Решение № 9638 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2012 г.

Решение № 9638 от 3.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6197/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пролетина Георгиева Якимова - Цонева от гр. Бургас и министъра на околната среда и водите чрез процесуалния си представител Мерин Кючюкова срещу решение № 385/10.01.2012 г., постановено по адм. дело № 9380/2011 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение. Пролетина Георгиева Якимова-Цонева от гр. Бургас в касационната си жалба макар да не е посочила конкретни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, от изложението в жалбата може да се направи извод, че се релевира оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че отмененото решение на министъра на околната среда и водите съдържа всички реквизити, изискуеми по закон и в него е извършен анализ спрямо режима на дейностите в защитена зона BG00010007 "Странджа" относно съгласуване на инвестиционно предложение за "изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката - Бакъра и поземлен имот № 62459.71.72 в местността "Бозалък" в землището на с. Резово, Община Царево. Оплаква се, че съдът не се е съобразил с всички представени по делото доказателства и въз основа на тях е следвало да изгради мотивите си относно проверката за законосъобразност на административния акт. Министърът на околната среда и водите също обжалва съдебното решение с оплаквания, че е неправилно поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон - Закон за биологичното разнообразие (ЗБР) и Наредба за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (Наредбата), както и оплаквания за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът в противоречие с установената фактическа обстановка и доказателствата по делото е формирал правните си изводи. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са развити в касационната жалба с искане за отмяна на съдебното решение като неправилно. Ответникът по касационните жалби "Сдружение за дива природа - Балкани" - гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационните жалби, тъй като обжалваното съдебно решение противоречи на чл. 31, ал. 7 във връзка с ал. 5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), а също изводите на съда са необосновани, тъй като противоречат на отразеното в самото решение на министъра - стр. 2, абзац 3, стр. 3, т. 4 от Условията. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационните жалби са подадени от надлежно легитимирани страни и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и са процесуално допустими и разгледани по същество са основателни поради следните съображения: ВАС, III отделение е бил сезиран с жалба от "Сдружение за дива природа Балкани" срещу решение № 21-ОС/2011 г. на министъра на околната среда и водите, с което на основание чл. 31, ал. 7 от ЗБР е съгласувано инвестиционно предложение за "Изграждане на две вилни сгради за собствени нужди в поземлен имот № 62459.71.33, местност "Чучуриката - Бакъра и поземлен имот № 62459.71.72 в местността "Бозалък" в землището на с. Резово, Община Царево. Съдът е приел че в оспореното решение министърът на околната среда и водите не е извършил проверка за допустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на дейностите в защитена зона BG00010007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, като е налице нарушение на чл. 12, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата. Съдът е приел, че това допуснато нарушение не дава възможност на съдебната инстанция да се произнася по другите твърдяни от жалбоподателя нарушения, тъй като те следва да се обсъдят след произнасянето на административния орган по допустимостта на инвестиционното предложение. Затова съдът не се е произнесъл по съществото на делото, отменяйки оспорения административен акт на министъра на околната среда и водите. Обжалваното решение е неправилно. Министърът на околната среда и водите е съгласувал инвестиционно предложение, направено от Пролетина Цонева за изграждане на описаните по-горе две вилни сгради. Според административният орган това инвестиционно предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони от екологичната мрежа Натура-2000. Това предложение според министъра е свързано с промяна предназначението на 3,001 дка, респ. 0,617 дка земеделски земи в посочените в решението поземлени имоти. Тези имоти попадат в границите на две защитени зони по смисъла на ЗБР за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в защитената зона "Странджа" с решение № 122/2007 г. на Министерския съвет на Република България. С цел предотвратяване на косвени въздействия върху природното местоообитание 1240 "Стръмни морски склонове, обрасли с ендемични видове Limonium" и свързаните с него видове, вкл. птици" е поставено условие в оспореното пред съда решение вилните сгради да се ситуират в близост до границите на имота със съседния, както и строителните работи да се извършват извън гнездовия период на птиците (1 април - 30 юни). Относно наличието в тези зони на сухоземни видове костенурки, влечуги и бозайници е поставено условие от административния орган да се осигури възможност за свободното им преминаване - мрежа, жив плет и др. Относно озеленяването в решението на министъра е поставено условие да се използват видове, характерни за природните местообитания, като при поддържането им да не се използват пестициди и минерални торове. Касаторите, както се посочи по-горе са недоволни от съдебното решение, тъй като мотивите на съда се свеждали само до обстоятелството, че в обжалваното решение не била извършена проверка за допустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на дейностите в защитена зона BG00010007 "Странджа" за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна". В тази част на мотивите на съдебното решение съдът се е позовал на чл. 12, ал. 1, 2, 3 и 4 от Наредбата, която предвижда задължително компетентният орган да извърши проверка за допустимост на инвестиционното предложение въз основа на документите по чл. 19 и допълнителната информация по чл. 11, ал. 1, когато такава е поискана. Министърът на околната среда и водите сочи в касационната си жалба, че за защитена зона BG00010007 "Странджа" няма заповед по чл. 12, ал. 6 ЗБР за обявяването й, вкл. заповед по смисъла на чл. 19, ал. 1 от същия закон и затова нямало разписан режим на дейности в нея, за да се извърши анализ за допустимост на инвестиционното предложение спрямо режима на дейностите в тази защитена зона. В процесния случай в Наредбата са посочени отделните етапи, през които се извършва преценката за съвместимост на инвестиционното предложение - чл. 7 и съгласно т. 2 на посочената разпоредба задължително се извършва проверка за допустимост, след което се извършват и останалите преценки: преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху защитените зони; оценка на степента на въздействие върху защитените зони; оценка на качеството на доклада за степента на въздействие върху защитените зони; провеждане на консултации с обществеността и издаване на решение по ОС от компетентния орган и контрол по изпълнението му. Следователно, без извършване на преценка за допустимост, не следва да се преминава към преценка на останалите оценки за съвместимост, тъй като е налице последователност на отделните етапи на тези оценки. Преценката за допустимост съгласно разпоредбата на чл. 12 от Наредбата е въз основа на документите по чл. 10 или допълнителната информация по чл. 11, когато такава е поискана. Тази проверка се извършва спрямо режима на дейностите в защитените зони. В чл. 10 от Наредбата са изброени необходимите документи, които следва да се представени от възложителя на инвестиционното предложение, а по чл. 11, когато има непълноти в документацията и са поискани допълнителни такива. Проверка за допустимост е извършена в решението на министъра и това е видно от отразеното в него на стр. 2, 3 и 4. Прието е от министъра, че инвестиционното предложение е допустимо спрямо режима и на природен парк "Странджа" и спрямо режима на защитена зона BG0002040 "Странджа" за опазване на дивите птици, обявена със заповед № РД-802/2008 г. на министъра на околната среда и водите. Освен това чл. 12, ал. 6 от Наредбата не е приложим, тъй като тази ал. 6 е отменена към момента на издаване решението на министъра и затова не е било приложимо право към този момент. При неиздавани заповеди по чл. 12, ал. 6 от Наредбата, респ. по чл. 19, ал. 1 ЗБР, то проверката за допустимост не е обвързана от тях. С оглед изложеното по-горе обжалваното решение е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав, тъй като няма произнасяне по съществото относно законосъобразността на решението на министъра на околната среда и водите. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,