Решение № 333 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 918/2012 г.

Решение № 333 от 12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 918/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Костадинка Недкова Производството е по чл. 250 ГПК. Молителят, [фирма], [населено място], иска допълване на решение № 76 от 26.07.13 г. постановено по делото, тъй като съдът не се е произнесъл по направеното искане за присъждане на законна лихва върху присъдената главница от 4707,10 лева за периода от 24.04.2008 г. до окончателното изплащане. Ответниците по молбата не депозира отговор по нея. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: При разглеждането на въззивната жалба, с която е обжалван изцяло първоинстанционния акт, нито в отхвърлителната, нито в потвърдителната част на въззивното решение е налице произнасяне относно претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за дължимо възнаграждение по договор за охрана на гребна база П. за периода от 24.04.2008 г. до окончателното изплащане на тази главница. В срока по чл. 250, ал. 1 ГПК не е поискано допълване на въззивното решение в тази част. Молбата по чл. 250 ГПК е неоснователна. Налице е пропуск на второинстанционния съд да се произнесе по иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за дължимо възнаграждение по договор за охрана на гребна база П. за периода от 24.04.2008 г. до окончателното изплащане т. е. по част от спорния предмет, въведен с въззивната жалба, който е могъл да бъде поправен само по реда и в срока по чл. 250 ГПК чрез сезиране на въззивната инстанция с искане за допълване на постановеното от нея решение, което не е направено в настоящия случай. Предмет на касационното производство може да бъде само произнасянето на въззивната инстанция, вкл. по реда на чл. 250 ГПК. При липса на разглеждане на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение в частта относно иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна лихва върху главницата за дължимо възнаграждение по договор за охрана на гребна база П. за периода от 24.04.2008 г. до окончателното изплащане и неосъществена защита срещу този пропуск чрез искане за допълване на въззивното решение по чл. 250 ГПК, е недопустимо касационният съд да се произнесе по този иск, тъй като той не се явява предмет на касационното обжалване, ограничен от предметния обхват на въззивното решение. Предвид горното, настоящата инстанция намира, че молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава. Водим от горното, на основание чл. 250 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение