Решение № 5523 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2020 г.

Решение № 5523 от 5.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 13570/2020 г., III о., докладчик съдията Бранимира Митушева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. М. от гр. Банско срещу Решение № 1574 от 19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 591/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу заповед № 244 з-1455/11.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, както и е осъден жалбоподателят да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – незаконосъобразност и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага допълнителни доводи, че с оглед на това, че се намира в място за лишаване от свобода, забраната за напускане на страната се явява прекомерно тежко наказание, а и не се налага подобна забрана, тъй като той не може да напусне страната. Ответникът – директор на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Благоевград, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от М. М. срещу заповед № 244 з-1455/11.06.2020 г. на директора на ОД на МВР – Благоевград, с която на М. М. е наложена, на основание чл. 76, т. 1 и чл. 78, ал. 1 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ принудителна административна мярка /ПАМ/ – забрана за напускане пределите на Република България, до настъпване на законното основание за нейната отмяна. Оспорената заповед е мотивирана с това, че в изпълнение на бързо полицейско производство № 86/2020 г. по описа на РУ – гр. Банско М. М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, след като вече е осъждан с влязла в сила на 11.11.2015 г. присъда по нохд № 292/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК. За да отхвърли жалбата срещу заповед № 244 з-1455/11.06.2020 г. на директора на ОД на МВР – Благоевград, Административен съд – Благоевград е приел, че заповедта е издадена от компетентен административен орган и в предвидената от закона форма. Прието е, че макар и да се установява, че няма данни по делото директорът на ОД на МВР – Благоевград да е уведомил жалбоподателят за образуваното административно производство, то това не е съществено нарушение на административно-производствените правила. Според първоинстанционният съд са налице и материално-правните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД, доколкото се установява по делото от предложението на Районна прокуратура – гр. Разлог и от Постановления за привличане на обвиняем от 27.05.2020 г. и 28.05.2020 г., постановени от разследващ полицай в РУ – гр. Банско, че М. М. вече е бил осъждан за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и че срещу него е повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 2 от НК – за управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, след като е осъдено лицето с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1. Прието също така от съда, че административният орган, при наличието на материално-правните предпоставки, се е произнесъл в рамките на предоставената му от закона оперативна самостоятелност и е упражнил властническите си правомощия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият тричленен състав на ВАС, трето отделение, напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по подадената жалба, като правилно е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и не е налице някое от отменителните основания по чл. 146 от АПК. Съгласно чл. 76, т. 1 от ЗБЛД по преценка на компетентния административен орган може да не се разреши напускане на страната на лица, по отношение на които е повдигнато обвинение за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години, и на осъдени за такива престъпления, до изтърпяване на наложеното им наказание. В случая касационният жалбоподател е бил осъден с влязла в сила на 11.11.2015 г. присъда по нохд № 292/2015 г. по описа на Районен съд – гр. Разлог, за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и същият е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343б, ал. 2 от НК – за управляване на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0. 5 на хиляда, след като е осъдено лицето с влязла в сила присъда за деяние по ал. 1. Престъплението е от общ характер и за него се предвижда лишаване от свобода за срок от една до пет години и глоба от петстотин до хиляда и петстотин лева. При така обективираните юридически факти, като е приел, че обжалваната заповед е законосъобразен индивидуален административен акт, първоинстанционният съд е постановил съответно на материалния закон решение. Правнорелевантните факти при проверка законосъобразността на административния акт са тези, посочени от органа като основание за издаването му, а наличието на такива е било несъмнено установено в хода на проведеното съдебно-административно производство. По делото са представени неоспорени доказателства, че лицето вече е осъдено за умишлено престъпление от общ характер по текст от НК, както и че му е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по чл. 343б, ал. 2 от НК, предвиждащ наказание "лишаване от свобода" до пет години, поради което с установяване на изискуемия се от приложимата правна норма факт, предпоставките за прилагане на ПАМ по отношение на касационния жалбоподател са доказани. С оглед тези данни административният акт на цитираното в него фактическо и правно основание правилно е приет за законосъобразен. При налагането на ПАМ по чл. 76 от ЗБЛД е предоставена законова възможност на административния орган да извърши преценка по целесъобразност за налагане на тези мерки, предвид диспозитивния характер на посочената разпоредба. На контрол за законосъобразност от съда подлежи само наличието на условията, визирани в чл. 76, т. 1 от ЗБЛД, но не и преценката по целесъобразност на административния орган да приложи предвидените мерки за административна принуда. Настоящата инстанция намира, че в случая условията, при които може да бъде наложена ПАМ по чл. 76, т. 1 от ЗБЛД са налице, а именно: жалбоподателят е привлечен като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до пет години. Това обстоятелство е установено чрез приетите по делото писмени доказателства и между страните няма спор по тези факти. Административният орган в рамките на възложеното му дискреционно правомощие обосновано е приел, че осъщественият нормативен състав създава необходимост от прилагането на ПАМ, с което се изпълняват целите на закона. Изложените като мотиви за издаването на заповедта фактически обстоятелства съответстват на предвидените по закон предпоставки за налагане на ограничението за напускане на страната. Съдебният контрол върху заповедта се свежда до проверка не за нейната правилност, а за точното приложение на закона. Решението е обосновано, изведените правни изводи са правилни и не противоречат на установеното посредством ангажирания доказателствен материал действително фактическо положение. При липсата на нарушения на правораздавателната дейност на решаващия състав, касационната жалба е неоснователна. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,