Решение № 4773 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 757/2015 г.

ВАСVIII отделение21.04.2016 г.докладчик Димитър Първанов

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 26.11.2014 г., по адм. дело № 192/2014 г. по описа на Административния съд – В.. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4773 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 757/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на [фирма], представлявано от Й. Ц. Й., подадена чрез адв. Л. И., срещу решение № 96 от 26.11.2014 г., по адм. дело № 192/2014 г. по описа на Административния съд – В., с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗМ-4500-190 от 16.09.2014 г. на началника на Митница В., с правно основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения при прилагането на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че наказанието в наказателното постановление следва да се наложи по действителната пазарна цена, съобразно заключението на вещото лице, тъй като тази цена е реалната стойност на цигарите. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество, като се отмени заповедта. Ответникът по касационната жалба – Началникът на Митница В. не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 и ал. 2 ЗАДС, във връзка с чл. 124а, ал. 1 ЗАДС и чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС на касатора е наложена принудителна административна мярка – "запечатване на обект" – пивница "Д. ", находяща се в [населено място], център, стопанисван от [фирма], със седалище и адрес на управление: [населено място], общ. В., обл. В., [улица], Булстат[ЕИК] управлявано и представлявано от Й. Ц. Й. за срок от 1 месец. Посочено е, че запечатването трябва да се извърши на петия работен ден от връчването на заповедта и съответно наказателно постановление (НП) № 164/2014 г. Достъпът до обекта е забранен за срок от 1 месец. На основание чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС стоките в обекта, с изключение на тези който са предмет на нарушението, следва да бъдат отстранени в срок до пет работни дни от връчване на заповедта и наказателното постановление. На основание чл. 124 б, ал. 3 ЗАДС, във връзка с чл. 60, ал. 1 АПК, относно ПАМ "запечатване на обект" е допуснато предварително изпълнение, което е спряно от съда. По делото е била назначена съдебно-икономическа експертиза (СИЕ), която да изчисли стойността на дължимия акцизен бандерол на 12 броя кутии цигари марка "D. " без български бандерол. От заключението на вещото лице е видно, че стойността на цигарите възлиза на 42 лв., а стойността на невнесения акциз на 24. 80 лв. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът се е обосновал, че актът е валидно издаден, като административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде оспорената заповед, при наличие на издадено НП за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС. С НП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. и на основание чл. 124 а, ал. 1 ЗАДС търговецът е лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от 1 месец – административно наказание за това, че търговецът е държал в обекта 12 броя кутии цигари марка "D. ", без български акцизен бандерол. Съдът е счел, че заповедта за налагане на ПАМ е своевременно издадена, след издаване на наказателното постановление. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС, тъй като в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124 а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ, при условията на обвързана компетентност. Съгласно чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС, при налагане на ПАМ по чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС се забранява и достъпът до обекта на нарушителя. Тази забрана няма характер на самостоятелна ПАМ, а законосъобразността й е предпоставена от наложената мярка по чл. 124 б ЗАДС. Съдът е приел, че и тази мярка е законосъобразна, поради което не са налице пороци в налагането на забраната по чл. 124 в ЗАДС. Първоинстанционният съд не е кредитирал заключението на вещото лице по СИЕ и е приел, че административния орган правилно е пресметнал, че за намерените в търговския обект цигари без бандерол, дължимия акциз за 12 кутии цигари е 44. 94 лв. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни и по същество касаят единствено наложената имуществена санкция в НП, тъй като касатора твърди, че цената на цигарите с марка "D. ", която марка не е одобрена за продажба в търговската мрежа, следва да се определи по пазарна цена, а не по правилника за прилагане на ЗАДС. Н. на ПАМ на основание чл. 124 б, ал. 1 и чл. 124 в, ал. 1 ЗАДС се извършва от административния орган в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124 а ЗАДС, което от своя страна са налага за различни нарушения, включително и за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС, както правилно е приел и първоинстанционния съд. По делото не е било спорно, че търговеца е осъществил посоченото нарушение в чл. 123, ал. 2 ЗАДС. С издаденото Наказателно постановление № 164/2014 г. е ангажирана административно-наказателната отговорност на касатора за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС и са наложени санкции, включително и по чл. 124 а ЗАДС. Именно наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражнява определена дейност се явява предпоставка и условие за издаване на процесната принудителна административна мярка. Същата е своевременно издадена, в най-ранния възможен момент – издаване на наказателното постановелние. Разумният срок в случая започва да тече именно от този момент и се явява спазен. Обосновано съдът е приел, че принудителните административни мерки са насочени именно към обекта по чл. 124 б, ал. 1 ЗАДС – "където е установено нарушението". Видно е от доказателствата – акт за установяване на административно нарушение (АУАН), протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки и наказателно постановление, че нарушението – държане на акцизни стоки - тютюневи изделия (цигари) без български акцизен бандерол, са били открити в търговски обект – пивница "Д. ", находяща се в [населено място], център, стопанисван от касатора, за който е постановена ПАМ. Неоснователно е твърдението на касатора, че наказанието следва да се наложи по действителната пазарна цена на цигарите, тъй като тази цена е реалната стойност на цигарите, защото въпросите за стойността на откритите при проверката цигари и за дължимия за тях акциз са неотносими към ПАМ по чл. 124 б ЗАДС. Имуществената санкция в размер на 2 000 лв. е наложена с наказателното постановление за административно нарушение по чл. 123, ал. 2 ЗАДС. Съгласно тази разпоредба на юридическо лице или едноличен търговец, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без бандерол, когато такъв е задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с бандерол с изтекъл срок на валидност, се налага имуществена санкция в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 2 000 лв., а при повторно нарушение – не по-малко от 4 000 лв. В случая с наказателното постановление е наложена глоба в най-ниският, предвиден от закона размер. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

1