Решение № 14154 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 680/2013 г.

Решение № 14154 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 680/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. "Енерджи Мениджмънт Ко" ЕООД, град Русе, чрез управителя Радослава Пламенова Добрева обжалва решение № 2755 от 09.11.2012 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 2114/2012 г., с което жалбата на дружеството против ревизионен акт № 11004626/02.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 185/16.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Варна /понастоящем дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ е отхвърлена. В касационната жалба се твърди, че обжалваният съдебен акт е необоснован и постановен в нарушение на закона. Конкретните оплаквания се отнасят до необоснованост на изводите на първоинстанционния съд относно неправомерно начисляване на данъка съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС по фактурите, издадени от "Енергийни системи България" ООД. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. В устните състезания пред касационната инстанция от процесуалния представител на касатора се поддържа довод за превратно тълкуване на предмета на договора, сключен от ревизираното лице. Касаторът твърди, че дружеството е имало задължение срещу възнаграждение да администрира целия проект. Ответникът по касационната жалба - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град Варна не се представлява в касационното производство и не изразява становище по наведените касационни основания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение като взе предвид наведените касационни основания и извърши дължимата проверка по чл. 218 от АПК, приема от фактическа и правна следното: Касационната жалба на "Енерджи Мениджмънт Ко" ЕООД е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. При разглеждането й по същество на спора, съдът намира следното: С обжалвания пред Административен съд, гр. Варна ревизионен акт № 11004626/02.03.2012 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - гр. Разград, потвърден с решение № 185/16.05.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Варна на "Енерджи Мениджмънт Ко" ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 36 999.81 лева и са определени задължения за лихви в размер на 7762.72 лева за данъчни периоди м. 01.2010 г. и м. 02.2010 г. по три фактури, издадени от "Енергийни проекти България" ООД с предмет плащане по договор от 22.12.2009 г. за изработване на работни проекти на имот № 020094, с. Блатец. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че актът е законосъобразен, като издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалния и материалния закон. Въз основа на подробен анализ на доказателствата, събрани в хода на ревизията, съдът е обосновал краен извод за липса на фактически извършена услуга по смисъла на чл. 9 от ЗДДС и липса на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и по трите фактури, издадени от "Енергийни проекти България" ООД, поради което на получателя "Енерджи Мениджмънт Ко" ООД законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит. Решението е правилно постановено. Нормата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обвързва възникването на правото на данъчен кредит с изискуемостта на подлежащия на приспадане данък. Съгласно чл. 25, ал. 6 /в приложимата по време редакция от ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ данъкът става изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие в хипотезите на ал. 2, ал. 3 и ал. 4 на същата норма. При доставки на услуги, каквито документират и процесните фактури, издадени от "Енергийни проекти България" ООД /неточно посочено в касационната жалба като "Енергийни системи България" ООД/, датата на данъчно събитие настъпва към момента на извършването им по смисъла на чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 12 от ППЗДДС. Във всички случаи възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит предполага установяване действителното осъществяване на документираната доставка. Правилно съдът е приел, че в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно и главно доказване материалноправните предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит, чието приспадане претендира. В разглеждания случай "Енерджи Мениджмънт Ко" ЕООД е упражнило право на данъчен кредит по фактура № 00...6/08.01.2010 г., фактура № 0...7/19.01.2010 г. и фактура № 0...8/26.02.2010 г. издадени от "Енергийни проекти България" ООД с предмет плащания по договор от 22.12.2009 г. за изработване на работни проекти на имот № 020094, с. Блатец. Според уговореното в договора доставчикът се е задължил за следното: изработка на всички работни проекти за строително разрешение на имот № 020094, с. Блатец, общ. Сливен за производство на електроенергия от фотоволтаична централа, както и ПУП /подробен устройствен план/, парцеларен план и администриране на проекта, включващо подготовка на работните проекти за издаване на строително разрешение за имот № 020094, с. Блатец, общ. Сливен - част електро, част Геодезия, част Архитектура, част Конструкция, доклад на лицензиран строителен надзор и ПУП, парцеларен план за имота. Така сключения договор е във връзка с изпълнението на договор от 21.12.2009 г. с идентичен предмет, подписан между "Енерджи Мениджмънт Ко" ЕООД гр. Русе като изпълнител и "Некст Солар" ЕООД гр. София като възложител. Въз основа на представените писмени обяснения, дадени от представляващия "Енергийни проекти България" ООД в хода на ревизията е установено, че услугите по договора от 22.12.2009 г. не са извършени от прекия доставчик, а са възложени на подизпълнители както следва: "Еко Енергетика БГ" ЕООД; "Стройинженеринг Л. Захариев" ЕООД, "Поликад" ЕООД и "Сливенски имоти - 2000" ЕООД. В тази връзка по делото като част от административната преписка са представени договор от 23.12.2009 г., по силата на който "Поликад" ЕООД се задължава да извърши проектантски и инженерингови услуги във връзка с изграждането на фотоволтаична централа в землището на с. Блатец, общ. Сливен, местност "Големия Дюзлюк", ПИ № 020094, в това число да разработи инвестиционен проект по част Геодезия на фотоволтаичната централа и ПУП - парцеларен план на същия; договор с № 1/04.01.2010 г. сключен от "Енергийни проекти България" ООД с проектант инж. Иван Видев с предмет консултантски, проектантски и инженерингови услуги във връзка с изграждането на процесната фотоволтаична централа; договор от 05.01.2010 г., съгласно който на "Стройинженеринг Л. Захариев" ЕООД са превъзложени проектантски и инженерингови услуги във връзка с изграждането на същата фотоволтаична централа, в това число изработката на инвестиционен проект по част Конструктивна; договор от 08.01.2010 г. на "Сливенски имоти - 2000" ЕООД, гр. Сливен за изготвяне на комплексен доклад за съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания за строежите във връзка с изграждането на фотоволтаичната централа в с. Блатец. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и правилно е приел, че не може да бъде установена връзката между дейностите от м. 01-02.2010 г. по проектиране и изграждане на фотоволтаична централа в с. Блатец, общ. Сливен, чието изпълнение е безспорно доказано по делото и изпълнението на договора от 22.12.2009 г. от страна на "Енергийни проекти България" ЕООД и неговите подизпълнители спрямо "Енерджи Мениджмънт Ко ООД. По делото е установено, че в данъчен период м. 02.2010 г. е издадено разрешение за строеж № 25 от 10.02.2010 г. на фотоволтаична централа в с. Блатец, на името на собственика и възложител "Некст Солар" ЕООД град София, въз основа на документи, подадени в община Сливен на 19.01.2010 г. с молба вх. № 4704-147/19.01.2010 г. и приложена към нея проектна документация - част Електро/ Фотоволтаици, част Конструктивна и част Геодезия, както и изготвен от "Сливенски имоти - 2000" ЕООД доклад за оценка на съответствие на инвестиционен проект със съществените изисквания на строежите от 19.01.2010 г. По делото не са налице каквито и да било доказателства, че така осъществените дейности по проектиране и издаване на разрешение за строеж от 10.02.2010 г. са резултат от услугите по изпълнение на договора от 22.12.2009 г., осъществени от "Енергийни проекти България" ООД и неговите подизпълнители - "Поликад" ЕООД, "Еко Енергетика БГ" ЕООД, "Стройинженеринг Л. Захариев" ЕООД, и "Сливенски имоти -2000" ЕООД От доказателствата по делото съдът правилно е приел, че проектната документация е изготвена от конкретно посочени в доклада за съответствие физически лица, притежаващи съответната правоспособност - ПУП-ПЗ на имота е изготвен от арх. Иван Колев Атанасов; част Електро/Фотоволтаици - от инж. Ивайло Видев, част Конструктивна - от инж. Любомир Захариев, част Геодезия - от инж. Венет Стойчев, както и че няма данни услугите да са осъществени от посочените дружества - подизпълнители. По делото не са налице и доказателства, че изброените физически лица са действали от името и за сметка на подизпълнителите. В тази връзка следва да се посочи, че "Енергийни проекти България" ООД е сключило договор с инж. Видев за изработката на проектната документация в част Електро, но няма данни за изпълнението на този договор и предаването на изработено от инж. Видев на прекия доставчик в процесните периоди. По делото е установено, че за услугата по договора от 04.01.2010 г. е издадена фактура № 24/18.05.2011 г. от "Еко Енергетика БГ" ЕООД, но същата е неотносима към извършването на услугата по изработка на проектната документация към процесните периоди, тъй като дружеството - издател е правоприемник на дейностите, възложени с договора от 04.01.2010 г., считано от 04.03.2010 г., период, следващ издаването на разрешение за строеж от 10.02.2010 г., във връзка с което е изготвена проектната документация от инж. Видев. Не са налице и доказателства за получаване на резултата от услугите, извършени от подизпълнителите, респективно от посочените физически лица и отчитане на прихода от тези услуги от страна на прекия доставчик съгласно Закона за счетоводството. Поради това приложеният по делото приемо - предавателен протокол от 16.01.2010 г. подписан между "Енерджи Мениджмънт Ко" ООД и "Енергийни проекти България" ООД за приемане на проекти по опис правилно не е ценен като годно доказателство за осъществяване на услугите по договора. По отношение изпълнението на услугите по изготвяне комплексен доклад от "Сливенски имоти - 2000" ЕООД, гр. Сливен от представените по делото доказателства се установява, че те са престирани директно на "Енерджи Мениджмънт Ко" ООД съгласно приемо - предавателен протокол от 26.02.2010 г. и са включени в отчета за извършената работа по договора му с Некст Солар ЕООД от 08.12.2009 г. По отношение на Поликад ЕООД е установено, че за изпълнението на услугите по договора от 23.12.2009 г. дружеството е издало фактура № 292/28.06.2011 г., а инж. Венет Стойчев, изработил част Геодезия не е работил за дружеството през процесните периоди. Относно изпълнението на услугите по договора със "Стройинженеринг Л. Захариев" ЕООД за изработката на проекта по част Конструктивна е установено, че инж. Захариев е едноличен собственик на капитала в дружеството - подизпълнител, но не са налице доказателства, че е действал от негово име и за негова сметка, в изпълнение на сключения с "Енергийни проекти България" ООД договор. По изложените съображения касационната инстанция намира, че крайният извод на първоинстанционния съд, че не се установява фактическото осъществяване на услугите от прекия доставчик, респективно неговите подизпълнители и настъпването на данъчно събитие по процесните фактури, се подкрепя от доказателствата по делото и съответства на материалния закон. Доводите на процесуалния представител на касатора, че съдът превратно е тълкувал предмета на договора от 22.12.2009 г., сключен с "Енергийни проекти България" ООД, е неоснователен. Видно от съдържанието на процесните фактури, описаните стопански операции касаят плащания за изработване на работни проекти, а не за цялостно администриране на проекта. След като не са доказани предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС правилно съдът не е обсъждал въпроса дали обективно е възможно приложените към молбата от 19.01.2010 г. проекти да са изготвени в периода от сключването на договора на 22.12.2009 г. с "Енергийни проекти България" ООД до представянето им в община Сливен. Стойността на фактурираните услуги не е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на данъчен кредит, поради което правилно не е обсъждана при постановяване на решението. Правилни са и изводите, че договорът от 11.12.2009 г. за посредничество между "Енергийни проекти България" ООД и Прокар ЕООД е неотносим към изпълнението на договора от 22.12.2009 г. и действителното осъществяване на процесните услуги по период и предмет. В тази връзка следва да бъдат споделени изложените в решението мотиви, че този договор е изследван в хода на ревизията единствено поради факта, че единствените покупки, декларирани от прекия доставчик за процесните периоди са по три фактури, издадени от Прокар ЕООД. По тези съображения настоящият касационен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба пороци на обжалвания съдебен акт, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, поради което решението следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение,