Решение № 4270 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2013 г.

Решение № 4270 от 27.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10768/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 121 и чл. 124 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на Любен Иванов Македонски от гр. Русе, против решение № 3713/31.05.2013 г., постановено по а. д. № 10177/2012 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ е отхвърлил жалбата на Македонски против заповед на изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) № ЧР-33-22/18.09.2012 г. С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, отправено писмено предизвестие № ЧР-33-21/18.09.2012 г. и поради съкращаване на заеманата длъжност с утвърдено Длъжностно разписание (ДР) на АГКК № РД-13-240/29.08.2012 г., е прекратено служебното правоотношение на Македонски, на длъжност "младши експерт" - Създаване и поддържане на кадастъра (СПК), с ранг II младши и място на работа Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК), Русе, Главна дирекция "Регионални служби", специализирана администрация при АГКК, считано от датата на връчване на заповедта. Недоволен от решението, Македонски го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и противоречие с целта на закона. Моли отмяната му. По въпроса за процесуалната съдба на първоначалната жалба не взема становище, но може да се извлече такова за уважаването й. Претендира присъждането на направените разноски пред ВАС. Ответникът - изпълнителният директор на АГКК, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на касационната жалба. За да се произнесе по касационната жалба, настоящият състав на Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), възприе установеното от фактическа страна от съдебният състав на АССГ. Същата не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Доводът за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила е деклариран, не необоснован и неконкретизиран. При това положение настоящият състав на ВАС не може да се произнесе по него. Безспорно по делото е, че с ДР в сила от 1.09.2012 г. (л. 25), а за СГКК, Русе - л. 32, общата численост на служителите в СГКК е 7 човека. В това длъжностно разписание длъжността "младши експерт СПК", която е била заемана от Македонски, е съкратена и липсва, в сравнение с ДР на СГКК, Русе, в сила от 13.08.2012 г. (л. 11 (18), където тя е съществувала. Безспорно е също, че с ДР в сила от 1.09.2012 г. са разкрити 2 нови щатни бройки за младши експерти в СГКК, София - 1 "Административно обслужване" и 1 - СПК. При тези фактически обстоятелства, изводът на АССГ за наличие на съкращение на длъжността, заемана от касатора се явява правилен и законосъобразен по следните причини: На първо място щатната бройка "младши експерт СПК" в териториалното звено СГКК, Русе, е заличена. Фактът, че длъжността, изпълнявана от касатора липсва в ДР, в сила от 1.09.2012 г. сочи несъмнено на съкращаването й. Неправилно и некоректно е да се прави аналогия и да се сравняват длъжностните характеристики за длъжността "младши експерт СПК" в СГКК, Русе и същата в СГКК, София. Евентуалната им идентичност би имала значение само в случаите, когато мястото на работа (населеното място) не е елемент от конкретното служебно правоотношение. Както е известно, съгласно чл. 11, ал. 2 и 3 от ЗДСл, мястото на изпълнение на работата, която ще изпълнява държавният служител, не е задължителен елемент от служебното правоотношение на служителя. Т. е., ако заповедта за назначаване на Македонски, не съдържаше място на изпълнение на възложената му работа в СГКК, Русе, а той е назначен в АГКК, съкращаването на длъжността в СГКК, Русе, при запазване на бройката служители заемащи същата длъжност (младши експерт СПК) в СГКК в административните центрове на области, АГКК, няма да има значение за неговото лично служебно правоотношение и съкращаване на длъжността му няма да има. Видно обаче от текста на приложените по делото заповеди за преназначаванията на служителя в СГКК, София със заповед № ЧР-32-122/2.05.2012 г. (л. 71) и после - в СГКК, Русе, със заповед № ЧР-32-137/21.05.2012 г. (л. 72), Македонски е назначаван и преназначаван не в структурата на АГКК като цяло и в частност - в СГКК в административните центрове на области, а с последното му преназначаване това е станало именно в СГКК, Русе. С включването на мястото за изпълнение на длъжността (гр. Русе) в заповедта за преназначаване от 21.05.2012 г., за конкретното служебно правоотношение, то е станало задължителен елемент. При липсата на длъжност "младши експерт СПК" в СГКК, Русе, настоящият състав счита, че безспорно е налице съкращаването й, поради което са налице и фактическите основания за издаване на заповед на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Във връзка с горното, настоящият състав на ВАС счита за неоснователен довода на касатора, че при налични свободни длъжности "младши специалист", конкретно в СГКК, София, органът по назначението е бил длъжен да предложи на служителя заемането им. На първо място това е видно от употребения глагол в чл. 82, ал. 1 от ЗДСл - "може" да бъде преназначен на друга длъжност. Т. е. липсва задължение за такова преназначаване. Ирелевантни за правилното решаване на спора са и сходните или дори идентични функции, задължения и изисквания, установени при сравняването на длъжностните характеристики за заеманата от Македонски длъжност и свободните такива в СГКК, София. Наличието на последните длъжности не касае извършеното реално съкращаване на длъжността в СГКК, Русе. По изложените съображения, касационната жалба се явява неоснователна. Следва да се остави в сила обжалваното решение, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, пето отделение