Решение № 10725 от 28.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6365/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. С. срещу решение № 11615 от 24.03.2026 г., постановено по адм. дело № 9520/2025 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № САГ25-РА50-38/21.05.2025 г. на главния архитект на Столична община. Касационният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва преценката на съда, че действието на подробния устройствен план (ПУП) е спряно с приемането на новия общ устройствен план (ОУП) през 2009 г., като счита, че разпоредбата на чл. 103а, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), в случая е абстрактно правило. Възразява срещу бездействието на администрацията да извърши промяна на ПУП, повече от 16 години след приемането на новия ОУП и намира, че следва да бъде обезвъзмезден за отнемане и ограничаването на правата му. Посочва, че съгласно извършената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), част от имота му е отреден за жилищни нужди и органът е следвало да издаде исканата виза за тази част. Моли за отмяна на съдебното решение. Не претендира разноски. Ответникът - главен архитект на Столична община, не изразява становище по касационната жалба и не прави искания. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение с оглед наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. АССГ е сезиран с жалба на А. С. против мълчалив отказ по заявление вх.№ САГ25-ГР00-547/13.03.2025г. и последвалия го изричен отказ, обективиран в заповед № САГ25-РА50-38/21.05.2025 г. на главния архитект на Столична община, да му бъде издадена на виза за проектиране на жилищна сграда в собствения му УПИ I-197, кв. 21, поземлени имот с идентификатор (ПИ) 68134.4330.197, м. „Вилна зона Горна баня“, гр. София, р-н Овча купел. За да отхвърли жалбата съдът, след преценка на оспорения мълчалив отказ и на изричния такъв в заповедта, е приел, че изхожда от компетентен орган по чл. 140, ал. 7 ЗУТ, заповедта е в изискуемата форма, със задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Установил е, че С. е придобил през 2024 г. процесния ПИ 68134.4330.197, който е с площ от 419 кв. м., попада в урбанизирана територията и съгласно ПУП от 1998 г. е с отреждане за ниско застрояване - до 10 м. През 2009 г. е приет нов ОУП - действащ и понастоящем, при който имотът попада почти изцяло в устройствена зона „Зона на градски паркове и градини” (Зп), а много малка част - в устройствена зона „Жилищна зона с малкоетажно застрояване с допълнителни, специфични изисквания“ (Жм2), т. е. предвиденото застрояване в УПИ I-197 от кв. 21 по ПУП от 1998 г. противоречи на предвижданията на действащия ОУП от 2009 г. Това се установява както от съдържанието на заповедта, така и от заключението на вещото лице по СТЕ. При тези факти, след преглед на приложимата правна уредба, е направен извод за законосъобразност на постановения отказ, предвид спиране действието на заварения ПУП с влизане в сила на новия ОУП, съгласно чл. 103а ал. 3 ЗУТ, като противоречието на ПУП с ОУП е пречка за издаването на виза за проектиране на жилищна сграда. Отхвърлено е възражението на жалбоподателя по отношение изминалия дълъг период от приемането на ОУП и липсата на отчуждаване на терена, с мотив, че такова задължение няма за общината, а имотът с отреждане за „Зона на градски паркове и градини” (Зп) може за бъде и частна собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационният състав напълно споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена фактическа обстановка съдът е обсъдил всички релевантни доводи, като правилно е приел, че не са налице отменителни основания по чл. 146 АПК, обосноваващи извод за незаконосъобразност на оспорения отказ за издаване на виза за проектиране по реда на чл. 140 ЗУТ. Съгласно приложимите разпоредби на чл. 140, ал. 2 - 5 ЗУТ, визата за проектиране е или копие от действащия ПУП - план за регулация и застрояване (ПРЗ), или конкретизира и допълва предвижданията му. Правилно съдът се е позовал на чл. 103а, ал. 3 ЗУТ, предвиждащ, че с влизането в сила на новия общ устройствен план се спира действието по прилагане на заварените подробни устройствени планове в частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на поземлените имоти и в 6-месечен срок от влизането в сила на ОУП органът издава предписание за служебно изменение на заварения подробен устройствен план по съответния ред. Нормата предпоставя: 1. Наличие на влязъл в сила ОУП; 2. Спиране на прилагането на действащ ПУП; 3. В частите, в които с ОУП се предвижда промяна на предназначението и начина на устройство на съответните поземлени имоти. АССГ обосновано е отчел наличието на тези предпоставки, които представляват пречка за издаване на поисканата виза при наличието на противоречие между заварения ПУП и новия ОУП. Тази уредба не е абстрактно, а конкретно правило, което кореспондира и с разпоредбата на § 2, ал. 4 от ПРЗ на Закона за устройството и застрояването на Столичната община (ЗУЗСО), постановяваща също, че до одобряването на нов ПУП по ал. 3 се спира прилагането на стария в частите, в които те противоречат на разпоредбите на този закон, на предвижданията на общия устройствен план и на правилата и нормативите за неговото прилагане. Следователно издаване на исканата виза е невъзможно, а за жалбоподателя при твърдяното бездействие на администрацията е налична правната възможност да поиска изменение на ПУП съобразно ОУП, след което да претендира следващото се от закона обезщетение. По отношение възражението, че една много малка част попада в зона Жм2, следва да се има предвид, че издаването на виза за проектиране за реална част от УПИ в този случай е недопустимо, тъй като съгласно цитираното правило на чл. 140, ал. 2 ЗУТ, визата представлява извадка от действащия ПУП и се издава за целия конкретен урегулиран имот, който е неделима градоустройствена единица. Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото право на разноски има ответникът по касация, но той не е поискал присъждането на такива. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,