Решение № 15444 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2014 г.

Решение № 15444 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13894/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Пламен Лазаров Симов, от с. Ковачевци, община-Перник, против Решение № 4843/14.07.2014 г. по адм. дело № 10801/2012 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответникът: Столичен общински съвет, чрез отдел "Правен" към Направление "А и Г", редовно призован, не се представлява. Ответникът: Миглена Добромирова Симова, от гр. София, редовно призована, не се явява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Миглена Добромирова Симова и Пламен Лазаров Симов, против Решение № 413/19.07.2012 г. на Столичен общински съвет /СОС/, като неоснователна. С това решение на СОС е одобрен проект за: ПУП-ПУР на ж. к. "Люлин-2мр." в съответни граници по приложения проект; ПУП-ПР на ж. к. "Люлин-2мр." в същите граници; ПУП- ПЗ за преструктуриране на на жилищен комплекс за ж. к. "Люлин-2мр." в обхвата на тези граници; и План-схеми на мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура. Решението на СОС е издадено на основание чл. 22, чл. 110, ал. 4 и чл. 129, ал. 1 от ЗУТ. Предмет на оспорване е решението на СОС, в частта относно собствения на оспорващите поземлен имот с пл. № 953, за който със ЗРП от 2001 г. на ж. к. "Люлин-2мр." е отреден УПИ IV-953, кв. 26, като с оспорения план същия е включен в УПИ IV, кв. 26, отреден "За озеленяване с режим на Тго". За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като е издадено от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и целта му. Според съда имота на оспорващите по ОУП на гр. София попада в устройствена зона за предимно комплексно застрояване, в която е допустимо терени да бъдат отредени за озеленяване. Приел е, че за имота е приложима разпоредбата на чл. 22, ал. 7 от ЗУТ, тъй като не може да бъда застроен по правилата на чл. 22, ал. 6 от с. закон. Приел е, че оплакванията за незаконосъобразност на плана по отношение предвиденото местоположение и разположение на площите за озеленяване, включая и процесния имот, са неоснователни, тъй като това е въпрос на целесъобразност от компетентност на органа. Съдът е отхвърлил заключението на СТЕ, относно възможността имота да бъде застроен, при спазване на изискванията на чл. 22, ал. 6 ЗУТ и на изискванията за 15% минимум озеленени площи за целия комплекс по чл. 21, ал. 4 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУ, като неотносимо. Решението е неправилно. При установеност на правнорелевантните факти, съдът е приложил неправилно материалния закон. По делото е установено, че действащия ПУП-ПРЗ на ж. к. "Люлин-2 мр.", кв. 26, в който попада имота на касатора - пл. № 953, е одобрен с решение на СОС от 30.03.2001 г. С него за имота е отреден УПИ IV-953, кв. 26, предназначен за "КОО". По ЗП от 2001 г. за УПИ IV, кв. 26 е предвидено застрояване с две свързани едноетажни сгради /Приложение № 2 към СТЕ/. Този ПРЗ е изменян само относно плана за регулация през 2007 г., като регулационните граници на УПИ IV са приведени в съответствие с имотните на пл. № 953 по КП. През 2009 г. е одобрена първоначална КККР на ж. к. "Люлин-2мр.", като имота на касатора е заснет с нов идентификатор 68134.4356.413, без промяна на площа и границите му. При тези данни изводите на съда за законосъобразност на оспорения план, в частта му засягаща имота на касатора са неправилни. Това е така, защото имота, към датата на одобряването на ПУП по чл. 22, ал. 4-7 от ЗУТ, е бил урегулиран в самостоятелен УПИ, с конкретно предназначение за "КОО" и предвидено самостоятелно застрояване с две свързани едноетажни сгради, по отношение на което собствениците са заявили желание за запазване /видно от възражението им срещу обявения проект/. При наличие на такова самостоятелно УПИ за имота на касатора, разпоредбата на чл. 22, ал. 6 от ЗУТ е неприложима. Същата предвижда урегулиране на неурегулирани дотогава поземлени имоти в съществуващи квартали с комплексно застрояване, с цел да бъдат застроени, при което се изисква показателите за застрояване за съответната устройствена зона /плътност и интензивност/ да не се надвишават. Когато обаче с плана за преструктуриране на жилищен комплекс се заварват съществуващи УПИ, с режим на застрояване, нормата на чл. 22, ал. 6 от ЗУТ е неприложима, съответно е неприложима и разпоредбата на чл. 22, ал. 7, изр. 2 ЗУТ, тъй като процесния имот, представляващ УПИ има предвидено застрояване, което собствениците желаят да реализират, поради което е невъзможно повторното му урегулиране, като част от друго УПИ с предназначение "озеленяване с режим на Тго" /терен на локални градинки и озеленяване/. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 22, ал. 3 от ЗУТ, съгласно която в жилищни комплекси, какъвто е ж. к. "Люлин-2 мр.", комплексното застрояване може да се съчетава със застрояване в отделни УПИ-ти. Това самостоятелно застрояване е следвало да бъде съобразено с предвиденото застрояване по чл. 22, ал. 6 от ЗУТ, при спазване на показателите за съответната устройствена зона по Приложение № 2 към чл. 3, ал. 2 от ЗУЗСО. Отделно с него няма да се нарушат минималните норми за озеленени площи в жилищния комплекс от 15% по чл. 21, ал. 4, вр. с чл. 17, ал. 1, т. 4 от Наредба № 7/2003 г. за ПНУОВТУЗ, съгласно заключението на вещото лице, според което този процент е спазен и възлиза на 16.2% за целия комплекс, вкл. и със застрояването на процесния имот. Съдът неправилно не е кредитирал заключението на СТЕ в тази му част, поради което и изводите му за законосъобразност на оспорения план, са неправилни. При отсъствие на предпоставките за приложение на чл. 22, ал. 7, изр. 2 от ЗУТ спрямо имота на касатора, оспореното решение на СОС е незаконосъобразно и е следвало да бъде отменено, а като не го е отменил съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и поради нарушението на чл. 15, ал. 3 от ЗУТ. С оспорения план, в частта му за регулация, съществуващия УПИ IV-413, кв. 26, собственост на касатора и ответницата Симова, се заличава, което изменение не може да стане, без тяхно съгласие, извън случаите на принудително отчуждаване. Освен това съдът в нарушение на съдопроизводствените правила неправилно не е установил, че в случая мотивите на органа за такова отреждане и последващо отчуждаване на имота, е попадането му в междублокови пространства-с реализирани благоустройствени мероприятия и с висока дървесна растителност, което не е установено. Процесния имот и съседните му УПИ-та не са застроени, не попада в междублоково пространство и има лице към улица. Следователно е налице противоречие между мотивите и диспозитива на оспореното решение, което е самостоятелно основание за отмяната му, като незаконосъобразно. С оглед изложеното обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по същество, с което жалбата на касатора и ответника Симова бъде уважена, като бъде постановена отмяна на оспореното решение на СОС, в частта му касаеща имот № 413, включен в УПИ IV, кв. 26 за "озеленяване с режим на Тго", като незаконосъобразно и преписката в тази част бъде върната на органа, за ново произнасяне. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от ЗУТ, Върховният административен съд, второ отделение