Решение № 6568 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2015 г.

Решение № 6568 от 4.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2124/2015 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Цветанов Георгиев от София против решение № 7342/1.12.2014 г., постановено по адм. дело № 7070/2014 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена заповед № КД-14-41/12.03.2013 г. на изп. директор на АГКК в частта й относно границата между имоти с идентификатори 68134.1892.816 и 68134.1892.20 и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и се иска отмяната му и постановяване на друго по същество за отхвърляне на оспорването. Ответникът Васил Трендафилов Трендафилов оспорва жалбата. Останалите ответници Петър Мирчев Рангелов, Велислава Александрова Анастасова и изп. директор на АГКК не вземат становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на касационно обжалване съдебно решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд приема оспорената заповед за материалноправно незаконосъобразна - спорната граница е нанесена в нарушение на приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът е преценил релевантните фактически обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорено заключение на вещо лице. Установено е, че спорната западна граница между имоти с идентификатори 68134.1892.816 и 68134.1892.20 е нанесена в одобрената КК съобразно регулационната граница по плана от 1971 г. и не съвпада с трайно материализираната на място ограда. При тези данни правилно е прието, че това нанасяне е незаконосъобразно - в противоречие с приоритетите по чл. 14, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г., изискващи нанасяне на границата според съществуващите на място материализирани граници, доколкото е установено, че регулационният план от 2001 г. не е приложен. Нанасянето на спорната граница според предходния регулационен план е в противоречие и с мотивите на решението по адм. дело № 2707/2011 г. по описа на АССГ, които се явяват задължителни указания за административния орган - чл. 173, ал. 2 АПК. Неоснователно е твърдението на касатора за незаконосъобразност на нанасянето на спорната граница по материализираната ограда, което не съответствало на действителните права на собственост по актовете. Това несъответствие следва да бъде отстранено чрез изменение на КК след решаване на спора за собственост върху частта от имота, заключена между материализираната на място граница и тази по плана от 1971 г., за което не е компетентен административният орган и административният съд. Като е достигнал до верни правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да остане в сила. Разноските по делото са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответника Васил Трендафилов, за което е направено своевременно искане и до доказания размер на платено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,