Решение № 15813 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2009 г.

Решение № 15813 от 21.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13565/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Калин Йосифов Йосифов от гр. София, с искане за отмяна на влязлото в сила определение № 2212 от 17.02.2009 г. постановено по административно дело № 11857/2008 г. на ВАС, IV отделение, с което е оставено в сила определение № 544 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1040 по описа за 2007 г. на Административен съд - София-град. В молбата за отмяна, на основание чл. 239, т. 2 и 6 от АПК молителят счита, че са налице нови писмени доказателства, от които се установява, че се засягат реституционните му претенции спрямо обекта на приватизация. На следващо място твърди, че в хода на наказателно производство пред СРС, 18 състав е доказана неистинността на заключението на вещото лице Васил Т. Георгиев, кредитирано по адм. д. № 1006/02 г. на СГС, IIIа отделение. На последно място се позовава на депозирана жалба № 42631/05 г.- първа камара на ЕСПЧ. Моли да бъде отменено определението и в частта на разноските. Ответникът - Столична общинска агенция за приватизация, чрез процесуалния си представител юрсиконсулт Рангелова моли молбата да бъде оставена без уважение. В писмени бележки доразвива доводите относно недопустимост, респективно неоснователност на молбата. Заинтересованата страна ЕТ "Теменуга В. Н. В. - Тодорка Цветкова" не взема становище по молбата. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240 от АПК. Определение № 2212, постановено по административно дело № 11857/2008 г. на ВАС, IV отделение е в сила от 17.02.2009 г., а молбата за отмяна е подадена на 12.03.2009 г. С определението, чиято отмяна се иска, тричленния състав на ВАС, IV отделение е оставил в сила определение № 544 от 25.06.2008 г., постановено по адм. д. № 1040 по описа за 2007 г. на Административен съд - София-град, с което е прекратено производството по делото. Производството пред Административният съд-София-град е било образувано по жалба на Калин Йосифов срещу решение № 1907, взето по протокол № 152 от 16.032007 г. на СОАП. С това решение е внесена повторно в Столичния общински съвет докладна записка № 1200-479 от 27.07.2006 г. за откриване на процедура за приватизация по реда на чл. 35 ЗППДОП (отм.) за обект: "Кафе-бар "Теменуга", находящ се в гр. София, бул. "Мария Луиза" № 49, общински нежилищен имот, стопанисват от район "Възраждане", Столична община. Предходно откритата процедура за приватизация на същия обект е била оттеглена с решение № 1567 от 8.09.2006 г. За да прекрати производството по делото АС е приел, че докладната записка за внасяне на предложение за вземане на решение не подлежи на съдебен контрол, че решението за внасяне на предложение няма самостоятелно правно действие, а е част от процедурата по издаването на индивидуален административен акт и на следващо място, че жалбоподателят не е участник в производството по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 ЗППДОП (отм.), което е започнало по предложение на заинтересованата страна и не е активно легитимиран да го обжалва. Реституционните му претенции относно обекта на приватизация не се засягат непосредствено от оспореното решение. С определението чиято отмяна се иска състав на ВАС е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел, че определението е правилно макар и с други мотиви. Приел е, че решението за откриване на процедура за приватизация подлежи на съдебен контрол, а не е междинен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 АПК, но същото решение, не засяга непосредствено реституционните претенции на жалбоподателя спрямо обекта на приватизация, поради което той няма и правен интерес от обжалването на решението за внасяне на предложение за вземане на решение за приватизация. Предвид оставяне в сила на обжалваното определение, Калин Йосифов е осъден да заплати на СОАП разноски за юрисконсултско възнаграждение от 150 лв., определени според чл. 11 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При така установеното настоящият състав намира, че молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт е извънреден способ за защита срещу порочни съдебни актове. Основанията за отмяна са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК. Основанията на които се позовава молителят са разпоредбите на чл. 239, т. 2 и 6 от АПК, които визират отмяна по т. 2, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото; и по т. 6, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Твърдяното в молбата за отмяна обстоятелство, че в хода на наказателно производство пред СРС, 18 състав е доказана неистинността на заключението на вещото лице Васил Т. Георгиев, кредитирано по адм. д. № 1006/02 г. на СГС, IIIа отделение, не е подкрепено с доказателства. За да се приложи разпоредбата на чл. 239 т. 2 от АПК е необходимо престъплението, свързано с делото, което компрометира истинността на фактите, на които е основан атакувания съдебен акт да е установено с влязла в сила присъда. В случая е представена техническа експертиза изготвена по дознание № 5663/06 г., по описа на СД "Полиция", без данни за образувано съдебно производство и неговото приключване с влязъл в сила съдебен акт, поради което не е налице визираното в искането основание за отмяна на влязлото в сила определение. Не е налице и хипотезата на чл. 239 т. 6 от АПК, тъй като видно от представените доказателства се установява, че от молителя е депозирана жалба заведена под № 42631/05 г.- първа камара на ЕСПЧ, като доказателства за разглеждане на жалбата по същество не са ангажирани. За да се приложи разпоредбата на чл. 239 т. 6 от АПК е необходимо да бъде постановено решение на Европейския съд за защита на правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Бланкетно изложеното в молбата основание за наличие на нови писмени доказателства, от които се установява, че се засягат реституционните претенции на молителя спрямо обекта на приватизация не следва да бъде обсъждано, поради липса на конкретизиране на същите доказателства. За яснота следва да бъде отбелязано, че производството във връзка с реституционната претенция на молителя по реда на ЗОСОИ е приключила с влезли в сила съдебни актове, тъй като исканията за тяхната отмяна са отхвърлени. Безспорно на молителя е определено обезщетение с компенсаторни записи, поради което и при липса на нови доказателства молбата за отмяна на влязлото в сила определение като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. В частта на разноските искането също е неоснователно. По изложените съображения, Върховния административен съд, петчленен състав, I колегия