Решение № 16450 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2012 г.

Решение № 16450 от 10.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9047/2012 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство чл. 145 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 и т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл. 54, ал. 7 от Закона за подземните богатства. Образувано е по жалба от Цветан Иванов Ленков от с. Богьовци, община Костинброд, подадена чрез пълномощник адв. Иван Бойчев, срещу Решение № 498 от 15.06.2012 г. на Министерски съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясък, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Лисия", разположено в землището на с. Богьовци, община Костинброд, Софийска област. Жалбоподателят излага, че е собственик на имот, който попада в рамките на концесионната площ предмет на обжалваното решение. Излага доводи, че решението е незаконосъобразно, поради това, че не е взето предвид, че концесионната площ попада в защитена зона на Натура 2000 и пясъчната кариера ще наруши екологичното равновесие в землището на село Богьовци. Излага също, че решението е постановено в нарушение на Закона за подземните богатства (ЗПБ), Закона за опазване на околната среда (ЗООС), Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда (НУРИОВОС). Подробни доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт излага в писмена защита чрез пълномощник адв. Стойчо Гергьовски. Иска са отмяна на обжалваното решение и бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответникът - Министерски съвет, чрез процесуален представител юрк. Георги Йончев, оспорва жалбата като неоснователна, като излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение с писмено становище. Заинтересованата страна - министърът на икономиката и енергетиката, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Николай Андонов, оспорва жалбата като неоснователна и с писмено становище излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Заинтересованата страна - ЕТ "Тодор Дичов Христов", със седалище и адрес на управление гр. София, със собственик Тодор Дичов Христов, редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена от Цветан Иванов Ленков, който се е легитимирал с нот. акт № 121, т. I, рег. № 966, н. д. № 117/2011 г. като собственик на поземлен имот с площ от 1028 кв. м, начин на трайно ползване - нива, четвърта категория, местността "Песоко", съставляващ имот № 019015 по картата на землището на село Богьовци. В хода на производството е установено, че имотът на жалбоподателя попада в концесионната площ определена с процесното решение, поради което жалбоподателят има правен интерес от оспорването, като заинтересовано лице по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. В съответствие с чл. 54, ал. 7 от ЗПБ решението на Министерския съвет може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок след обнародването му в "Държавен вестник". Решение № 498 от 15.06.2012 г. на Министерски съвет е обнародвано в ДВ, бр. 47 от 22.06.2012 г., а жалбата срещу него е подадена на 6.07.2012 г. (пощ. клеймо) в срока за обжалване, поради което е процесуално допустима. По основателността на жалбата. Въз основа на изложените доводи от страните и събраните по делото доказателства от фактическа страна се установява следното: По Разрешение № 190 от 16.12.2002 г. на министъра на околната среда и водите за търсене и проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, т. 5 от ЗПБ в площ "Лисия", землище с. Богьовци и договор от 16.12.2002 г., ЕТ "Тодор Дичов Христов" извършил проучването, в резултат на което на основание чл. 21, ал. 3 от ЗПБ е обявил и регистрирал откритие на находище на подземни богатства в срока и границите на площта по разрешението. На ЕТ "Тодор Дичов Христов" е издадено Удостоверение за търговско откритие № 0112 от 26.11.2003 г. от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗПБ (ред. ДВ, бр. 23 от 1999 г.). Административното производство по издаване на процесния административен акт е проведено по реда и при условията, предвидени в Закона за подземните богатства. Образувано е по заявление с вх. № 70-00-7-81 от 6.04.2004 г. от ЕТ "Тодор Дичов Христов", гр. София, до министъра на регионалното развитие и благоустройството за предоставяне концесия по право за добив на пясък от находище "Лисия", в съответствие с чл. 29, т. 3 от ЗПБ ( в приложимата редакция - ДВ, бр. 23 от 1999 г.) като заявената концесионна площ е в размер на 88 169 кв. м. В изпълнение на чл. 23, ал. 2 и чл. 26 от ЗПБ (ДВ, бр. 23 от 1999 г.) е извършено съгласуване със специализираните карта и регистър на разрешенията и със специализираните карта и регистър на находищата на подземни богатства, както и след съгласуване с компетентните министерства за опазване на националната сигурност и отбраната на страната, за защитени със закон територии, обекти, културни и исторически паметници. Процедурата по предоставяне на концесия не е приключила при действието на чл. 54 от ЗОП (ред. ДВ, бр. 23 от 1999 г.). В съответствие с § 105, ал. 1 от ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за подземните богатства (ДВ, бр. 100/2010 г.), административната преписка по предоставяне на концесия от находище "Лисия" е предадена на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, на който е възложено съгласно § 105, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, да довърши процедурите, започналите до влизане на закона в сила по досегашния ред. В съответствие с чл. 26, ал. 1 от ЗПБ (ДВ, бр. 100/2010 г.) е извършено съгласуване с Държавна агенция "Национална сигурност" - "без забележки" и с кмета на община Костинброд, който с вх. № Т-08-00-57 от 7.05.2012 г. е посочил, че находище "Лисия", не попада в урбанизирана територия и няма действащи подробни устройствени планове, както и че територията определена за концесия няма влязъл в сила устройствен план за изграждане на национален обект или обект на социалната или техническата инфраструктура - публична общинска собственост. Също така е посочено, че територията не е с обществено предназначение, която да е включена в план за развитие на общината приет от общинския съвет. Извършено е съгласуване с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) - Национална служба за защита на природата (НСЗП), която е далата становище, че добивът и първичната преработка на подземното богатство може да се осъществи само след решение за одобряване на инвестиционно предложение по процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие, както и по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на плановете, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. От министъра на икономиката, енергетиката и туризма са извършени нови действия по съгласуване на предложението за предоставяне на концесия в съответствие с чл. 32 от Устройствения правилник на МС. По предложението са дадени положителни становища от всички министри и компетентния областен управител, резултатите от което са отразени в приложена справка. На основание чл. 54, ал. 4 ЗПБ министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, към което са приложени: проект за решение, схема и координатен регистър на концесионната площ, акт за изключителна държавна собственост № 824 от 17.06.2004 г., одобрена финансова обосновка, справка за отразени становища по чл. 32 от УПМСНА, проект на концесионен договор. С Решение № 498 от 15.06.2012 г. на Министерски съвет, на основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 4 - 6 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите, във връзка с чл. 71 от Закона за подземните богатства и мотивирано предложение на министъра на икономиката, енергетиката и туризма, е предоставена концесия за добив на подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства - строителни материали - пясък, представляващи изключителна държавна собственост, от находище "Лисия", разположено в землището на с. Богьовци, община Костинброд, Софийска област. С решението е определена концесионна площ с размер 99 984 кв. м, индивидуализирана с координатите на точки от № 1 до № 12 в координатна система "1970 г.", съгласно приложението, като в тези граници е включена площта на находище "Лисия" с размер 88 169 кв. м. и площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива. За концесионер е определен ЕТ "Тодор Дичов Христов" - София, притежаващ Удостоверение за търговско откритие № 0112 от 26.11.2003 г., издадено от министъра на околната среда и водите. С решението са определени условия, които следва да се изпълнят, преди влизане в сила на концесионния договор - т. 4.1, а именно: "Влизане в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване в защитените зони, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, или на решение, с което е преценено да не се извършва такава оценка". Предвидени са изрични условия свързани с осъществяване на концесията - т. 7.1, а именно: "При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура". Предвидено е с т. 7.8. - "Концесионерът може да осъществява концесионна дейност само върху територии от концесионната площ, върху които е придобил право на собственост, или върху които има учредено право на ползване, или договор за наем със собственика на земята, и след приключване на съответните процедури за промяна на предназначението на поземлените имоти.", по т. 7.9. - "Концесионерът може да осъществява дейност върху концесионната площ въз основа на одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и/или републиканските пътища". Отделно в т. 8 са определени правата и задълженията на концесионера по концесията. Решението на МС е оспорено по реда на чл. 54, ал. 7 от ЗПБ от жалбоподателя с доводи за незаконосъобразност. В производството е допусната и приета съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, неоспорена от страните. От заключението на експертизата се установява, че концесионната площ е 99 984 кв. м и е разположена на 128 м от строителните граници на с. Богьовци, в най-късото разстояние по т. 9 от приложената към заключението схема. Посочено е, че площ от 73 360 кв. м заемаща северозападната част от концесионната площ, попада в границите на защитена зона "Раяновци" BG 0002001 от екологична мрежа Натура 2000, обявена със Заповед № РД № 569 от 5.09.2008 г. на министъра на околната среда и водите. Установено е, че в границите на концесионната площ попадат имоти от картата на възстановената собственост на землището на с. Богьовци, в частност и имот № 019015, м. "Песоко", нива с площ от 1 028 кв. м, собственост на жалбоподателя Цветан Иванов Ленков. Установено е, че по конкретната концесия не е одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план, който да включва концесионната площ и пътните връзки между обекта на концесията и местните и републикански пътища. Предвид на изложеното и в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства настоящият състав приема от правна страна, че обжалваното решение е постановено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Административното производство по издаване на процесното решение се е развило по реда на Закона за подземните богатства при спазване на процедурата по Глава втора, Раздел III в съответствие с § 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ (ДВ, бр. 100 от 2010 г.). В съответствие с чл. 29, т. 3 от ЗПБ титулярят на разрешение за търсене и проучване или за проучване се определя пряко за концесионер за добив на открито находище, ако е подал писмено заявление за концесия до съответния орган по чл. 7 в срок до 6 месеца след получаване на удостоверение за регистрираното откритие. В случая ЕТ "Тодор Дичов Христов" е получил Удостоверение за търговско откритие № 0112 от 26.11.2003 г. от министъра на околната среда и водите, на основание чл. 21, ал. 4 от ЗПБ, след което в законовия срок е подал заявление вх. № 70-00-7-81 от 6.04.2004 г. до министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което са приложени всички относими към процедурата документи - чл. 51 от ЗПБ. В съответствие с чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗПБ министърът на икономиката, енергетиката и туризма (в изпълнение на § 105 от ПЗР на ЗПБ), след извършено съгласуване, е внесъл в Министерския съвет предложение за вземане на решение, към което са приложени изискуемите по закон документи. На основание чл. 5, т. 3, чл. 6, ал. 3, чл. 29 и чл. 54, ал. 4 - 6 от Закона за подземните богатства, чл. 95е, ал. 1 от Закона за концесиите, във връзка с чл. 71 от Закона за подземните богатства, Министерският съвет е приел процесното решение, с което подробно са определени правата и задълженията по концесията. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че административният акт е издаден в нарушение на чл. 54, ал. 4 от ЗПБ, поради това, че министърът на икономиката, енергетиката и туризма не е спазил 6 месечният срок да внесе мотивирано предложение за предоставяне на концесия. Действително заявлението за предоставяне на концесия е с вх. № 70-00-7-81 от 6.04.2004 г. и в указания от закона срок не е било внесено мотивирано предложение от ресорния министър. Срокът е инструктивен и нарушаването му от страна на компетентния орган не обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила при провеждане на процедурата по предоставя на концесия. Независимо от това при спазване на изискванията на § 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПБ, след като не е била приключила процедурата по заявлението на ЕТ "Тодор Дичов Христов", правилно административната преписка е изпратена на компетентния министър, който е предприел действия по приключване, спазил е съгласувателната процедура и е внесъл мотивирано предложение в съответствие с преценката за целесъобразността и законосъобразността на предложението за предоставяне на концесия за добив съобразно условията на чл. 56 от ЗПБ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗПБ, предвид на това, че процедурата не е приключила в срок от две години от влизане на закона в сила. Посочената разпоредба е неприложима случая, след като с § 105, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗПБ е указан реда за приключване на висящите процедури и не е определен изричен срок за това. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че процесното решение е в противоречие с чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на плановете, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата). В административното производство е извършено съгласуване с Министерство на околната среда и водите (МОСВ) - Национална служба за защита на природата (НСЗП), която е далата становище, че добивът и първичната преработка на подземното богатство може да се осъществи само след решение за одобряване на инвестиционно предложение по процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на защитените зони съгласно чл. 31, ал. 1 от Закона за биологичното разнообразие и по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на плановете, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Именно в тази връзка изрично в процесното решение е прието, че концесионния договор влиза в сила от датата, от която са изпълнени едновременно условията - т. 4.1. "Влизане в сила на решение по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС) и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване в защитените зони, с което се одобрява осъществяването на инвестиционното предложение, или на решение, с което е преценено да не се извършва такава оценка". Възраженията на жалбоподателя за законосъобразност са относими към последващите изисквания по предоставяне и експлоатация на концесионната площ, а не към законосъобразността на процедурата по Глава втора, раздел III от ЗПБ. Предвид на факта, че част от концесионната площ попада в защитена зона (макар и определена след започване на административното производство), е предвидено условието за извършване на ОВОС и оценка на съвместимост, които обаче са последващи дейности, а не относими към преценката на административния орган за предоставяне на концесия върху подземни богатства. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя, че решението е постановено в нарушение на чл. 31 от Закона за здравето и органа не е взел предвид, че в непосредствена близост се намира населено място - с. Богьовци, с което се застрашава живота и здравето на населението. С оспорения административен акт са предвидени изрични условия свързани с осъществяване на концесията - т. 7.1, а именно: "При експлоатацията на подземните богатства да се спазват нормативните изисквания, свързани с опазването на земните недра, околната среда, водите, човешкото здраве, защитените със закон територии и обекти, правата върху горските територии и земеделските земи, културните ценности, националната сигурност, отбраната на страната и обществения ред, пътищата и пътната инфраструктура". Поставеното изискване от административния орган като условие за влизане в сила на концесионния договор и неговото изпълнение, не е елемент от фактическия състав по издаване на решение за предоставяне на концесия, а обезпечава и защитава именно претендираните от жалбоподателя права, ценности и интереси, които обаче са предмет на последващи дейности, свързани с влизане в сила на концесионния договор, поради и което не е налице твърдяната от жалбоподателя незаконосъобразност. В тази връзка са неоснователни възраженията на жалбоподателя и предвид наличието на данни за "подземни водни тела", "порови води" и "карстови води", по отношение на които следва да се изпълнят условията посочени в решението. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за нарушение на чл. 2, ал. 1 и чл. 18, ал. 3 от Закона за концесиите (ЗК). В случая за концесионер е определен ЕТ "Тодор Дичов Христов" въз основа на получено Удостоверение за търговско откритие № 0112 от 26.11.2003 г., на който по специален ред се предоставя концесия за добив по право при условията на чл. 29 от ЗПБ. Със специалния закон не се изисква специална правосубектност, а е необходимо заявителят да е титулярят на разрешение за търсене и проучване на подземни богатства. В случая ЕТ "Тодор Дичов Христов" е удостоверил това си качество и законосъобразно е определен за концесионер по реда на ЗПБ. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя свързани с това, че в концесионната площ попадат 48 недвижими имота, включително неговият имот, в резултата на което ще претърпи значителни вреди. За концесионната площ, в която попада земеделски имот № № 019015 собственост на жалбоподателя, е съставен акт за изключителна държавна собственост № 824 от 17.06.2004 г. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на Република България подземните богатства са изключителна държавна собственост, а съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗПБ регистрирането на откритие на подземни богатства и вписването му в регистъра на откритията на находища на подземни богатства, не променя собствеността, предназначението и ползването на недвижимия имот на повърхността на земята. Отделно от това с т. 7.8. от процесното решение изрично е въведено условие, че - "Концесионерът може да осъществява концесионна дейност само върху територии от концесионната площ, върху които е придобил право на собственост, или върху които има учредено право на ползване, или договор за наем със собственика на земята, и след приключване на съответните процедури за промяна на предназначението на поземлените имоти". Отношенията между концесионера и собственика на имот в концесионната площ се определят по реда на чл. 75, ал. 1 от ЗПБ, а при липса на съгласие въпросът се отнася до министъра на икономиката, енергетиката и туризма (сега министър на икономиката и енергетиката), като могат да се предприемат действия по отчуждаване и обезщетяване на собственика ( чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от ЗПБ). Обстоятелствата, че в концесионната площ попадат имоти собственост на трети лица не обуславя незаконосъобразност на оспорения административен акт, предвид на това, че е предвиден специален ред, по който се уреждат отношенията свързани с ползването на тези имоти и които не са предпоставка и елемент от процедурата по предоставяне на концесия по реда на Глава втора, раздел III от ЗПБ. С оглед на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при издаване на Решение № 498 от 15.06.2012 г. на Министерски съвет не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 146 от АПК, които да обуславят незаконосъобразност и отмяна на административния акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,