Решение № 11040 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2011 г.

Решение № 11040 от 13.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9302/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Петко Петков, в качеството му на процесуален представител на Цветан Неделчев Цонев, едноличен търговец с фирма ЕТ "Цветан Цонев", срещу решение № 953 от 28.05.2011 г. по ад. дело № 426 по описа за 2011 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата срещу решение № 53 от 19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив, с което е отказано издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Съдебни разноски не се претендират. Ответната страна по касационната жалба - началникът на митница Пловдив оспорва същата като неоснователна чрез постъпила писмена защита от процесуалния представител юрисконсулт Нели Игнатова. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд - Пловдив е било решение № 53 от 19.01.2011 г. на началника на митница Пловдив. Същото е издадено по повод заявление с вх. № ЗАДС-810/30.04.2010 г. и вх. № Ц47-0015/1.11.2010 г. на митница Пловдив, с приложени към него документи, за издаване на разрешение за търговия с тютюневи изделия. При проверка на представените документи е констатирана нередовност по повод на част от документите, а именно по чл. 114, ал. 1, т. 5 - свидетелство за съдимост и т. 9 - документ за собственост или договор за наем на помещения на търговския склад. По повод първото обстоятелство е представен документ за съдимост рег. № 4472/15.04.2011 г., според което лицето е осъждано за престъпление от общ характер. По повод второто обстоятелство е представен документ - договор за наем от 1.08.1999 г., между едноличния търговец и община Стара Загора, който не е актуален. С писмо № Ц 47-0015 от 11.11.2010 г. на митница Пловдив, на основание чл. 115, ал. 2 от ППЗАДС е поискано от заявителя да отстрани установените нередовности в заявлението, като му е даден 14-дневен срок затова, като е предупреден за последиците, ако не изпълни дадените указания. За това обстоятелство молителят е уведомен на 15.12.2010 г., като в указания срок не е отстранил нередовностите по подаденото заявление. Административният орган е издал сега обжалваното решение, като е отказал издаването на разрешение за търговия с тютюневи изделия за процесния търговски обект, понеже не е представил изискващите се документи по чл. 114 от ППЗАДС. При издаването на акта в него като правно основание са посочени разпоредбите на чл. 90д, ал. 1, чл. 90г, ал. 3 от ЗАДС, във връзка с чл. 59 от АПК. С първоинстанционната жалба е представено разрешение № 68-00-0112-2059 от 8.02.2011 г. на община Стара Загора, с което на търговеца е разрешено да разположи РЕП за продажба на вестници и списания в посочения в него парцел, за определен срок. Представена е и фактура относно заплатена месечна такса на общината. В мотивите си съдът е изложил тази фактическа обстановка по спора, като е направил обоснован извод за законосъобразност на оспореното решение на началника на митница Пловдив. Съдът е отграничил спорното от безспорното, като е приел, че по делото не се оспорва факта, че посочените изисквания за издаване на разрешението не са били налице към момента на заявлението, след даване на срок за изпълнението им и към момента на постановяване на административния акт. Според съда не се явява изпълнено изискването по чл. 114, ал. 1, т. 9 от ППЗАДС и с представяне на посоченото доказателства - разрешение от 8.02.2011 г. за поставяне на временни и преместваеми съображения, издадено от община Стара Загора. Аргументира се с приложението на чл. 142, ал. 1 от АПК, според която разпоредба съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Според съда актът се явява законосъобразен и поради неизпълнение изискването по чл. 114, ал. 1, т. 5 от ППЗАДС. Изложените от съда изводи са правилни в тази част на спора и се споделят от настоящия съдебен състав. Основното възражение в първоинстанционната жалба, което се поддържа и в касационната жалба е, че административният орган се е позовал на чл. 90д, ал. 1, чл. 90г, ал. 3 от ЗАДС, които не са били действащо право към момента на предявяване на заявлението му, като това от своя страна обуславя и незаконосъобразност на проведената процедура по отстраняване нередовността на заявлението в дадения 14-дневен срок, изтекъл на 30.12.2010 г., когато чл. 90 г от ЗАДС не е действал. По повод тази част на спора съдът също е изложил подробни аргументи и доводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Както е посочил и съда разпоредбата на чл. 90 г от ЗАДС (нов, ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) съдържа регламентация на процедурата по извършване на проверка на приложените към заявлението документи, респ. даване на срок за отстраняване на нередовности в него и произнасяне с акт. Отменената разпоредба на чл. 115 (Отм. - ДВ, бр. 8 от 2007 г., нов, бр. 24 от 2010 г., в сила от 26.03.2010 г., отм., бр. 16 от 2011 г., в сила от 22.02.2011 г.) от ППЗАДС съдържа аналогична регламентация. Тази последна разпоредба е била в сила към момента на подаване на заявлението, както и към момента на провеждане на производството по отстраняване. Следва да се приеме, че в обсъжданото административно производство са обсъждани правилно тези разпоредби, понеже те са били действащо право. Към момента на издаване на административния акт 19.01.2011 г. е в сила разпоредбата на чл. 90г от ЗАДС. Същата разпоредба е процесуална, поради което правилно административният орган я е приложил и се е позовал на нея, след като има неприключило, висящо административно производство. Това се отнася и за чл. 90д от ЗАДС, на който също се позовава административният орган, понеже и тя е процесуална норма и като такава следва да бъде съобразявана и прилагана. След като няма изрична разпоредба, която урежда друг процесуален ред за довършване на висящи административни производства и е налице идентичност в правната регламентация, която вече е законова, то на още по-голямо основание административният орган следва да я съобрази. Посочените в акта правни разпоредби се явяват действащо процесуално право към датата на издаване на акта и не може да се извърши позоваване на отменени правни процесуални норми, още повече, че новите такива имат и обратно действие по правило. В развилото се административно и съдебно производства правото на защита на адресата на акта и жалбоподателя не е било накърнено. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото на ответната страна не се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция, понеже не е осъществявано процесуално представителство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение