Решение № 5140 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2008 г.

Решение № 5140 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13227/2008 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Любов Георгиева Дикова, в качеството й процесуален представител на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, срещу решение № 785 от 28.08.2008 г. по адм. дело № 774 по описа за 2008 г. на Административния съд - гр. Бургас. В касационната жалба са развити доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на процесуалния закон, както и поради неговата необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 2 и т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - "Екстази-Груп-2001" ООД не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на повторен съдебен контрол в производството пред административния съд - гр. Бургас, след отменително решение по адм. дело № 1636 по описа за 2006 г. на ВАС, първо отделение, е бил РА № 0263070 от 14.03.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-231 от 21.05.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит, респ. е определено задължение за ДДС в размер на 40 000.00 лв. и е начислена лихва за забава в размер на 1 598.03 лв. по фактура, издадена от "Ведимит" ЕООД за ревизиран период м. септември 2006 г. По делото е приложен АПВ под № 14700 от 24.11.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, издаден на основание чл. 129 от ДОПК, с който на дружеството е възстановен ДДС в размер на 40 000.00 лв., съгласно справка-декларация от 12.10.2006 г. за данъчен период м. септември 2006 г. Не е било спорно обстоятелството, че този акт не е обжалван и е влязъл в сила. При тази фактическа обстановка съдът е направил преценка за нищожност на обжалвания пред него РА. За да се обоснове е изложил доводи за характера на производството по чл. 128 и сл. от ДОПК. С актовете за прихващане или възстановяване се установяват подлежащите на възстановяване или прихващане суми по подадената справка-декларация по чл. 100 от ЗДДС (отм.) и се определят размера на данъчните права и задължения. С тях органите по приходите приемат посочения размер на ДДС за възстановяване, съответно прихващане по подадените справки-декларации, поради което последващи изменения на така утвърденото право на данъчен кредит на лицето може да бъде извършено само по реда за изменение на данъчни задължения, установени с влязъл в сила ревизионен акт, предвиден в чл. 133 от ДОПК. След като с АВП вече се определят данъчни права и задължения и съгласно чл. 129, ал. 7 от ДОПК те се обжалват по реда за обжалване на РА, понеже имат същите последици, то установените с тях данъчни права и задължения, могат да бъдат изменяни само по реда и условията на чл. 133 от ДОПК. Процесният АПВ е издаден на 24.11.2006 г., след издаване на ЗВР под № 2682 от 24.10.2006 г. по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, т. е. в хода на ревизионното производство и в акта изрично е посочено започналото ревизионно производство. След като той я влязъл в сила, ревизиращият орган е следвало да се съобрази с него, като по реда на чл. 134, ал. 1 от ДОПК уведоми териториалния директор, който от своя страна по реда на чл. 113, ал. 3 от ДОПК със заповед за изменение да изключи този период от ревизията и за него да я възложи по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК на компетентния орган. Съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК компетентен да възложи ревизията е териториалният директор, който съгласно чл. 119, ал. 2, във връзка с чл. 134, ал. 1 от ДОПК определя компетентния да издаде ревизионния акт орган, без да е предвидена възможност тези правомощия да бъдат предоставяни на други органи. След като с РА се установяват задължения за данъчен период м. септември 2006 г., за който е налице влязъл в сила АПВ, то установеното в същия не може да бъде променено с ревизия възложена по реда на чл. 112 и чл. 113 от ДОПК, а е следвало да се възложи ревизия по реда на чл. 133 и чл. 134 от ДОПК. След като заповедта за възлагане на ревизията за процесния период не е издадена от териториалния директор, то тя се явява издадена от некомпетентен орган, което води до некомпетентност на лицето извършило ревизията и издало ревизионния акт, респ. до неговата нищожност. Настоящият съдебен състав намира, че по делото няма спор по установената фактическата обстановка. Спорът е правен и се свежда до това, след като за процесния период м. септември 2006 г. има влязъл в сила АПВ, може ли за този период да се издаде РА по реда на чл. 110 и сл. от ДОПК или следва да се спази специалният ред, предвиден в раздел II от същия кодекс, а именно чл. 133 и сл. от него, който се отнася до изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, определени с влязъл в сила акт. Този ред предвижда, че при изменение на данъчни задължения, определени с влязъл в сила ревизионен акт, възлагането на ревизията се извършва само от териториалния данъчен директор, съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК. В случая първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд, първо отделение, която приема, че както при действието на ДПК (отм.), така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ, както и издадените АПВ, за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове. Практиката приема, че при наличие на такива актове установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. от ДОПК. В настоящия случай този ред не е спазен, заповедта за възлагане на ревизията е издадена от некомпетентен орган и като е обявил издадения РА за нищожен, първоинстанционният съд е издал правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила. По възражението за недопустимост на решението, поради произнасяне от страна на съда по законосъобразността на целия РА, след като е бил сезиран с жалба само в частта му относно задължение по ЗДДС (отм.) за данъчен период м. септември 2006 г., следва да се приеме, че то е неоснователно. По делото е установено, че предмет на съдебния контрол в първоинстанционното производство е бил РА № 0263070 от 14.03.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-231 от 21.05.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Бургас, но само в частта му относно задължението за посочения данъчен период м. септември 2006 г. С оглед разпоредбата на чл. 156, ал. 2 от ДОПК този съд е бил сезиран с жалба именно срещу този РА само в тази му част, понеже е била обжалвана по административен ред само тази част. По изложените съображения няма произнасяне от съда извън предмета на жалбата, до какъвто извод е стигнал касатора поради посочване в диспозитива на обжалваното решение, че се прогласява нищожността на РА № 0263070 от 14.03.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-231 от 21.05.2007 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, без записа относно данъчния период м. септември 2006 г. Обжалваното решение е правилно. При този изход от спора на касатора не следва да се присъждат съдебни разноски. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение