Решение № 424 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1410/2013 г.

Решение № 424 от 25.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1410/2013 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Производството пред ВКС е образувано по искане на М. А. Г., подсъдима по нохд № 402/2012 г. на Мездренския районен съд и по внохд № 175/2013 г. на Врачанския окръжен съд, за възобновяване на наказателното производство. Искането си осъдената е мотивирала с това, че: не й е била дадена възможност да бъде защитавана от договорен, вместо от служебен защитник; не е било взето предвид твърдението й, че е "работела" за назованата в искането Р. Л. И., наказана за измами с причинена далеч по-голяма вреда от тези, които Г. е извършила, с много по-ниско от това на Г. наказание, при това, отложено от изтърпяване; районният съд не бил призовал поискан/и от Г. свидетел/и; наложеното наказание от 2 години и 4 месеца лишаване от свобода било явно несправедливо, несъобразено с обстоятелството, че Г. била "самотна майка" с двама сина на възраст 17 и 19 години; извършеното от Г. престъпление било неправилно квалифицирано, тъй като била реабилитирана за предишните си осъждания. В съдебно заседание осъдената и служебният й защитник поддържат искането с довода, че делото трябва да се върне за ново разглеждане /без посочване на стадия/ предвид дадената от осъдената информация за участие в извършеното от нея престъпление и на други лица. Заключението на представителя на ВКПр е за оставяне на искането без уважение. Възраженията срещу правилността на първоинстанционната присъда и въззивното решение прокурорът намира за неоснователни, а установяването основателността на претенцията да са налице нови обстоятелства от значение за правилното решаване на делото, би могла да даде основание за възобновяване на делото, но по друг ред. ВКС установи: С присъда № 43 от 12.II.2013 г. по нохд № 402/2012 г. на Мездренския районен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, М. А. Г. е призната за виновна в това, че при условията на продължавана престъпна дейност, осъществена в /населено място/, /населено място/ и [населено място] за времето от 27.Х.2010 г. до 13.ХII. с. г. и с цел да набави за себе си имотна облага, е възбудила и поддържала у множество лица заблуждението, че е служител във "фирма" със седалище в София, занимаващо се с изкупуване на кредити, мотивирала измамените да закупят и й предадат закупените с потребителски кредити вещи с обща стойност 15 641.50 лв., и след като нито върнала вещите на закупилите ги, нито погасила сключените от тях заеми, причинила на измамените имотна вреда в посочения размер. За това деяние и на основание чл. 209, ал. 1 НК Г. е наказана с 3 години и 6 месеца лишаване от свобода, редуцирани по чл. 58а, ал. 1 НК на 2 години и 4 месеца, търпими в затвор при строг първоначален режим. Наложеното наказание е определено като общо и за съвкупността от престъпления, за които Г. е санкционирана още по нохд № № 10262/2011 г., 23429/2011 г. и 21147/2012 г., всички на Софийския районен съд. Присъдата е влязла в сила на 27.V.2013 г., когато е потвърдена с необжалваемо решение № 67 по внохд № 175/2013 г. на Врачанския окръжен съд. Искането за възобновяване е допустимо - съдебните актове, чиято отмяна или изменяване се иска, са сред изброените в чл. 419 НПК; искането е направено от осъден по-малко от месец след влизане на присъдата в сила; отнася се до присъда и решение, които не са проверявани по касационен ред - но не и основателно. Приемайки делото да не се разгледа и реши по общия ред, а по този на съкратеното съдебно следствие и, в частност, по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, районният съд е изслушал становището на подсъдимата и нейния защитник, изразено в съдебното заседание, проведено на 13.ХII.2012 г. В това заседание подсъдимата Г., освен че е заявила признанието си, че е "извършвала тези неща", описани в обвинителния акт, е настояла да посочи и лицето, за което е "работела", Р. Л. И.. Това изявление на Г. нито е било пречка делото да се разгледа по реда на Глава двадесет и седма НПК, нито е задължавало съда към каквито и да било процесуални действия /за разлика от чл. 286, ал. 2, изр. второ от отменения НПК, който чл. е прередактиран през 1994 г. и изцяло отменен през 1999 г. без аналогия в друга правна норма/. Първоинстанционният съд не е ограничил правото на Г. да представя доказателства, относими към дейността, в която е обвинена. Тя не е и сочила такива, а лицата, които е назовала в съдебното заседание на 13.ХII.2012 г. - Т., К. и Н., първите двама в приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване, последният с неизвестен адрес " в /населено място/..." - са можели да потвърдят не друго, а, че Р. Л.И. "първо се е свързала с тях". Процесуалните права на Г. не са били ограничени и с оглед на защитника й. Защитата на Г. е била служебна, осъществена от С. К. С., адвокат от Врачанската АК. С този защитник Г. е участвала както в съдебното заседание на 13.ХII.2012 г., когато за първи път е бил даден ход на делото, така и в следващото, последно, съдебно заседание, проведено на 12.II.2013 г. Нито в този период или преди това, нито в съдебните заседания или между тях Г. не е изказвала каквото и да било недоволство от защитника си, нито пък е заявявала намерение да бъде защитавана от договорен защитник. Въззивната жалба е подадена от същия защитник, различно отношение към когото Г. не е показала и пред въззивния съд, така че сегашните й твърдения "нарушиха /ми/ правата" и "не ми дадоха възможност да бъда защитавана от избран...защитник" са изцяло лъжливи. Твърдението за допуснато от двете съдебни инстанции нарушение на материалния закон, подкрепено с довода, че за предишните си осъждания Г. била реабилитирана, не би следвало дори да се коментира, след като, първо, санкционираните по гореизброените нохд № № 10262/2011 г., 23429/2011 г. и 21147/2012 г. престъпления се намират в съвкупност с престъплението, предмет на проверяваните присъда и решение, второ, предишно осъждане не се отразило върху квалифицирането на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК и, трето, същата квалификация би била дадена за извършеното от Г. деяние и без предходно осъждане. Няма основание за възобновяване на наказателното производство и поради явна несправедливост на наложеното на Г. наказание лишаване от свобода, тъй като такова нарушение съдилищата не са допуснали. Ако досега известната измамническа дейност на Г. с причинена на различни граждани имотна вреда за близо 26 000 лв. беше предмет на едно, а не на четири отделни дела, тази сума, значително надвишаваща големите размери от 70 минимални работни заплати, би обусловила квалифицирането на извършеното престъпление по по-тежко наказуемия чл. 210, ал. 1, т. 5 с възможността за конфискация по ал. 2 на този член, така че наложените 3 години и 6 месеца лишаване от свобода с подлежащи на изтърпяване от тях 2 години и 4 месеца са по-скоро проява на снизходителност, отколкото на прекалена строгост. Съобразно дотук изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 426 НПК, ВКС