Решение № 6795 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2009 г.

Решение № 6795 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11004/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по чл. 145 сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. с чл. 35, ал. 2 от Закона за електронните съобщения /ЗЕС/.

Образувано е по подадената жалба от "АЛФА - ЩИТ - ГЕОРГИЕВ" - ЕООД със седалище в гр. Видин и адрес на управление: ул. "Цар Александър II" № 87 чрез управителя и представляващ дружеството Иван Георгиев Цанов срещу Акт № 32 от 16.07.2009 г. за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/, издаден от Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/.

В жалбата са въведени твърдения за незаконосъобразност на административния акт, като постановен в нарушение на административно-производствените правила и материалния закон. Според жалбоподателя, изводът на КРС, че се дължи посочената в акта сума от 24 331.51 лв., не е подкрепен с доказателства. Оспореният АУПДВ не е мотивиран. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразен АУПДВ № 32 от 16.07.2009 г., издаден от КРС, като съобрази представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и да му присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата - Комисия за регулиране на съобщенията - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Ковачев. Счита, че представените от жалбоподателя писмени доказателства, представляващи платежни нареждания, не следва да се вземат предвид, тъй като носят дати, следващи датата на издаването на АУПДВ.

Върховна административна прокуратура, редовно призована, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Върховният административен съд, Първо отделение, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 144 от АПК, приема за установена следната фактическа обстановка:

С АУПДВ № 32 от 16.07.2009 г. КРС е установила публично държавно вземане на "АЛФА - ЩИТ - ГЕОРГИЕВ" - ЕООД със седалище в гр. Видин и адрес на управление: ул. "Цар Александър II" № 87 общо в размер на 24 331.51 лв. главница, представляващи: 1. еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс № 00023/20.09.07 г. в размер на 12 500 лв. на основание чл. 139, ал. 2 от ЗЕС , във вр. с чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 2, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за далекосъобщенията /ЗД/, приета с ПМС № 71 от 07.04.2004 г. /отм. ДВ, бр. 106/14.12.07 г., считано от 01.01.08 г./ и 2. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотен спектър за периода 01.01.08 г. - 30.09.09 г. в общ размер 11 831.51 лв. на основание чл. 143, ал. 1 от ЗЕС, във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 5 и 7 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 297 от 05.12.2007 г. /отм. ДВ, бр. 109/23.12.08 г., считано от 01.01.08 г./ и във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС за 2009 г. по ЗЕС, приета с ПМС № 316 от 12.12.2008 г. в сила от 01.01.09 г. В акта е посочено, че върху така дължимите суми се дължи лихва в размер на законната лихва до момента на погасяването им без да е определен конкретен размер на дължимата лихва до датата на издаването му.

На "АЛФА - ЩИТ - ГЕОРГИЕВ" - ЕООД е издадено от КРС разрешение № 0023/20.09.07 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - РМR на основание чл. 30, т. 10 от ЗЕС и Решение № 1193 на КРС от 20.09.07 г. за срок от 15 години, считано от 20.09.07 г. при задължение на дружеството да заплаща таксите в сроковете и в размерите, определени в приложение № 2 към разрешението. В приложение № 2 са определени следните такси, срокове и начин на заплащането им: 1. еднократна такса за издаване на разрешението, съгласно чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 2, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за далекосъобщенията /ЗД/, приета с ПМС № 71 от 07.04.2004 г., в размер на 12 500 лв. Тази такса следва да се заплати при издаване на разрешението, съгласно чл. 15, ал. 1 от Тарифата; 2. годишна такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотен спектър, съгласно чл. 1, чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 7, ал. 5 от Тарифата в размер на 7 500 лв. Тази такса се заплаща на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се отнася, съгласно чл. 17, ал. 1 от Тарифата. При заплащане с платежно нареждане се посочва номерът на разрешението и вида на таксата /съответно точката от приложението/, за която е извършено плащането.

КРС е издала и изменение № 00023-01/15.02.08 г. на разрешение № 0023/20.09.07 г., което влиза в сила от 15.02.08 г. и действа до края на срока, за който е издадено разрешението, като представлява неразделна част от него. Изменението касае приложение № 2 към разрешението в частта му, относно годишната такса, която остава в същия размер - 7 500 лв., но са посочени текстовете на новата Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 297 от 05.12.2007 г., като на основание чл. 13, ал. 1 от същата, таксата се дължи на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се отнася вноската.

АУПДВ е издаден след извършена проверка от Дирекция "Финансово, стопанско обслужване и управление на човешките ресурси" към КРС, резултатите от която са обективирани в справка № Ф2-725/07.07.09 г. От същата справка се установява, че не е заплатена еднократната такса за издаване на разрешението в размер на 12 500 лв. За I-во тримесечие на 2008 г. се дължи доплащане на годишната такса в размер на 581.51 лв., а за периода от 01.04.08 г. до 30.09.08 г. - общо дължимата годишна такса е в размер на 11 250 лв.

АУПДВ е връчен на дружеството-жалбоподател на 30.07.09 г. Жалбата до ВАС е подадена чрез КРС на 10.08.09 г.

С молба от 26.04.2010 г. от страна на жалбоподателя са представени по делото 7 бр. платежни нареждания:

1. платежно нареждане от 04.08.2009 г., с което е преведена сумата от 581.51 лв., представляваща дължимата като доплащане сума за годишната такса за I-во тримесечие на 2008 г.

1. платежно нареждане от 11.08.2009 г., с което е преведена сумата от 12 500 лв. за издаване на разрешение № 00023/20.09.07 г.

1. платежно нареждане от 02.11.2009 г., с което е преведена сумата от 1875 лв., представляваща дължимата годишната такса за периода 01.04.08 г. - 30.06.08 г.

1. платежно нареждане от 22.01.2009 г., с което е преведена сумата от 450 лв., представляваща част от дължимата годишната такса за периода януари, февруари и март 2009 г. по разрешение № 00023/20.09.07 г.

1. платежно нареждане от 02.06.2009 г., с което е преведена сумата от 450 лв. без да е посочено за кой период се отнася плащането.

1. платежно нареждане от 10.11.2009 г., с което е преведена сумата от 1875 лв. без да е посочено за кой период се отнася.

1. платежно нареждане от 08.12.2009 г., с което е преведена сумата от 1600 лв. и като основание за плащането е посочено решение 713 Б-Т.

Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 от АПК от надлежна страна и същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

При извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, на петте основания посочени в чл. 146 АПК, съдът проверява най-напред за неговата валидност - т. е. дали атакуваният акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на неговата власт и в съответната писмена форма с необходимите реквизити; спазени ли са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и дали е съобразен с целта на закона.

Оспореният административен акт - АУПДВ е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбите на ЗЕС. Според чл. 21 от същия: (1) Функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията". (2) Комисията е специализиран независим държавен орган. (3) Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги. (4) Комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон. В чл. 53 (2) е предвидено, че Комисията ежегодно до 30 септември на текущата година предлага на Министерския съвет да приеме тарифа за таксите, които се събират от комисията, а в чл. 147. (1) се посочва, че размерът на таксите по тази глава, сроковете и начинът на плащането им се определят с тарифа за таксите, които се събират от комисията, приета от Министерския съвет по предложение на комисията.

Производството по издаването на оспорения акт е започнало по инициатива на компетентния орган, съгласно чл. 24, ал. 1, предл. първо от АПК, като доказателствата, в изпълнение изискването на чл. 36, ал. 1 от АПК, са събрани служебно от административния орган, след извършена документална проверка на извършените от жалбоподателя плащания на дължимите такси в изпълнение на неговите задължения, регламентирани в специалния закон и изрично посочени т. 2.3. от самото разрешение и в приложение № 2 към същото. АУПВ отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. т. от 1 до 8 от АПК. В него са изложени както фактическите основания за издаването му, така и правните основания; издаден е в установената от закона писмена форма, като съдържа и нормативно установените по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

По отношение на материалния закон, съдът намира, че е налице спазването му, предвид следното:

На "АЛФА - ЩИТ - ГЕОРГИЕВ" - ЕООД е издадено от КРС Разрешение № 0023/20.09.07 г. за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс - радиочестотен спектър за осъществяване на електронни съобщения за собствени нужди чрез електронна съобщителна мрежа от подвижна радиослужба - РМR на основание чл. 30, т. 10 от ЗЕС и Решение № 1193 на КРС от 20.09.07 г. за срок от 15 години, считано от 20.09.07 г. Съгласно чл. 139, ал. 2, т. 2 от ЗЕС, се дължи еднократна такса за издаване на разрешение за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс, а съгласно чл. 140, т. 1 от същия закон, за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс се дължи годишна такса.

Жалбоподателят не оспорва, че размерът на еднократната такса за издаване на разрешението - 12 500 лв. е правилно определена, съгласно чл. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7 и чл. 2, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по Закона за далекосъобщенията /ЗД/, приета с ПМС № 71 от 7.04.2004 г. /отм. считано от 01.01.08 г./ и действаща към датата на издаването на разрешението. Според чл. 15, ал. 1 от Тарифата, същата е следвало да бъде заплатена при издаването на разрешението, т. е. на 20.09.07 г. Същата е заплатена с платежно нареждане от 11.08.2009 г., представено от жалбоподателя в хода на настоящото съдебното производство.

Жалбоподателят не оспорва също така, че размерът на годишната такса за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс от радиочестотен спектър е определен правилно, съгласно чл. 1, чл. 7, ал. 1, т. 5 и чл. 7, ал. 5 от Тарифата, посочена по-горе, в размер на 7 500 лв. при издаването на разрешението, както и съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 5 и 7 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС по ЗЕС, приета с ПМС № 297 от 05.12.2007 г. /отм. ДВ, бр. 109/23.12.08 г., считано от 01.01.08 г./ и във вр. с чл. 6, ал. 1, т. 2 и чл. 6, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се събират от КРС за 2009 г. по ЗЕС, приета с ПМС № 316 от 12.12.2008 г. в сила от 01.01.09 г., действащи през процесния период от време. Тази такса се заплаща на четири равни вноски до края на месеца, предхождащ тримесечието, за което се отнася, съгласно чл. 145, ал. 1 от действащия ЗЕС.

Макар да оспорва определения с АУПДВ размер на дължимите суми, жалбоподателят не е представил доказателства за заплащането им изцяло до датата на издаването на акта, нито е заявил искане за назначаване на ССЕ, която след проверка на документите, намиращи се при ответника, да определи този размер.

Съгласно чл. 235, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр. с чл. 144 от АПК, съдът е длъжен да вземе предвид и представените от жалбоподателя платежни документи, независимо, че повечето от извършените с тях плащания са направени след издаването на акта, а именно - платежно нареждане от 11.08.2009 г., с което е преведена сумата от 12 500 лв. за издаване на разрешение № 00023/20.09.07 г.; платежно нареждане от 04.08.2009 г., с което е преведена сумата от 581.51 лв., представляваща дължимата като доплащане сума за годишната такса за I-во тримесечие на 2008 г.; платежно нареждане от 02.11.2009 г., с което е преведена сумата от 1875 лв., представляваща дължимата годишната такса за периода 01.04.08 г. - 30.06.08 г.; платежно нареждане от 22.01.2009 г., с което е преведена сумата от 450 лв., представляваща част от дължимата годишната такса за периода януари, февруари и март 2009 г. по разрешение № 00023/20.09.07 г.; платежно нареждане от 10.11.2009 г., с което е преведена сумата от 1875 лв. без да е посочено за кой период се отнася. Тъй като сумата е платена след издаването на АУПДВ и е установено плащането на задълженията за годишна такса за ползване за първите две тримесечия от 2008 г., би следвало да се приеме, че е погасено задължението и за третото тримесечие на 2008 г.

По отношение на платежно нареждане от 02.06.2009 г., т. е. преди датата на проверката и справката, на които се е позовал органът при издаването на акта, с което е преведена сумата от 450 лв. без да е посочено за кой период се отнася плащането, не е доказано от страна на жалбоподателя, че това плащане не е взето предвид от ответника при определяне размера на задължението. Това би могло да стане само след проверка на документите, намиращи се при ответника от вещо лице и изготвянето на експертиза, каквато не е поискана от жалбоподателя. С платежно нареждане от 08.12.2009 г., с което е преведена сумата от 1600 лв., не се установява плащане на задължение по акта, тъй като основанието за плащането, посочено в него, е решение 713 Б-Т.

С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, Първо отделение, намира, че оспореният АУПДВ следва частично да бъде отменен на основание чл. 172, ал. 2 от АПК за следните суми: 12 500 лв., представляваща еднократна такса за издаване на разрешението; 581.51 лв., представляваща дължимата като доплащане сума за годишната такса за I-во тримесечие на 2008 г.; 1875 лв., представляваща дължимата годишната такса за периода 01.04.08 г. - 30.06.08 г.; 1875 лв., представляваща дължимата годишната такса за периода 01.07.08 г. - 30.09.08 г. и 450 лв., представляваща част от дължимата годишната такса за периода 01.01.09 г. - 31.03.09 г., като за забавените плащания се дължат лихви до датата на съответното плащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски, представляващи държавна такса, съразмерно с уважената част от жалбата, в размер на 35.50 лв. Ответникът по делото не е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното, Върховният административен съд, Първо отделение