Решение № 5447 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11676/2016 г.

ВАСV отделение25.04.2018 г.докладчик Емил Димитров

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4671 от 04.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5055/2016 г. по описа на Административен съд С. -град. ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, да заплати на К. К. Л. ЕГН **********, сумата от 760 /седемстотин и шестдесет/ лева, разноски по делото за настоящата инстанция. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5447 от 25.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11676/2016 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на дирекция "Правнонормативна дейност" в МВР, чрез процесуален представител, срещу Решение № 4671 от 04.07.2016 г., постановено по административно дело № 5055/2016 г. от Административен съд С.-град, с което е отменена негова заповед № 8121нт-352/26.04.2016 г. за налагане на К. К. Л. - началник "Нормотворческа дейност" в МВР при дирекция "Правнонормативна дейност", дисциплинарно наказание "мъмрене" за срок от един месец. Касаторът навежда доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Не претендира разноски. Ответната страна К. К. Л. чрез процесуален представител адвокат У. оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване акта на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 221, ал. 1 от АПК и чл. 232 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд имплицитно е приел /независимо от липсата на мотиви предвид задължението му за извършване служебна проверка по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК на основанията по чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК/, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в кръга на правомощията му и в предписаната от закона форма, което се потвърждава от представените по делото доказателства. Съдът е счел, че при издаване на оспорената заповед са нарушени както процесуалните правила за провеждане на дисциплинарното производство, така и неправилно е приложен материалният закон. Решението на Административен съд С.-град е правилно. При образувано дисциплинарното производство без издаване на нарочна заповед /по реда на чл. 205 от ЗМВР/, каквото е процесното, за дисциплинарнонаказващия орган е налице задължение да изясни фактите и обстоятелствата, относно извършеното нарушение, което може да стане и чрез извършване на проверка /чл. 205, ал. 2 от ЗМВР/. В процесния случай дисциплинарнонаказващият орган еднолично е извършил проверката, в противоречие с разпоредбата на чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, предвиждаща възможността ДНО да назначи проверка, но не и сам да извърши такава, с което е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените. От последователно даваните обяснения на К. Л. до ДНО на 01, 04, 05 и 07.04.2017 г., включително и от обясненията с дата 20.04.2016 г. по повод връчената покана за даване на писмени обяснения, както и от съдържанието на административната преписка се установява, че служителя е изпълнил пряка заповед на заместник-министъра на вътрешните работи К. Ц., за незабавно изпращане на подготвени проекти на материали по електронна поща на началника на политически кабинет на министъра на вътрешните работи З. Т. Независимо от горното, на наказаното лице е вменено нарушение на служебната дисциплина, представляващо неизпълнение на разпоредбите на закона за МВР и на издадените въз основа на него заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, изразено в бездействие - недокладване и несъгласуване с директора на дирекция "Правнонормативна дейност" - МВР на изготвените проекти на документи, произтичащо от задължение по длъжностна характеристика рег. № 5499/24.06.2011 г. "да изпълнява възложените от ръководството задачи", които според ДНО са възложени в случая с т. 10 от утвърдените със Заповед рег. № Iз2131/25.01.2013 г. на министъра на вътрешните работи правила за създаване, оформяне и съгласуване на документи в МВР, а именно преди подписване ли утвърждаване на документите от министъра, заместник-министъра или главния секретар на МВР, същите се съгласуват от ръководителите на съответните структури, в зависимост от функциите и компетентността им съгласно изискванията на нормативните актове и длъжностната характеристика. От прочита на заповед № 8121нт-352/26.04.2016 г. не се установява коя точно заповед на прекия ръководител не е изпълнило наказаното лице- устното разпореждане на Директора на дирекция "Правнонормативна дейност" в МВР да се прегледат файлове, получени по електронна поща, да се подготви комплект документи за проект на РМ за одобряване ЗИДЗБЛД от името на министъра на вътрешните работи, или друго. Същевременно видно от съдържанието на посочената от ДНО разпоредба на т. 10 от правила за създаване, оформяне и съгласуване на документи в МВР, същата не вменява задължения на наказаното лице, изпълняващо длъжност началник "Нормотворческа дейност" в МВР при дирекция "Правнонормативна дейност", а на министъра, заместник-министъра или главния секретар на МВР. Не се установява по делото привлеченото към дисциплинарна отговорност лице да не е изпълнило разпоредби на закона за МВР, на издадените въз основа на него заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи или на прекия ръководител, поради което процесната заповед, с която е ангажирана дисциплинарната отговорност на К. Л. за нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, е постановена и в нарушение на материалния закон. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на К. К. Л. следва да се присъдят разноски по делото в размер на 760 лв. -заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 07.10.2016 г. с адвокат А. У. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

Цитирани разпоредби

1