Решение № 9658 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2013 г.

Решение № 9658 от 27.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1201/2013 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП - Варна, подадена чрез юрк. Апостолова, срещу решение № 2979/11.12.2012 г., постановено по адм. д. № 3494/2012 г. на Административен съд - гр. Варна, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 12-13397/6.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, иска се да бъде отменено и постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът по жалбата - "Байкс енд Гитарс" ЕООД, гр. Варна, не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество, за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била Заповед № 12-13397/6.08.2012 г. на зам. директора на ТД на НАП - Варна, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС на дружеството е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект "стопанисван от него обект Куба бар", находящо се в гр. Варна, Южен плаж, за срок от 15 дни. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че оспорената заповед не съдържа фактически основания, касаещи извършено нарушение по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, а отделно от това - представените писмени доказателства не установяват извършването на административно нарушение по и чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. на 6.07.2012 г. Решението е правилно. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдебно-производствените правила и материалния закон. Не са налице касационни отменителни основания. Правилни са изводите на съда, че единствено с издадения Акт за установяване на административно нарушение по чл. 25, ал. 3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите, във вр. с чл. 186, ал. 1, б. "а" от ЗДДС, не се доказва наличие на предпоставки за това. Наложената принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС е необоснована, поради недоказано извършване на плащане и получаване на плащане на сумата 4.30 лв. по бележка от нефискален апарат, което да е предпоставка за издаване на фискален бон. Не е направен анализ за установена разлика между отчетената в ЕКАФП и установената наличност, който да обосновава извод за реално извършено плащане на консумацията. В приложените писмени доказателства не е отразено извършено плащане, а само наличие на консумация за посочената сума и неиздаване на фискален бон. В хода на оспорване на акта, е била представена Заповед № 20/15.05.12 г. на управителя на дружеството, на основание чл. 285, ал. 2 КТ и чл. 2, ал. 1, т. 2 и 6 от Наредба № 11/05 г. за определяне условията и реда за осигуряване на безплатна храна и/или добавки към нея, в която е наредено всички работници и служители от "Куба бар" служителите обслужващи плажа пред бара, включително и спасителите, да консумират безвъзмездно тонизиращи и др. напитки. Събрани са и гласни доказателства в тази насока от разпитани като свидетели, работници и служители в бара, които са потвърдили твърдението на оспорващия, че за консумираните напитки по време на работа, работниците и служителите не са заплащали стойността, като консумацията се е маркирала на отделен код, на нефискални апарати и бележките са се съхранявали отделно, от тези на клиентите на заведението. Установените със събраните доказателства факти, обосновават извод за недоказано заплащане на консумация, за която да е налице предпоставката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС - неиздаване на касово бележка, като основание за установяване на административно нарушение, съответно, налагане на принудителна административна мярка. Съдът правилно е ценил приложената заповед от управителя на дружеството за безвъзмездно предоставяне на храни и напитки на служители, свързани с обекта и обосновано е приел, че няма данни услугата, отразена в процесния административен акт да е възмездна, както изискване за издаване на касов бон, съобразно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Решението като правилно в изводите за незаконосъобразност на заповедта с наложена ПАМ, следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение