Решение № 8332 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2010 г.

Решение № 8332 от 21.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2830/2010 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Шокоспейс" ЕООД - гр. София, чрез процесуалния представител против решение № 93 от 12.11.2009 г., постановено по адм. дело № 2651 по описа за 2008 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ППСПДВ № 13 от 6.06.2006 г. на началника на митница София, потвърдено с решение № Ш-11 от 20.8.2007 г. на директора на РМД - София. Твърдят се касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска да бъде отменено и да се реши спора по същество. Ответниците по касационната жалба - началник митница Столична и директор на Агенция Митници я оспорват чрез процесуалния представител, считат решението за правилно, поради което да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - НАП не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, I А отделение като взе предвид разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба се явява допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е било ППСПДВ № 13 от 6.06.2006 г. на началника на митница София, потвърдено с решение № Ш-11 от 20.8.2007 г. на директора на РМД - София, с което дружеството е било определено да заплати солидарно с Димитър Иванов Курдов в качеството му на декларатор възникнали и неплатени публични държавни вземания - мито размер на 891 лв. и ДДС в размер на 1877 лв., общо в размер на 2768 лв., ведно със законната лихва, считано от 15.12.2004 г. до окончателното заплащане на сумата. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел за установено по делото, е дружеството "Шокоспейс" ЕООД е внесло от Испания растителна мазнина - маргарин за производствени цели с митническа декларация, оформена на 8.09.2003 г. с № 5002/4 10654. с определена декларирана митническа стойност, но при направена последваща митническа проверка било установено, че съответният митнически режим бил приложен на основата на неверни данни. Представените документи от дружеството не можело да обосноват твърдяните от него факти, тъй като митническите органи били събрали достатъчно такива - писма от испанските власти, извлечения от информационни масиви и т. н., които не били оспорени и които установявали, че стойността на внесените стоки е значително занижена. Поради което правилно били определени допълнителни публични задължения. Решението е правилно. Няма спор, че на посочената дата 8.09.2003 г. дружеството е внесло от Испания маргарин на растителна основа, оформена е ЕАД, с приложена към нея фактура № 840611 от 2.09.2003 г. на стойност 8808,75 лв., платежно нареждане за платен ДДС за редовен внос в размер на 4095 лв., уведомления, договор за продажба, санитарно разрешително и сертификат EUR1 от 3.09.2003 г., че произхода на стоката е от Европейския съюз. Условието на доставка във фактурата е "FOB" Барселона. Митническата стойност на стоката по ЕАД е определена и декларирана в клетка 45 въз основа на цените и условията на доставката в приложените фактури. В клетка 33 на съответната ЕАД растителната мазнина е била обявена със съответен тарифен № 151620980, а с представеният сертификати EUR 1, на основание чл. 16 от Протокол 4 от Европейското споразумение за асоцииране между Европейските общности и Република България, при обмитяване на така декларираните стоки по трите горепосочени ЕАД, е използвано правото за преференциален внос - освобождаване от заплащане на мито и заплащане на ДДС в намален размер. Изискан е и извършен последващ контрол. Упражнявайки правомощията си по чл. 84 ЗМ митническите органи са извършили проверка на достоверността на представените документи. Съгласно протокол 6 към ЕСА между ЕО и РБ, в сила от 1.02.1995 г., е предвиден ред за осъществяване на сътрудничество и за проверка на представените документи при вноса относно фактурите. Испанските митнически власти са упражнили правомощията си съобразно протокола, констатирайки че кореспондиращите фактури при износа на стоките са на по - висока стойност, а стоките са декларирани с тарифен номер, за който не са предвидени преференциални тарифни ставки мито. Според съда, издадените от испанските митнически власти документи са официални по смисъла на чл. 143, ал. 1 ГПК, защото са изготвени от длъжностни лица в кръга на службата им, по установената форма и ред. Затова те се ползват с материална доказателствена сила, обвързваща съда че фактите, предмет на удостоверителните волеизявления са такива, каквито се твърдят в документите. Не били представени доказателства, опровергаващи по категоричен начин фактите, затова законосъобразно е определен по - висок размер на дължимите вземания. Неоснователни са оплакванията на касатора. Писмото на испанската митническа служба "Управление митници и специални данъци", е приложено към преписката представляващ служебен превод от испански на български езици. Освен това, намиращите се по делото информационни извадки също са надлежно преведени на български език. По отношение на довода за липсваща индивидуализация на стоките и на конкретни факти във връзка с нея по ЕАД, първоинстанционният съд е изложил законосъобразни мотиви, че номерата на кореспондиращите испански износни документи са вписани в клетки 11 на сертификатите EUR 1. Митническата стойност е установена чрез писмените договори, сключени с "Ван Лаурен груп" ООД - САЩ и чрез документите за банковите плащания. Това е така, защото цитираните документи са частни, те не притежават достоверна дата и заверка на съдържанието им. Освен това касателно определянето на митническата стойност по делото са събрани официални документи - писмото от испанските митнически органи и информационните извадки, доказателствена сила, обвързваща съда че фактите предмет на удостоверителните волеизявления са такива, каквито са посочени в документите. Шокоспейс" ЕООД - гр. София не ги е оспорило по реда на чл. 154 ГПК в производството пред ВОС, съответно не е оборило тяхната истинност, и не е доказало че те са изготвени от друг субект, а не от съответните длъжностни лица в кръга на службата им. Тежестта на доказване при оспорване на официален документ пада върху дружеството, а не върху митническата администрация, която го е представила. Неоснователен е касационния довод, затова че съда не е обсъдил сключените договори с "Ван Лаурен Груп" ООД - САЩ. В мотивите на обжалваното решение макар и лаконично са изложени съображения, че не са представени доказателства, (включително съобразените от съда договор и данни за банковите плащания), които да опровергаят по категоричен начин фактите, установени с официалните документи. В този смисъл твърдението на касатора, че търговските отношения, свързани с покупко - продажбата на стоките са само между него и "Ван Лаурен Груп" ООД - САЩ, е ирелевантно за изхода на делото. Ако се възприеме този довод за основателен, това би означавало да се определи митническа стойност съобразно договорите, която е по - ниска от цената на производителя и износител "Вандермоортеле Изегем НВ". Затова определяйки митническата стойност и тарифните номера, въз основа данните от официалните износни документи началникът на митница Столична е издал законосъобразно ППСПДВ. Отхвърляйки жалбата срещу него, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което трябва да се остави в сила. Не са допуснати твърдяните в жалбата съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдът е провел отговарящо на процесуалните норми съдебно производство. Съдебният му акт е мотивиран. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I "а" отделение