Решение № 7352 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Г. З. чрез адв. С. Стоянов от Софийска адвокатска колегия против Решение 3181/31.01.2025 г. на Административен съд София град, постановено по адм. дело 7517/2024 г., в частта, в която са обявени за нищожни т. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 (погрешно посочена т. 11) от Задължително предписание П/Д-С-ЛЦ-001/25.06.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, явяващо се касационно основание по чл. 209, т.3, предл. първо АПК. Моли решението на административния съд като неправилно в обжалваните части да се отмени и да се отхвърли оспорването срещу административния акт.

Ответникът Г. Н. З. не изразява становище по касационната жалба.

Ответникът В. В. В., чрез адв. Тихомирова, оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, а първоинстанционното решение в обжалваните части намира за правилно.

Ответникът директорът на Дирекция Социално подпомагане Лозенец , гр. София, чрез юрисконсулт Ланджев изразява становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд в посочените части.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата и за правилност на решението на административния съд.

Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С процесното решение в обжалваните части Административен съд София град е обявил за нищожни т. 1, т. 7, т. 8, т. 9, т. 10 (погрешно посочена т. 11) от Задължително предписание П/Д-С-ЛЦ-001/25.06.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец.

За да се произнесе в този смисъл съдът е приел за установено, че В. В. В. и Г. Н. З. са родители на малолетния М. З., роден през [година], които не отглеждат съвместно своя син, тъй като са разделени.

Не е било спорно, и че има образувано и висящо гр. д. 64599/2023 г. по описа на СРС, което има за предмет разрешаването на спор за упражняването на родителски права по отношение на малолетния М. З.. Не се спори, че по това дело са постановени привременни мерки, въпреки че не е представен такъв съдебен акт. От изявлението на Г. Н. З., става ясно, че привременните мерки са постановени на 28.06.2024 г., според които същият има право на лични отношения с детето от 09:00 ч. в събота до 19:00 ч. в неделя, включително през летните месеци (последните три дни на месеците юни, юли и август).

По преписката е приложен план за действия от 07.03.2024 г., изготвен по реда на чл. 16а ППЗЗДет., с който са определени следните краткосрочни цели, във връзка с детето, което е въвлечено в конфликтни ситуации, по данни на служителите в Дирекция Социално подпомагане Лозенец , гр. София.

Майката на детето М. Г. З. се е запознала на 28.03.2024 г. с плана за действие, изготвен на 07.03.2024 г. и е изразила несъгласие с него. Последвало е водене на кореспонденция във връзка с поставените краткосрочни цели, вкл. и за да се проведат срещи на детето с неговия баща.

Видно от писмо от 27.03.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Слатина , се информира Дирекция Социално подпомагане Лозенец , че бащата е заявил ползването на социална услуга Медиирани срещи с майката и в тази връзка жалбоподателката следвало да бъде консултирана за необходимостта за ползване на същата социална услуга.

След разменена кореспонденция и указания до майката на детето да осигури достъп, за да се осъществят срещи с бащата, на 26.04.2024 г. е съставен констативен протокол, с който е установено, че жалбоподателката не отговаря на телефонни позвъняване, извършени от служители на ДСП Лозенец, както, и че не са постъпили електронни съобщения от същата.

Изготвени са социални доклади от 07.06.2024 г. и 24.06.2024 г., имащи почти идентично съдържание. В същите са разказни гледните точки на всеки един родител за отношенията помежду им и тези с детето. Описани са още съответните сигнали, подадени от двамата родители.

В двата социални доклада е посочено, че на 03.04.2024 г. е изпратено по електронна поща писмо изх. СЛ/Д-С-ЛЦ/753-035/03.04.2024 г. до майката, с което е консултирана до влизане сила на съдебния акт по привременните мерки, следва в удобно за нея време да посети ДСП Лозенец, за да се проведе среща с бащата и детето с цел разрешаване на проблемите в семейството. С писмото жалбоподателката е предупредена, че при липса на сътрудничество ще се издаде задължително предписание по реда на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. Отразено е още, че на 05.04.2024 г. е организирана среща между родителите, но впоследствие е постъпил отговор по ел. поща от жалбоподателката за невъзможността за присъствие на тази дата заради служебна ангажираност.

Издадено е Задължително предписание П/Д-С-ЛЦ-001/25.06.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Лозенец, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗдет., във връзка с чл. 18, ал. 4 от ППЗЗдет. е предписано на В. В. В. следното:

1. Да се въздържа от всякакви действия, които имат вредно въздействие върху здравето и психическото развитие на детето, както и да не го поставя в конфликт на лоялност между значимите за него възрастни;

1. Да сътрудничи своевременно на отдел Закрила на детето при ДСП Лозенец и да осигурява присъствието на детето при организиране на среща с малолетния М. З.;

1. В двуседмичен срок да сключи договор с лицензиран доставчик на социални услуги ЦОП при ИСДП гр. София за срок от една година, за социална услуга оценка на родителския капацитет на В. В. . При необходимост повишаване на родителския ѝ капацитет. Консултиране на майката и разглеждане на теми, свързани с възпитанието и отглеждането на дете, за неговите потребности и за невъвличането му в конфликт на лоялност и/или консултиране на майката по извеждане и за невъвличането му конфликт на лоялност и/или консултиране на майката по изведените нужди. Оценка на психоемоционалното състояние на детето и/или нужди съобразно с ниската му възраст. Подкрепа за възстановяване контактите на детето с бащата , включително Медиирани срещи между детето и другия родител;

1. Да посещава социална услуга за оказване на психологическа подкрепа с цел недопускане на увреждане на психоемоционалното развитие на детето и подобряване комуникацията между нея и бащата на малолетния;

1. Да осигурява при необходимост присъствието на детето при посещаване на социалната услуга за оказване на психологическата подкрепа с цел недопускане на увреждане на увреждане на психоемоционалното развитие на детето в ЦОП на ИСДП;

1. Да съдейства и изпълнява заложените цели в Плановете на действие на отдел Закрила на детето при ДСП Лозенец относно работата по случая с детето М. З.;

1. Да решава въпросите, касаещи отглеждането и възпитанието на М. З., съвместно с бащата, в духа на добрия тон и запазване на атмосферата на емоционален комфорт на детето. Да спазва разпоредбата на чл. 122, ал. 1 СК - носител на родителски права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки родител и ал. 2 - Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак;

1. Да гарантира правото на детето да контактува с баща си, съгласно чл. 9, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето;

1. Да спазва разпоредбата на чл. 123, ал. 1 СК - Родителските права и задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия родител;

1. (погрешно посочена т. 11) Да спазва разпоредбата на чл. 124, ал. 1 СК - детето има право да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие и ал. 2 - Детето има право на лични отношения с родителите си, освен ако съд е постановил друго.

За всички предписания е даден срок от 6 месеца за изпълнението им.

За да прогласи нищожността на задължителните предписания в посочените точки, т. 1, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 10 (погрешно посочена т. 11) съдът приема, че с тях не се насочва към ползването на социална услуга и не са в изпълнение на дейности по повод заложените в плана за действие краткосрочни цели. Нормата на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет. има за предмет само предписания, с които е отказано сътрудничество за мерки, предвидени в плана за действие. В тази връзка обсъжданите части от задължителното предписание са лишени от предмет.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Законът за закрила на детето урежда правата, принципите и мерките за закрила на детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на юридически лица и физически лица в такива дейности. В практиката си Върховният административен съд последователно застъпва разбирането, че закрилата на детето се основава на принципите на зачитане и уважение на личността на детето; отглеждане на детето в семейна среда; осигуряване най-добрия интерес на детето. Една от предвидените в чл. 4 ЗЗДет. мерки за закрила на детето е чрез осъществяване на съдействие, подпомагане и услуги в семейна среда.

Мерките за закрила в семейна среда според чл. 23 ЗЗДет. се изразяват в осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата; насочване към подходящи социални услуги в общността; консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията.

Мерките за закрила по чл. 23 се предприемат от дирекция "Социално подпомагане" по искане на родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето, или на самото дете, както и по преценка на дирекция "Социално подпомагане"и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца или от дирекция "Социално подпомагане", която е специализиран орган за провеждане на политиката за закрила на детето. Целта на мерките за закрила в семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, като мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални услуги

Мерки за закрила в семейна среда са посочени в чл. 23 от ЗЗДет. Те включват осигуряване на педагогическа, психологическа и правна помощ на родителите или лицата, на които са възложени родителски функции, по проблеми, свързани с отглеждането, възпитанието и обучението на децата;насочване към подходящи социални услуги; консултиране и информиране на детето в съответствие с неговата възраст и със степента на неговото развитие; консултиране и съдействие по въпроси на социалното подпомагане и социалните услуги; съдействие за подобряване на социално-битовите условия; социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с конфликти и кризи в отношенията; проучване индивидуалните възможности и интереси на детето и насочването му към подходящо учебно заведение; съдействие за устройване на подходяща работа на нуждаещи се навършили 16-годишна възраст, при установените в трудовото законодателство условия; насочване на детето към подходящи форми за ангажиране на свободното му време; съдействие на осиновителите при подготовката им за изпълнение на родителските им функции, самото осиновяване, както и защита правата на детето при прекратяване на осиновяването; съдействие на лицата, които полагат грижи за деца, при подготовката и изпълнението на техните функции.

Видно от съдържанието на задължителните предписания в т. 1, т.7, т. 8, т.8 и т. 9 и т.10 (погрешно посочена като т. 11) те не съдържат никоя от изброените изчерпателно мерки по чл. 23 ЗЗДет., при наличието, на които органът следва да издаде предписание по чл. 18, ал.4 ППЗЗДет. Тези мерки имат за цел закрила в семейна среда. Нормата на чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет. Предвижда, че за да бъде подпомогнато детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и възпитанието на детето, следва да се предостави на детето социална услуга, която да подпомогне както него, така и родителите. Още повече, че в случая има и конкретно поставени цели в плана за работа с детето и родителя.

Ето защо, допуснатото нарушение на материалния закон с оглед степента на порока липса на предмет води до нищожност на обжалвания административен акт. Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в обжалваните части следва да се остави в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение