Решение № 842 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2019 г.

Решение № 842 от 20.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9849/2019 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на сектор "Незаконна миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи срещу Решение № 3143 от 10.05.2019 г. на Административен съд – София град (АССГ), постановено по адм. дело № 2896/2019 г., с което е отменена негова Заповед УРИ № 5392 ПАМ-128 от 07.03.2019 г. за настаняване на чуждия гражданин в Специален дом за временно настаняване на чужденци – София при дирекция "Миграция" – Министерство на вътрешните работи. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че към момента на издаване на заповедта спрямо чужденеца има издадена заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна. Развива съображения, че е налице опасност от укриване на Д. Шин и по този начин ще бъде затруднено изпълнението на заповедта за връщане. Аргумент за това твърдение органът черпи от обстоятелството, че лицето не живее на адреса, на който е регистрирано, както и че иска да се присъедини към семейството си в Австрия. Иска решението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Д. Шин, чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отменил Заповед УРИ № 5392 ПАМ-128 от 07.03.2019 г. на началника на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е постановено принудително настаняване на чужденеца Д. Шин в Специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към дирекция "Миграция" - Министерство на вътрешните работи (МВР) до отпадане на пречките за изпълнение на приложената ПАМ по ЗЧРБ - връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна и създаване на необходимата организация по изпълнението й, но за не повече от 6 (шест), считано от датата на фактическото настаняване. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в надлежна форма, но в нарушение на материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед УРИ № 5392 ПАМ - 127 от 07.03.2019 г. на началника на сектор "Незаконна миграция" при отдел "Миграция" – СДВР, спрямо Д. Шин, [гражданство], е приложена ПАМ, на основание чл. 44, ал. 1 и чл. 41, т. 2 ЗЧРБ, връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна, затова че чужденецът не е напуснал страната до изтичане на разрешения му срок. Съдът е приел, че не са налице законовите предпоставки за обезпечаване изпълнението на ПАМ връщане до страна на произход чрез принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ. Посочил е, че заповедта е издадена въз основа на предложението, в което е посочено, че съществува опасност чужденецът да се укрие, като не са посочени конкретни факти относими към посоченото основание за задържане за изпълнение на решение за връщане до страна на произход "опасност лицето да се укрие". АССГ е обосновал извод, че независимо, че чужденецът не пребивава на адреса, на който е регистриран, спрямо него не е прилагана друга, по-лека мярка по чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, която да не е изпълнил, поради което не става ясно кое е довело до извода, че съществува опасност от укриването му. Съдът е обсъдил факта, че Д. Шин е женен за [гражданство] гражданка и има дете от нея, като семейството му живее в Австрия, което обстоятелство навежда на извод, че лицето е трайно свързано със страната ни. При анализ на относимите към казуса материалноправни разпоредби и събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че не се доказва с обективни действия или поведение чужденецът да отказва да съдейства на компетентните органи, нито са представени данни, от които може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се отклони от изпълнението на приложената мярка. В заключение е направил извод за незаконосъобразност на оспорената заповед по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК и я е отменил. Решението е правилно. Съгласно чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от с. з., възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в СДВНЧ, с цел организиране на връщането или експулсирането. За да бъде обаче законосъобразна заповедта, с която се прилага мярката "принудително настаняване в СДВНЧ" е необходимо не само да е налице сочената от закона цел, но да са налице и предвидените в закона материалноправни предпоставки. По правната си природа принудителното настаняване в СДВНЧ следва да се квалифицира като мярка по обезпечаване на изпълнението на заповедта за връщане до страна на произход. С оглед характера и предназначението, същата следва да се прилага само тогава, когато не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки и са налице конкретни данни за реална опасност лицето да осуети изпълнението на ПАМ. Задържането следва да се основава на обективна причина, което се дължи изключително на поведението на адресата на ПАМ. Целта, която преследва обезпечителната мярка е да се организира и осигури изпълнението, когато съществува непосредствена опасност чужденецът да се укрие или да възпрепятства по друг начин изпълнението на приложената ПАМ. В рамките на проверката за законосъобразност на оспорената заповед съдът съобразява изпълнени ли са обективните критерии на закона за издаване на административния акт, които включват и изложената от органа конкретна преценка за всеки отделен случай. Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, обосновано съдът е приел за незаконосъобразно упражнени правомощията на административния орган при преценката му за принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ. Не са изпълнени кумулативните изисквания на закона – чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ за постановяване на оспорения административен акт. Относно лицето няма доказателства за възникнала опасност същото да се укрие или да възпрепятства изпълнението на заповедта. Чуждият гражданин има сключен граждански брак на 15.10.2016 г. с [гражданство] гражданка Т. Вишева в [населено място], Австрия. Има и син К. Ш., който е [дата на раждане] в [населено място], [държава] и е [гражданство] гражданин. Тези обстоятелства правилно са преценени от първоинстанционния съд като наличие на трайна връзка с Република България. Чужденецът е имал разрешение за пребиваване до 11.09.2018 г., като на 14.08.2018 г. е подал заявление за продължаване на пребиваването. Както правилно е приел АССГ, предвид представените по делото доказателства не се установява с обективни свои действия или поведение чуждият гражданин да отказва съдействие на компетентните органи във връзка с връщането му в страната на произход или да е налице опасност да се укрие. Административният орган е издал оспорената заповед в нарушение на материалния закон. Според дефинитивната норма на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ "опасност да се укрие чужденец, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, т. 2" е налице, когато с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че същото лице ще се опита да се отклони от изпълнението на наложената мярка. В тази връзка органът не е изложил никакви конкретни съображения - нито в заповедта, нито в приобщеното към мотивите на акта предложение, освен обстоятелството, че чужденецът не пребивава на заявения адрес. Правилно АССГ е преценил, че това обстоятелство не води до несъмнен извод, че лицето ще се отклони от изпълнение на приложената ПАМ връщане до страна на произход, при липса на данни за отказ от съдействие и при наличието на данни, че лицето е трайно свързано с България, чрез наличието на сключен граждански брак с [гражданство] гражданка и дете – [гражданство] гражданин. Съдът е обсъдил събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на които е обосновал фактически и правни изводи за незаконосъобразност на обжалваната заповед за прилагане на оспорената ПАМ. АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение