1987 и 1992 г. се установява, че процесните имоти никога не са попадали под улица при констатацията на експерта относно съвпадението с приблизителна точност на уличната регулация на бул. "Т. Каблешков". Обсъденият доказателствен материал обосновава извод относно законосъобразността на обжалваната заповед. Възприетия решаващ извод за незаконност на строежа административният орган е възприел при съблюдаване императивните изисквания за изясняване фактите и обстоятелствата, при предоставена възможност на адресата да изрази становище и представи доказателства. В мотивите на заповедта издаващият орган е обсъдил констатациите по съставения КА № СО-380-1/18.03.08 г. във връзка с възражението на адресата и представените от него писмени доказателства, като изводът за незаконност на строежа се потвърждава и от доказателствата, събрани по делото. При липсата на довод за търпимост на строежа и твърдението, че ползването на същия е надлежно разрешено, административният орган не е имал задължение да изследва приложимостта на § 16, АЛ. 1 ДРЗУТ. В настоящият казус тази разпоредба не би могла да намери приложение, тъй като строежът не е бил допустим по действалите към извършването му правила и нормативи по ЗПИНМ /отм/, ППЗПИНМ /отм/ и ППЗТСУ /отм/, недопустим е и с оглед разпоредбата на чл. 93, АЛ. 1 ЗУТ и е изграден при липсата на устройствен план. С оглед изложеното касационните жалби като основателни следва да бъдат уважени с отмяна на оспореното решение, което при условието на чл. 222, АЛ. 1 АПК следва да бъде заменено с друго, с което оспорването по жалбата на "Българска телекомуникационна компания " АД срещу Заповед № РД-14-221/03.04.08 г. на зам. началника на ДНСК-София се отхвърли. При този резултат от касационната проверка своевременно заявените и надлежно доказани претенции за разноски следва да бъдат уважени с присъждане за двете съдебни инстанции суми, както следва: в полза на "ТИР-М" ЕООД, представлявано от управителя Симеонов сума в размер на 6500 лв, на "РАВЕЛИН 2000" ООД със седалище София, представлявано от управителя Иванов сума в размер на 1000 лв, на Иван Максимов Гоцев, на Бистра Николова Пападопова - Гоцева, на Петко Тодоров Пешев, на Габриела Георгиева Пападопова, на Елена Георгиева Пападопова суми в размер по на 800 лв на всеки, на Цецилия Тодорова Делчева и на Петър Илиев Делчев суми в размер по на 750 лв на всеки, платими от "Българска телекомуникационна компания" АД. Така мотивиран и на основание чл. 222, АЛ. 1 и чл. 143, АЛ. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение