Решение № 6330 от 09.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3528/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за държавния служител /ЗДСл/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Ловеч, чрез процесуалния му представител адв. Давидова, против решение № 237 от 16.02.2026г., постановено по адм. д. № 398/2025г. по описа на Административен съд – гр. Ловеч, с което е отменена заповед № 054 от 18.08.2025г. на кмета на община Ловеч, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на Н. Н. В., заемащ длъжност "директор" на Дирекция "Икономическа политика и бюджет" в община Ловеч, считано от 01.09.2025г., поради съкращаване на длъжността. С решението община Ловеч е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че е неправилен извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаването на заповедта, като излага съображения, че е спазен предвидения за това ред и е налице направено и прието предложение за промяна на структурата в администрацията на общината. Навежда и съображения, че е неправилен извода на съда за материална незаконосъобразност на заповедта, поради липса на реално съкращение на длъжността. Напротив излага мотиви, че поради неправилно тълкуване на правните норми и съдебната практика, съдът е достигнал до неправилно решение, тъй като заеманата от жалбоподателя длъжност е престанала да съществува като нормативно определена позиция, както и поради това, че са налице значителни разлики и не е налице тъждество на функциите, задълженията и изискванията за длъжността, заемана от жалбоподателя новооткритата длъжност на създадената нова дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ при общината. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира разноски. Ответникът Н. Н. В., чрез процесуалния си представител адв. Русев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, адресат на оспореното съдебно решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение АС – гр. Ловеч е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно органът по назначаването - в рамките на правомощията му, при спазване на изискванията за форма по чл. 108 ал. 1 ЗДСл с посочени фактически и правни основания за издаването й, но при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Посочил е, че това е така, тъй като в случая не е изпълнено изискването на чл. 14 ал. 1 и ал. 2 от Наредбата за прилагане на класификатора за длъжностите в администрацията /НПКДА/ за промяна на длъжностното разписание, въз основа на мотивиран доклад, като не е била обоснована необходимостта от извършеното преструктуриране. Приел е и че такива мотиви не се съдържат и в решение № 466 от 31.07.2025г. на Общинския съвет – Ловеч, с което е прието изменение на структурата на общинската администрация, нито в предложението на кмета на общината, въз основа на което е прието това решение. Приел е, че това нарушение е съществено, тъй като препятства и съдът да направи проверка дали е промяната е насочена към оптимизиране на работата на администрацията и по – добро изпълнение на функциите и целите. Съдът принципно е приел, че за да е налице реално съкращаване на длъжността е необходимо да са налице комулативно дадени следните две предпоставки: длъжността да не фигурира като нормативно определена позиция, в щатното разписание и като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени в длъжностна характеристика. Посочил е и че в случая длъжността заемана от В. директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в резултат на промяната на длъжностното разписание, обективно не е престанала да съществува, като е приел, че е налице напълно аналогична длъжност, към която са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на длъжността, заемана от жалбоподателя, а именно новата такава директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“. Посочил е, че промяната касае изваждането на отдел „Общински имоти“, който е бил част от закритата дирекция „Икономическа политика и бюджет“, невключването му в структурата на новата дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ и прехвърлянето му на пряко подчинение на заместник – кмета на община Ловеч, като това обаче не води до възникването на нови функции и задължения във връзка с новоразкритата длъжност, а напротив само до намаляването на същите. Приел е и че при сравнение на длъжностните характеристики на съкратената длъжност директор на дирекция и тези на новооткритата такава откритите разминавания се дължат на различно формулирани, но смислово еднакви по естеството си задължения. Поради това е приел, че длъжността не е премахната като система от функции, задачи и отговорности, като така е обосновал липса на реално съкращение, съответно липса на предпоставките по чл. 106, ал. 1 т. 2 ЗДСл. По тези съображения е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно. Правилно съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 106, ал. 1 от ЗДСл орган, в съответствие с изискванията за форма. Неправилен е извода на съда за допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, а именно липса на мотивиран доклад и обосновка на направените структурни промени в общинската администрация. Напротив в случая е налице мотивирано предложение от кмета на община Ловеч за структурни промени в общинската администрация, която касае цялата администрация както общата, така и специализираната. Налице е и коригирано предложение, което е направено във връзка с обсъждане на предложенията, от което пък е видно, че промените се правят във връзка със съкращаване на общата численост на общинската администрация и в частност със съкращаване на такава, която се дофинансира със средства от местните приложи. В случая макар и да не е наименовано „доклад“ предложението и коригираното предложение изпълнява изискванията на чл. 14 от НПКДА, тъй като характера на документа се извежда от неговото съдържание, а не от формалното му наименование. Правилен и в съответствие със закона е изводът на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради това, че не съответства на материалноправните норми и целта на закона. Правилно и в съотвествие със събраните по делото доказателства съдът е приел, че в случая не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. по следващите съображения За да бъде съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече да не съществува. В случая въз основа на събраните в хода на производството доказателства, е обоснован извода на съда, че не се установява наличието на тези две предпоставки. Правилен е извода на съда, че длъжността заемана от В. директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ в резултат на промяната на длъжностното разписание, обективно не е престанала да съществува. Макар и формално да може да се приеме, че е налице първата законова предпоставка, а именно длъжността, на която е бил назначен жалбоподателя да не съществува вече като нормативно определена позиция в длъжностното разписание, тъй като по новата структура е предвидено да има дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“, обосновано първоинстанционния съд е приел, че промяната касае само наименованието на дирекцията, но не и същината й. Правилен и в съответствие със закона и събраните доказателства е извода на съда, че е налице напълно аналогична длъжност, към която са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на длъжността, заемана от жалбоподателя, а именно новата такава директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“. Настоящият състав при направена съпоставка на длъжностните характеристики на заеманата от жалбоподателя длъжност директор на Дирекция „Икономическа политика и бюджет“ и новосъздадената такава директор на Дирекция „Бюджет, финанси, контрол и икономическа политика“ е налице почти пълна идентичност на системата от функции, задължения и изисквания за тази длъжност. Т.е. длъжността като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика не е престанала да съществува, а напротив съществува в почни напълно същия обем. В тази връзка обосновано и в съответствие със събраните доказателства, които е оценил в тяхната съвкупност първоинстанционния съд е приел, че не са налице предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, съответно, че не е налице съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателя. Съответен на закона в тази връзка е извода за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски, а искането на ответника по касация като основателно и доказано, представени са доказателства за строени разноски пред настоящата инстанция, следва да бъде уважено в претендирания размер. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,