Решение № 9196 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7430/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на Д. В., роден на [дата]., гражданин на Сърбия, против решение 3771 от 08.06.2023 г., постановено по адм. д. 3503 по описа за 2023 г. на Административен съд София-град. Релевира нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира присъждане на сторените в настоящото производство разноски. Ответникът директор на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи (МВР), със седалище и адрес на управление в София, на [улица], не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва касационната жалба, а по същество иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила, като правилен. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Участващият по делото представител на Върховната прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок за касационно обжалване по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна. С обжалваното решение, в производство по реда на чл. 26, ал. 11 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във вр. с чл. 145 и сл. АПК, е отхърлена жалба на Д. В., рег. 13187/03.04.2023 г. срещу Отказ на директора на Дирекция Миграция МВР за предоставяне на право на постоянно пребиваване на лицето в Република България, рег. 5364р-4728/25.02.2023 г. и той е осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. Административният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: Административното производство пред директора на Дирекция Миграция МВР е започнало по Заявление на Д. В., рег. Г-3526/23.09.2022 г. (л. 23-26 от първоинстанционното дело) за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. Към него били приложени изискуемите документи по чл. 34, ал. 1, чл. 35 и чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България (ППЗЧРБ). На 19.01.2023 г. е извършена проверка на адреса, деклариран от чужденеца. За установеното е изготвена Докладна записка (ДЗ), рег. 5364р-1944/24.01.2023 г. (л. 15-16, пак там). В нея е отразено, че при посещението на място, Виданович не е установен на заявения от него постоянен адрес. Собственикът на имота е заявил писмено в сведение (л. 17, пак там), че не е виждал чужденеца от датата, на която този собственик е подал декларация, че осигурява жилище и адресна регистрация на В. в собствения си апартамент, и е посочил, че не желае той да се води на адреса му. В докладната е посочено, че е извършена справка за пътуване на лице чужд гражданин в АИС Граничен контрол , в която е въведено последно влизане на В. на територията на страната ни на 20.12.2022 г., в 12:23 ч. през ГКПП Калотина шосе с цел туризъм, като е напуснал на същата дата в 14:55 ч. през същия ГКПП. Съгласно установеното от административния орган, В. е сключил безсрочен трудов договор 050/23.09.2022 г. (л. 40, пак там) с ТЦМ БАУ ООД , регистриран в НАП и актуален към периода на провеждане на административното производство, прекратен на 24.04.2023 г. (л. 66, пак там) Като извършил справки в АИС Граничен контрол , компетентният орган установил, че чуждият гражданин е влизал и излизал от страната четири пъти в рамките на един ден на дати 23.09.2022 г., 14.11.2022 г., 20.12.2022 г. и 31.01.2023 г. На 25.02.2023 г. директорът на дирекция Миграция МВР издал Отказ за предоставяне на право на постоянно пребиваване на лицето, рег. 5364р-4728/25.02.2023 г. с мотив, че то е декларирало неверни данни. В хода на съдебното производство пред първата инстанция, ответникът е представил писмо от Главна инспекция по труда , изх. 23023163/05.04.2023 г. (от л. 50 до л. 54, пак там), в което са описани резултатите от проверка, извършена на ТЦМ БАУ ООД с ЕИК 205984110. Проверяващият орган е установил, че дружеството има сключени трудови договори с 32 лица чужди граждани, в т.ч. и с Д. В., като договорите са сключени с цел същите да получат постоянно пребиваване на основание техния български произход. Управителят на дружеството представил документи, съгласно които чуждите граждани удостоверили постъпването си на работа в деня на подписване на трудовите си договори или от следващия ден, на същите е провеждан начален инструктаж и са запознати с правилата за работа при работодателя. Установено е, че веднага след постъпване на работа, те подавали молби за ползване на неплатен отпуск, разрешаван от управителя на фирмата, респективно не упражнявали труд. Съгласно Справка за пътуване на лице чужд гражданин (л. 65 от първоинстанционното дело), представена в съдебно заседание, за периода 01.01.2021 г. 31.05.2023 г. В. е влизал на територията на Република България 17 пъти, но за по няколко часа. При така установената фактическа обстановка, административният съд е приел, от правна страна, че подадената от В. жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, но че е неоснователна. Мотивирал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК и при постановяването му е спазен материалния закон, като не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Като обсъдил разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЧРБ, е приел, че конкретният случай попада в обхвата на чл. 10, ал. 1, т. 23 ЗЧРБ чужденецът е декларирал неверни данни, което е основание да му се откаже разрешение за пребиваване. Позовал се е на събраните по делото доказателства. Посочил е, че чуждият гражданин периодично е влизал на територията на страната, но е престоявал само за по няколко часа в рамките на деня на влизане, не е открит на декларирания от него адрес в София и собственикът на жилището, където се предполага, че лицето е пребивавало постоянно, е заявил, че В. никога не е живял там, поради което е и оттеглил съгласието си да бъде регистриран на неговия адрес. Допълнил е, че лицето не е открито на работното му място, а управителят на дружеството-работодател е признал, че трудовият договор, сключен с В. е формален за да може чужденецът да кандидатства за постоянно пребиваване на територията на Република България. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспорения отказ. Отхвърлил е подадената срещу него жалба, като неоснователна. Присъдил е разноски, съобразно изхода на спора. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Отправеното до административния орган искане се основава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), съгласно която разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. По повдигнатия спор е следвало от страна на съда да бъде преценена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, Съгласно цитираната норма за получаване право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ чужденецът прилага документите по чл. 34, ал. 1, т. 1, 2 и 5, нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и удостоверение за раждане. Съгласно изискването на чл. 35, ал.1 ППЗЧРБ за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не е необходимо представяне на доказателства за осигурено жилище, каквото е изискването на чл. 34, ал. 1, т. 3 от Правилника, а нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване. В тази насока съдът не е изложил мотиви какви са изискванията на закона при заявяване на предоставяне на право на постонянно пребиваване и не е даден отговор, съобразно тази нормативна уредба, следва ли лицето при подаване на заявлението непременно да живее на този адрес или декларирането му има за цел да уведоми органа за осигурен адрес за регистрация. Тогава може да се даде отговор и за приложението на чл. 10, ал. 1 , т. 23 ЗЧРБ представен ли е документ с невярно съдържание от подалото искането лице. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение