Решение № 10766 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2017 г.

Решение № 10766 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2526/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. (РДГП - Е.) срещу решение № 15 от 24.01.2017 г., постановено по административно дело № 266/2016 г. по описа на Административен съд - Я. (АС -Я.), с което е отменена негова заповед № 4070з-1508/27.10.2016 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което жалбата срещу посочената заповед да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответната страна по касационната жалба - П. К. П., чрез процесуален представител по делото адв. М. Д., оспорва същата като неоснователна по съображения, изложени в отговор на касационна жалба и представена писмена защита. Моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано. Прави искане за присъждане на сторените пред касационната инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи и основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 4070з-1508/27.10.2016 г., издадена от директора на РДГП - Е., с която на основание чл. 204, т. 4, чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 2 от Закона на Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 предл. трето ЗМВР - "лошо изпълнение на заповедта", на служителя П. К. П. - специалист VI степен в група "ТЕСВ" на сектор "Логистика" към РДГП - Е., е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца, считано от датата на връчване на заповедта. След като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения пред него административен акт съобразно чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 АПК, решаващият състав на АС - Я. е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, и в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила - неспазване на преклузивния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание, като допуснатото нарушение съставлява самостоятелно основание за незаконосъобразност на акта, обуславящ извод за неговата отмяна. Съдът е установил също, че процесната заповед не съдържа ясни мотиви относно конкретно нарушените от служителя правила и задължения, разпоредени със заповеди на висшестоящи административни органи - от изложените в административния акт фактически обстоятелства не ставало ясно за неизпълнение на коя от трите цитирани заповеди (заповед № 8121з-1284/22.10.2015 г. на министъра на вътрешните работи за извършване на годишна инвентаризация на активите и пасивите в МВР; заповед № 3282з-2912/13.11.2015 г. на директора на Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР, издадена въз основа на заповедта на министъра; и заповед № 4070з-1768/19.11.2015 г. на директора на РДГП - Е.) е било наложено дисциплинарното наказание. Липсата на ясни мотиви на обжалваната заповед обуславяла нейната незаконосъобразност, тъй като възпрепятства възможността на съда да прецени извършено ли е дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието, и ограничава правото на наказваното лице да организира адекватно защитата си. Настоящата касационна инстанция намира така постановеното решение на АС - Я. за правилно - постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, след изясняване на релевантните за спора факти въз основа на събраните по делото доказателства. Законосъобразен е изводът на АС - Я. за издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на служителя П. К. П. след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Извършеното от съдебния състав тълкуване на разпоредбите на чл. 195, ал. 1 и чл. 196 ЗМВР е обосновано и съответства на представените с административната преписка писмени доказателства. Правилно съдът е приел, че двумесечният срок от откриване на нарушението за дисциплинарно наказващия орган е започнал да тече от момента, в който на същия са били представени материалите от извършената служебна проверка на звената "Автотранспорт" при РДГП - Е. към ГДГП - МВР, назначена със заповед на министъра на вътрешните работи УРИ № 8121з-317/07.04.2016 г. Резултатите от проверката са обективирани в Доклад УРИ 8121р-12073/03.06.2016 г., в който се съдържат конкретни данни, позволяващи на дисциплинарно наказващия орган да установи вида и характера на деянието, за което се твърди, че съставлява дисциплинарно нарушение, както и самоличността на неговия автор. Съгласно разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а ал. 2 на с. чл. свързва момента на установяване на нарушението с постъпването на материалите от извършеното дисциплинарно производство (в случая проверка) при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В настоящия случай, условията на чл. 196 ЗМВР са изпълнени именно с постъпване на посочения Доклад УРИ 8121р-12073/03.06.2016 г. при директора на РДГП - Е.. Така съставеният доклад съдържа необходимите фактически констатации и сведения, въз основа на които компетентният да наложи дисциплинарното наказание орган може да извърши преценка, налице ли е дисциплинарно нарушение. По така представения Доклад директорът на РДГП - Е. е изготвил и изпратил до служителите на МВР извършили проверката, становище УРИ 4070р-5377/17.06.2016 г., с което на практика не е оспорил направените в Доклада констатации. По тези съображения следва да се приеме, че за дисциплинарно наказващия орган - директора на РДГП - Е. е възникнала възможността, в срок от два месеца, считано от момента на запознаване с Доклада, да пристъпи към налагане не дисциплинарно наказание на установения като извършител в хода на проверката - П. К. П. Относно момента, в който Докладът е бил сведен по надлежния ред до знанието на директора на РДГП - Е., съдът приема, че това е станало на 10.06.2016 г., като се позовава на направеното отбелязване върху писмо УРИ 8121р-12225/06.06.2016 г., с което на директора на РДГП - Е. е изпратен екземпляр на цитирания Доклад. Изложените в тази насока мотиви на първоинстанционния състав следва да бъдат споделени. При тези факти и предвид датата на издаване на оспорената заповед - 27.10.2016 г., правилен и обоснован е изводът на съда, че дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на двумесечния срок, установен в чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Срокът по чл. 195, ал. 1 ЗМВР има преклузивен характер, тъй като с изтичането му се прекратява въобще възможността на дисциплинарно наказващия орган да налага дисциплинарно наказание за допуснато дисциплинарно нарушение, поради което предприетите извън срока действия се явяват противоречащи на императивна норма на закона. Налице е самостоятелно основание по чл. 146, т. 3 АПК за отмяна на оспорената заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 (три) месеца на служителя в МВР - П. К. П. - ответна страна в настоящото производство. Като споделя заключението на първоинстанционния съд за допуснат съществен порок в процедурата по издаване на оспорения административен акт, обуславящ по несъмнен начин извода за неговата незаконосъобразност съгласно чл. 146, т. 3 АПК, настоящата касационна инстанция намира, че не е необходимо да обсъжда изложените в първоинстанционното решение мотиви във връзка с други основания по чл. 146 АПК, съответно наведените в тази насока доводи и възражения на страните. Дори и да се стигне до извод за съответствието ? с материалноправните разпоредби и целта на закона и наличието на ясни и безпротиворечиви мотиви, обжалваната заповед № 4070з-1508/27.10.2016 г. на директора на РДГП - Е. е незаконосъобразна поради това, че е издадена след изтичане на предвидения в чл. 195, ал. 1 ЗМВР двумесечен преклузивен срок, като този правен резултат не може да бъде преодолян с аргументи относно материалната законосъобразност на заповедта. Предвид изложеното, като е отменил оспорения пред него административен акт, АС - Я. е постановил решение в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. По тези съображения, Върховният административен съд намира, че не е налице соченото касационно основание за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и предвид редовно направеното от ответника по касация искане за присъждане на разноски, Регионална дирекция "Гранична полиция" - Е. следва да бъде осъдена, на основание чл. 143, ал. 4 АПК, да заплати на П. К. П. сумата от 400 (четиристотин) лева, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение