Решение № 428 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2015 г.

Решение № 428 от 13.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11745/2015 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на В. З. Ф. от гр. Г. против решение № 6 от 07.08.2015 г., постановено по гр. д. № 9/2015 г. недоумение буди определянето на делото по чл. 203 АПК като гражданско /№ 9 по описа за 2015 г. на Административен съд - Г./. Релевират се оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - община Г. оспорва основателността й. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Г., след като е разгледал по същество предявения от В. Ф. против община Г. иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е отхвърлил същия, като е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността на общината за вреди. От фактическа страна съдът е приел, че ищцата Фридрих е била призната за собственик, заедно с останалите сънаследници Ради и Р. К., на новообразуван имот 326, в кадастрален район 35 по плана на местността "Шенини", землище гр. Г., ЕКАТТЕ: 14218, одобрен със заповед № 340 от 06.10.2004 г. на областния управител на гр. Г., който имот е с площ от 1 043.56 кв. м и представлява земеделска земя извън строителни граници, въз основа на решение на ПК № 3550 от 31.10.1997 г., като във възстановените им имоти се включва 326, образуван от два ПИ 14218.35.329 и ПИ 14218.35.326. Със заповед № 1545 от 30.07.2010 г. на кмета на община Г. било одобрено частично изменение на ПНИ, като било вписано право на собственост на наследниците на К. /сред които е и ищцата/ върху горепосочените два ПИ /329 и 326/, от които бил образуван нов имот ПИ 14218.35.326 с нова площ от 1 043.56 кв. м. Със заповед № 1978 от 27.09.2010 г. по § 4к, ал. 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ на същите наследници било възстановено правото на собственост върху този новообразуван имот и с тази заповед бил довършен фактическият състав по реституцията. Със съзнанието, че процесният имот е неин, ищцата го приела в собственост с договор за доброволна делба в свой изключителен дял и, съответно, се снабдила с нотариален акт за собственост по отношение на него. В последствие тя била изненадана, когато с последваща заповед № 1301 от 06.07.2011 г. на кмета на община Г. /от издаването на която претендира вреди по настоящото дело/ била отменена предходната такава - № 1978 от 27.09.2010 г. В новата се предвиждало да се чете вместо "Възстановявам правото на собственост на наследниците на Р. и Р. К.", "Е. А. А. да придобие право на собственост върху ПИ 14218.35.326, закупен, съгласно нотариален акт 113/23.07.2001 г. ". Г-жа Ф. обжалвала заповедта от 2011 г. и тя била отменена с влязло в сила съдебно решение като незаконосъобразна. След постановяването на тази отмяна тя завела граждански иск против ползувателите на имота пред ГРС, като по така образуваното дело били приложени документи, от които се установявало, че наследниците на тези ползуватели били внесли по сметка на общината сумите по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на това основание са признати за собственици. От исковата претенция с обща стойност 31 124.32 лв. сумата от 1124.32 лв. съставлява дължимо й се обезщетение за направени от нея разходи по узаконяване на имота, 20 000.00 лв. съставляват пропуснати от нея ползи и 10 000.00 лв. е равностойността на причинените й неимуществени вреди. За да отхвърли иска за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди съдът е приел, че не са налице основанията по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, не са установени и доказани незаконосъобразни действия на длъжностни лица от общинската администрация във връзка с проведеното производство по земеделска реституция по отношение на ищцата. Така постановеното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Въпреки изложените пространни мотиви в подкрепа на крайния правен извод, именно с оглед предявеното от ищцата основание за търсене на обезщетение от незаконосъобразни действия и бездействия в производството по ЗСПЗЗ, съдът не е обсъдил задълженията на компетентния административен орган в проведеното производство по земеделска реституция по заявлението на наследниците на Р. и Р. К. от една страна и в производството по трансформация на правото на ползване в право на собственост по § 4 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Съдът не е посочил какви са били дължимите административнопроизводствени действия на компетентния административен орган, какви процесуални задължения спрямо заинтересованите страни съществуват за него, спазени ли са същите и какви последици от евентуалното им неизпълнение са произтекли за страните в административното производство. По настоящото дело, заведено след провеждане на гражданското съдопроизводство по чл. 108 ЗС, е ирелевантно становището на административния съд по установеното от гражданския съд придобивно основание в полза на ползвателите и техните правоприемници. От значение обаче е излагане на мотиви за това пред компетентния орган по § 4к ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ какви са били дължимите за спазване правила, налице ли е изискване за конституиране на заинтересовани страни и изпълнено ли е било същото. В каква фаза или на какъв етап на реституционното производство е осъществена колизията на права, с какви документи към този момент са легитимирани тези права - от една ищцата като наследник на бивш собственик, а от друга - правоприемниците на бившите ползватели, с какви диспозитивни документи /решения/ са били снабдени страните и каква правна сила имат същите. При преценката за това съдът следва да се съобрази освен с правилата, установени в АПК и с принципите, на които се подчиняват в административното производство органът и другите страни в него, вкл. принципа на съразмерност във всички негови аспекти по чл. 6 АПК, а също така и практиката на българския съд и ЕСПЧ при прилагане на чл. 1, § 1 от Протокол 1 към ЕКПЧ, вкл. и по българските дела, в които е установено нарушение на принципите на пропорционалност, на правната сигурност и обоснованите правни очаквания. С оглед на изложеното решението на Административен съд - Г. следва да се отмени, а делото да се върне за ново разглеждане от друг състав. Водим от горното, Върховният административен съд